Решение № 67 от 05.03.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Сливен, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря В. К. БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500075 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №215/22.12.2025г. по гр.д.

№237/2025г. на Новозагорски районен съд, с което е осъдено ЗК „***********“ АД, гр.С. да заплати на В. С. А. сумата от 2833,86лв., представляваща внесена сума по Договор за банков кредит №186113/20.12.2021г., дължимо застрахователно плащане при настъпило покрито застрахователно събитие от 26.09.2024г. по Договор за застраховка „Живот плюс за кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка“ №186113/20.12.2021г., която сума В. А. изплатила вместо ЗК „***********“ АД под формата на месечни вноски, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 05.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата. С Решението са присъдени разноски на ищцата в общ размер от 813,50лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство ЗК „***********“ АД, като първоинстанционното решение се обжалва изцяло.

С въззивната жалба, дружеството въззивник ЗК „***********“ АД чрез пълномощника си юриск. В. К. твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че съдът е достигнал до 1 правилни изводи относно обстоятелството, че смъртта на А. А. е настъпила вследствие на усложнения от неговите сърдечно-съдови заболявания, довели до остър миокарден инфаркт и малигнена аритмия. Последващите изводи обаче относно договорните условия между страните, намира за неправилни и немотивирани. Посочва, че при сключване на застрахователния договор лицето е попълнило формуляр за застраховане към искането за кредит, в който е инкорпорирана здравна декларация. Собственоръчно лицето я е подписало и е декларирало, че твърденията му са пълни и точни, както и че е информиран относно последиците при съзнателно неточно обявяване или премълчаване на обстоятелство, съществено за застрахователя при определяне на риска. Условията на сключване на застрахователния договор били известни на А. преди подписването му и са били приети от него, удостоверено с подписа му. Посочва, че по повод процесното застрахователно отношение били прецизно зададени въпроси от страна на застрахователя, които имали за цел установяване на наличие/отсъствие на определени заболявания, изброени неколкократно в попълнения формуляр за застраховане към искането за кредит. Счита, че съдът тълкувал разпоредбата на чл.

362 от КЗ в ущърб на застрахователя, без наличие на законово основание за този подход. За застрахования имало възможност да направи отбелязване във формуляра чрез зачертаване/подчертаване или вписване на забележка към техния текст. С оглед изложеното, въззивното застрахователно дружество моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение изцяло. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищцата в първоинстанционното производство В. С. А..

С отговора на въззивната жалба въззиваемата В. А., чрез пълномощника адв. Й.

А. от АК – В., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че е установено качеството й наследник на А. А., плащането на процесните вноски по договора за кредит, уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Посочва, че от изслушаната пред районния съд СМЕ се установява, че без аутопсия не може да се установи конкретно причината за смъртта, тъй като внезапна смърт можела да настъпи при редица заболявания.

Посочва, че застрахователят не е установил, че е налице причинно-следствена връзка между заболяването на застрахования и настъпилото застрахователно събитие, каквото било изискването на чл. 363 от КЗ. Не бил налице изключен застрахователен риск.

Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з. дружеството въззивник ЗК „***********“ АД, редовно призовано, не се 2 представлява от процесуален представител по закон или пълномощие. По делото е постъпило писмено становище от представителят му по пълномощие юриск. К., която посочва, че поддържа подадената от въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените в нея съображения. Развива аналогични с изложените в жалбата съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата страна В. С. А., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният й представител по пълномощие адв. Й. А. от АК – В., който посочва, че оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли въззивния съд да го потвърди. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Въззивният съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от Г П К , ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са събирани допълнителни доказателства.

Първоинстанционния съд е бил сезиран с иск, предявен от наследник на застраховано лице по застраховка „Живот плюс“ за обезпечаване на кредитни вноски към банка, платило задължение към кредитора при настъпило застрахователно събитие против застрахователя ЗК „***********“ АД, с цена на иска от 2833,86лв. - 4 броя месечни вноски /м.10, м.11, м.12.2024г. и м.01.2025г./ по договор за ипотечен кредит от 20.12.2021г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, с правно основание чл. 456, ал.1 от КЗ.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции 3 по първоначалните и обратния искове, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал, съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права, правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения.

Въззивната жалба се явява неоснователна. Въззивният състав СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

На първо място следва да се посочи, че пред въззивната инстанция няма спор относно обстоятелството, че застрахованият кредитополучател А. А. е страдал от хипертонична болест на сърцето със застойна сърдечна недостатъчност, диагностицирани през 2011г., както и относно факта, че лицето е починало на 26.09.2024г. в резултат на внезапна сърдечна смърт. От изслушаната пред районния съд СМЕ се установява, че причината за смъртта на застрахованото лице е остър миокарден инфаркт с първично камерно мъждене и сърдечен арест, настъпила като пряка и непосредствена последица от сърдечните заболявания на А. А. и възникналите усложнения, довели до внезапна сърдечна смърт.

Както е приел правилно и районният съд, за да се освободи обаче застрахователят от отговорност по застрахователния договор, съгласно разпоредбата на чл. 17 от Условията за застраховане, на която същият се позовава, то следва да е налице съзнателно неточно обявено или премълчано обстоятелство от застрахования.

При сключване на договор за застраховка застрахованото лице е длъжно да съобщи на застрахователя всички обстоятелства, които са му известни и имат съществено значение за естеството и размера на риска. Когато се касае за лична застраховка, касаеща живота, здравето и трудоспособността на застрахования, обстоятелства имащи съществено значение са тези, позволяващи на застрахователя да извърши преценка относно здравния статус на застрахования към момента на сключване на договора. В тази връзка, законодателят с разпоредбата на чл. 362, ал.1 и ал.2 от КЗ е въвел възможността за застрахователя да поставя въпроси на застрахования за съществените обстоятелства и е въвел задължение за застрахования да отговори, когато такива въпроси са поставени, като е изключил от класификацията "съществени за риска" тези обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси. Прилагането на нормата е от съществено значение за преценката на застрахователя дали да сключи договор при наличие на посочените от застрахования обстоятелства или не, поради което преценката относно здравния статус (обстоятелство от съществено значение за риска) на застрахования следва да се основава на информация, събрана/установена по реда на чл. 362 от КЗ. В горния смисъл – Решение №60063/30.06.2021г. по т. д. № 351/2020 г. на ВКС, І т. о.

Съгласно чл. 363, ал. 4, вр. ал.1 от КЗ, когато застрахованият съзнателно е 4 обявил неточно или е премълчал обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство и настъпи застрахователно събитие, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само, ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието.

С тълкуване на разпоредбите на чл. 362 от КЗ налага изводът, че застрахователят, който предвижда, че едно обстоятелство е съществено за застрахователния риск, следва писмено да постави пред застрахованото лице въпрос дали това обстоятелство е налице към сключването на договора за застраховка.

В случая, на наследодателя на ищцата не е дадена възможност да посочи едно или няколко заболявания, ако има такива. Предоставен му е бил единствено формуляр за застраховане, който съдържа и здравна декларация /л. 39 от първоинстанционното производство/, в която са изброени позиции от обстоятелства, които се декларират съобразно разписаното в Условия за застраховане със застраховка "Живот плюс" на кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка, в сила от 01.08.2018 г.

Съдът намира за изцяло неоснователно възражението на въззивното дружество, че в този формуляр застрахованото лице може да подчертава, зачертава и внася забележки в текста. Такъв извод от съдържанието на формуляра не може да се направи. Няма дадени указания в тази насока.

При попълване на документите при застрахователя, не са били поставени, съгласно чл. 362, ал.1 от КЗ съответни въпроси, изчерпателно свързани със съществените обстоятелства, които са известни на застрахованото лице и са от значение за риска. Според нормативната регламентация, въпросите трябва да бъдат в писмена форма. В конкретния случай, застрахователят не е спазил тази процедура и не е предоставил възможност на А. да опише своите заболявания, за да се прецени към датата на обявяването им дали има "риск" по смисъла на закона.