Определение № 18681 от 25.05.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18681 гр. София, 25.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско дело № 20231110121875 по описа за 2023 година

1. Производството е по реда на чл. 267, пар. 1 ДФЕС.

2. Отнася се до запитване по същите въпроси, по които е образувано дело C-222/23 на Съда на Европейския съюз – относно процесуалните гаранции, които съдът в едностранно производство за издаване на заповед за изпълнение следва да следи, за да осигури приложението на чл. 4, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., който гарантира, че ответници в рамките на Европейския съюз могат да бъдат съдени само в държавата по местоживеенето си.

3. Освен това следва да се прецени дали режимът на адресна регистрация на българските граждани не създава в нарушение на чл. 18 ДФЕС дискриминационни пречки пред български граждани, които искат да се установят трайно на територията на друга държава от Съюза, като им налага да бъдат винаги готови да бъдат съдени в български съдилища на основание гражданството си.

СТРАНИ ПО СПОРА:

4. Заявител:

5. „Топлофикация София“ ЕАД – дружество, регистрирано по българското право, с адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, 1680 София, ул. „Ястребец“, № 23б, и ел. адрес: [email protected].

6. Представлява се по делото от юрисконсулт Р. П. със служебен телефон:

***.

7. Длъжник:

8. Длъжник в заповедното производство още не е конституиран, тъй като това става след като съдът издаде заповед за изпълнение, ако е компетентен.

9. Производството обаче следва да се развие, ако съдът е компетентен, срещу Г. С. С. – български гражданин, който има регистриран постоянен адрес в ж.к. „Младост“ в София и регистриран настоящ адрес пред българските власти във Федерална република Германия от 14.12.1999 г.

1

10. Искания на страните

11. Ищецът твърди, че длъжникът е собственик на недвижим имот – апартамент в сграда в режим на етажна собственост, където се доставя топлинна енергия от централна мрежа, и не е заплащал доставената енергия. Претендира 578,87 лева за доставена енергия в периода месец май 2019 г. – месец април 2021 г., както и лихви.

ФАКТИ ПО СПОРА:

12. Заявителят сезира съда с искане съдът да издаде заповед за изпълнение на парично задължение с молба от 26.04.2023 г. срещу длъжника.

13. Съгласно извършени от съда служебно справки в регистъра на населението, в изпълнение на процесуалните му задължения по българското право, длъжникът Г. С. С., който още не е страна по делото, има към май 2023 г. постоянен адрес: България, С., ж.к. „М. *, бл. **, вх.

*, ет.*, ап. **, регистриран през 1999 г.

14. Съгласно същата справка длъжникът е декларирал като свой настоящ адрес Федерална република Германия на 14.12.1999 г. Българското право не позволява да се декларира конкретен настоящ адрес в чужбина.

ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ ОТ ПРАВОТО НА ЕВРПОЕЙСКИЯ

СЪЮЗ:

15. Преюдициалното запитване се отнася до гаранциите за прилагането на правилото на чл. 4, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., че ответници с регистрирано местоживеене в държава от Европейския съюз могат да бъдат съдени по имуществени граждански дела само там.

Съгласно чл. 62 от същия регламент понятието „местоживеене“ на физическите лица не е автономно понятие от правото на Съюза, а се определя според вътрешното право на държавата на сезирания съд.

16. Съгласно чл. 18, пар. 1 ДФЕС се забранява всякаква дискриминация на основание гражданство в Съюза, която в случая може да следва от различното третиране на изселващите се от България български граждани спрямо граждани на други държави.

17. Въпросите по настоящото производство имат частична връзка с поставените по съединени дела C‑208/20 и C‑256/20 „Топлофикация София“ ЕАД и др., които се отнасят до възможността съдът да преценява компетентността си, след като е издал заповед за изпълнение. В случая съществена разлика е, че съдът опитва да обоснове компетентността си по данни, получени преди да е издал съдебен акт по делото.

ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВО: а) Закон за задълженията и договорите (ЗЗД; обн. в „Държавен вестник“ (ДВ), бр.275 от 22 ноември 1950г.):

18. „Чл. 68. Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши: а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението“ б) Граждански процесуален кодекс (ГПК; обн., ДВ, бр. 59 от 20 юли 2

2007 г., в сила от 01.03.2008 г., последно изменен ДВ, бр. 11 от 2 февруари 2023 г.):

19.

„Адрес за връчване

Чл. 38. Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото.

Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния.

20.

Съдебен адресат

Чл. 40. (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

21.

Задължение за уведомяване

Чл. 41. (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

22.

Връчител

Чл. 42. (1) Връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството.

23.

Начини на връчване

Чл. 43. (1) Съобщението се връчва лично или чрез друго лице.

(2) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез прилагане на съобщението към делото или чрез залепване на уведомление.

(3) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез публично обявление.

24.

Удостоверяване на връчването

Чл. 44. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след като изиска от него удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за самоличност. При отказ за представяне на документа за самоличност връчителят може да поиска съдействието на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на 3 правосъдието. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването.

25.

Лично връчване

Чл. 45. Съобщението се връчва лично на адресата. Връчването на представител се смята за лично връчване

26.

Връчване на друго лице