Определение № 2079 от 20.08.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2079 гр. Бургас, 20.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501148 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.122 ГПК.

Пред Районен съд София е предявен иск от ЗД „БУЛ ИНС“ – АД – гр.София, срещу Д. В. И. от *****, с правно основание чл.500 КЗ.

С Определение №24502/13.06.2024г., Софийският районен съд е прекратил производството по пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на РС Поморие.

Според съда предявеният иск е срещу потребител по договор за застраховка, а съгласно нормата на чл.113 ГПК, доколкото постоянният и настоящият адреси на ответника са в *****, РС Поморие е компетентен да се произнесе по иска.

С определение №388/25.07.24г., постановено по гр.д.№456/24г., Поморийският районен съд е повдигнал препирня за подсъдност между Поморийски районен съд и Софийски районен съд. Според съда, повдигнал препирнята, предмет на делото не е иск срещу потребител, доколкото искът по чл.500 КЗ е регресен иск, предвиден от закона в полза на платилия обезщетение застраховател. Поради това е приложима общата подсъдност по чл.105 ГПК, за която съдът не следи служебно на осн. чл.119, ал.3 ГПК.

Бургаският окръжен съд, по повдигнатата препирня намира следното:

Разпоредбите на чл.105 – 117 ГПК определят подсъдността по делата. Нормата на чл.105 ГПК регламентира обща подсъдност – по постоянен адрес или седалище на ответника. Останалите норми въвеждат специална подсъдност по различни категории дела в зависимост от иска – чл.109, 110 ГПК или от особено качество на ищеца/страните – чл.112, 113, ГПК. Нормата на чл.113 ГПК въвежда специална подсъдност по дела с участие на потребители. Тази норма претърпя изменения – ДВ бр.65/18г. и ДВ бр.100/19г., като към датата на предявяване на иска, същата гласи:

„Искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липсата на такъв – по постоянния.

Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес“.

След посочените изменения, подсъдността по искове на и срещу потребители вече не е изборна; тя произтича от закона – компетентен е съдът по настоящ, респ. – постоянен 1 адрес на потребителя. Поради това и той следи служебно за тази подсъдност.

Доколкото същата е специална, дерогира общата подсъдност по чл.105 ГПК и не е необходимо възражение на ответника

Настоящият иск не е от категорията, посочени в чл.113 ГПК. Предявен е иск по чл.500 КЗ - за упражняване на регресни права на застрахователя срещу деликвента, възникнали след изплащане на застрахователно обезщетение на трето лице, претърпяло вреди, вследствие на противоправното поведение на прекия причинител.

Регресното право по чл.500 КЗ има специален характер - то възниква по силата на закона, от специален фактически състав, при наличие на определени условия и е предвидено само при застраховката „гражданска отговорност“. В този случай регресното право е санкционна последица за виновния причинител като последният понася реално своята гражданска отговорност, когато щетите са причинени от водач на МПС, в случая – напуснал ПТП. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а регресното право на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" срещу застрахования възниква, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, регламентирани точно от действащата правна уредба, като в тези случаи, застрахователят е задължен пак по силата на закона да плати застрахователно обезщетение на пострадалото трето лице. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, не е право, което е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона на специално извъндоговорно облигационно основание за неоснователно обогатяване – чл.500 КЗ и при наличие на изрично предвидените предпоставки.

След като отговорността на ответника не е породена от застрахователен договор, а произтича пряко от закона на извъндоговорно основание, то той няма качеството потребител по застрахователна услуга по см. на чл.1, ал.2 КЗ, тъй като не черпи права и не отговаря към застрахователя по силата на сключен договор. Поради това и същият не попада в обхвата на §13, т.1 ДРЗЗЗП. Ето защо и спрямо предявения иск не намира приложение разпоредбата на чл.113 ГПК.

Въпросът за местната подсъдност може да се повдига служебно от съда, само в хипотезите на чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 ГПК. Поради това и предвид казаното по-горе, Районен съд София не е имал правомощие да повдига служебно въпроса за подсъдността. В общия случай, какъвто е настоящият, възражение за неподсъдност на делото може да направи ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба. Но т.к. на ответника все още не е връчен препис от исковата молба, последният не е упражнил правото си на възражение в срока по чл.119 ГПК за неподсъдност на делото. На този етап компетентен по спора съд е Софийски районен съд. В този смисъл е преобладаващата съдебна практика (Определение № 758 от 21.12.2021 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 1748/2021 г. Определение № 248 от 12.03.2024 г. на ОС - Хасково по в. ч. гр. д. № 152/2024 г. Определение № 2576 от 3.07.2023 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 1348/2023 г. Определение № 1683 от 26.06.2023 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1114/2023 г. Определение № 313 от 21.03.2023 г. на ОС - Благоевград по в. ч. гр. д. № 1037/2022 г.) Поради това, повдигнатият от ПРС спор за подсъдност следва да се разреши, като следва да се определи, че компетентен да разгледа иска на този етап е Районен съд София.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

РАЗРЕШАВА повдигнатия с Определение №388/25.07.2024г. по гр.дело №456/24г. по описа на Районен съд Поморие спор за подсъдност, като ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен по правилото на чл.119, ал.3 от ГПК Районен съд гр.София, който да разгледа предявеният иск от ЗД „БУЛ ИНС“ – АД – гр.София, срещу Д. В. И. от 2

*****, с правно основание чл.500 КЗ.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд гр.София.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3