Решение № 3572 от 21.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3572 гр. Варна, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20223110101397 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на предявен специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 , вр . чл.415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД от ищцовото дружество „А. Б.“ ЕООД, ЕИК *** против ответното дружество „Т. И.“ ЕООД, ЕИК ***.

В исковата молба са наведени следните твърдени правнорелевантни факти и обстоятелства:

Ищецът сочи, че е депозирал в Районен съд - Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 17354/2021г. по описа на съда. На 07.12.2021г. съдът издал заповед за изпълнение.На 07.01.2022г. ищецът получил съобщение, че длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение. С разпореждане №27652/16.12.21г., на основание чл.415, ал. 1 т. 1 ГПК съдът указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване размера на вземането си в едномесечен срок, като следва да довнесе и дължимата държавна такса.

Предвид гореизложеното, сочи ищцовата страна следните факти и обстоятелства, относими към установяване на вземането по вид и размер спрямо ответника. На 26.10.2017г. страните сключили неформален договор за изработка /СМР/, по който имало изготвени три Протоколи Акт обр.19 за установяване извършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи.По протоколи № 1 и № 2 ищцовото дружество заявява, че няма претенции. По Протокол № 3 били уговорени и изпълнени от ищеца следните СМР: лепене на каменна вата по фасада - 12,05 кв.м. на цена 8лв./кв.м.,монтаж на водобранна лайсна - 9л.м. на цена 2,5лв./м., обръщане на дограма - 15,5л.м. на цена 4лв./м.,зареждане на ръбохранител с мрежа -19,5м. на цена 2,5лв./м., полагане на минерална мазилка-99,37кв.м. за цена от 4,80лв./м., промазна хидроизолация по страници -19,54м. на цена 2,5лв./м.,циментова шпакловка с две ръце с ПВЦ мрежа - 100 кв.м. на цена 7лв./кв.м., шпакловка сатен върху ГК-50,20 кв.м. на цена 3,20лв./кв.м., гипсова мазилка по стени-ръчно-5,27кв.м. на цена 7лв./кв.м., обръщане на прозорци с ГК-21,20л.м. на цена 4лв./м., шпакловка сатен върху гипсова мазилка - 499,52кв.м. на цена 5лв./кв.м., зареждане на ръбохранител-112,50м. на цена 2,5лв./м., обръщане на прозорци с ГК-19м. на цена 4лв./м., попълване на отвори от климатици и ВиК-20,8л.м. на цена 2лв./м., монтаж на ГК по тавани19,60кв.м. на цена 11 лв./кв.м., полагане на вата по ГК-27,11 кв.м. на цена 1,50лв./кв.м., изграждане преградни стени от ГК-2,23кв.м. на цена 14лв./кв.м., куфари от ГК- П образен -8,60кв.м. на цена 12лв./кв.м., куфари от ГК- Г образен-21,62м. на цена 9лв./м., обръщане на прозорци с ГК-13,85м.

1 на цена 4лв./м. Уговорената цена за всички СМР била 5274,92лв. без ДДС или 6329,91лв. с ДДС, а сумите платими по банков път.

По Протокол № 3 от Акт обр.19 било направено авансово плащане от 400лв. с фактура №138/01.11.17г. Фактурата била на стойност 1200 лв., тъй като с нея били направени авансови плащания и по приложения №1 и №2 от акт обр.19. Ищецът твърди,че извършил всички уговорени СМР, за което и бил съставен акт обр.19 от 05.12.2017г., приложение №3, което било подписано от ответника /инвеститор/ и от изпълнителя. На същата дата ищецът издал фактура №0000000161 за сумата 5849,90лв. с начислен ДДС, като бил приспаднал авансовото плащане от 400лв.На 15.12.2021г. ответникът извършил частично плащане по тази фактура в размер на 4000лв. с ДДС, като дължима оставала сумата от 1849,90 лв. с ДДС. Този факт, пояснява процесуалният представител на ищцовото дружество, че бил установен след депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, поради което и ищецът не предявява установителни искове за главница над 1849.90лв. до 5849,80лв.

Ответникът се твърди в исковата молба, че бил изпаднал в забава на 20.12.2017г., когато изтекъл двуседмичният срок по ЗСчет., в който следвало да плати, поради което дължал обезщетение за забава за периода 20.12.2017г.-02.12.2021г. върху дължимата сума от 1849.90лв. /с ДДС/ в размер на 194,76лв. (За изчисляването на размера на обезщетението за забава бил използван онлайн лихвен калкулатор).

Въз основа на така сочените факти, ищецът е отправил и искането си до исковия съд да бъде постановено съдебно решение, с което съдът да приеме за установено, че „Т. И.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. П. С. ДЪЛЖИ на „А. Б.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К. Й. В. СУМИТЕ, присъдени срещу длъжника със заповед за изпълнение №..../07.12.2021г. по ч.гр.д.№17354/2021г. по описа на PC-Варна, а именно: главница от 1849,80лв. /хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки/, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до пълното погасяване на задължението, сумата 194,76лв./сто деветдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за периода 20.12.17г.-02.12.21г.Обективирано е искане за присъждане на всички съдебни разноски-доплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение.Независимо, че искът не е осъдителен, ищецът е посочил, че ответникът има възможност да заплати дължимите суми по следната банкова сметка /адвокатска клиентска сметка/ IBAN *** в Банка „***“ЕАД с титуляр адв.Д. Р. П.. В случай, че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от ответника и същите са в размер над минималния адвокатски хонорар, ищецът прави възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност и моли съда да намали същия до размера на установения минимален размер.

В подкрепа на изложеното в исковата молба ищецът прилага и моли съда да приеме писмени доказателства, ангажирани с исковата молба. В условията на евентуалност, ако съда приеме, че за определяне размера на дължимото обезщетение за забава са необходими специални знания, моли съда да назначи съдебно - счетоводна експертиза за определяне размера на дължимото обезщетение за забава за периода 20.12.2017 г.-02.12.2021г. при главница 1849.80 лв. В уточнителната си молба ищецът е изпълнил дадените от съда указания, при което и заповедният съд е обезсилил частично издадената по заповедното дело Заповед по чл.410 ГПК за разликите в паричните вземания, за които не е предявен специален положителен установителен иск .

Както бе посочено по -горе, по делото в срока по чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, чрез адв.Ст. З. от ВАК.

Исковете ответната страна намира за допустими, но неоснователни. Оспорва исковете по основание и размер.В отговора на искова молба ответникът излага следните обстоятелствата във връзка с предявените искове:

1.Относно иска за заплащане на главница от 1849.90 лева:На 26.10.2017г. „Т. И.“ ЕООД възложило изпълнение на СМР на „А. П.“ ЕООД, с писмен договор, който бил представен от ищеца. На 14.11.2017г. в Търговски регистър била вписана промяна на фирменото наименование от „А. П.“ ЕООД на „А. Б.“ ЕООД. При извършването на всички уговорки между двете дружества, изпълнителят „А. П.“ ЕООД, с променено наименование на „А. Б.“ ЕООД, било представлявано от А. А., който твърдял, че дружеството е негово, т.е. под негов пълен контрол. Вписаният управител на дружеството С. К. не била договаряла, нито контактувала с управителя или представители на ответника. А. А. подписал от страна на изпълнителя трите протокола акт обр.19, представени с 2 исковата молба.Няколко дни след 15.12.2017г., датата на която било извършено банковото плащане от 4000 лева в полза на ищеца,А. А. отишъл в офиса на „Т. И.“ ЕООД на ул.„***“ и обяснил, че има много спешно плащане още същия ден и помолил да му се плати остатъка за извършените СМР, тъй като нямал време да чака да бъде получена сумата по банков път на следващия работен ден. Веднага му била платена в брой сумата от 1849,90 лева в присъствието на няколко свидетели.

Във връзка горното, ответното дружество оспорва твърденията, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1849,90 лева, тъй като задължението било погасено чрез плащане няколко дни след 15.12.2017г.

2.Относно иска за заплащане на обезщетение за забава за периода от 20.12.2017г. до 02.12.2021г. в размер на 194,76 лева:Ответникът оспорва да дължи на ищеца тази сума, тъй като главницата върху която се начислява, била заплатена още през месец декември 2017г. Даже и да не била заплатена главницата, вземането за тази сума не било станало изискуемо преди датата на завеждане на искането по чл. 410 от ГПК, тъй като ищецът не бил поканил ответника да я заплати.

На основание чл. 111, букви „б“ и „в“ от ЗЗД ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност на вземането за обезщетение за забава.В подкрепа на изложените възражения в отговора на искова молба ответникът е направил доказателствено искане по делото да бъдат допуснати двама свидетели при довеждане, които да установят факта, че „Т. И." ЕООД заплатило сумата от 1849,90 лева на представител на ищеца.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовата страна не изпраща представител, но в молба вх.рег.№ 72034/20.10.2022 г., получена по електронната поща на РС Варна, от адв. Д. П. - пълномощник на ищцовото дружество,е изразено становище по същество на спора, представен е списък по чл. 80 от ГПК, като се желае присъждане на сторените разноски .

В същото съдебно заседание адв. З., в качеството му на процесуален представител на ответното дружество моли съда да постанови Решение , с което да бъдат отхвърлени предявените искове и в полза на ответника да се присъдят сторените съдебно – деловодни разноски . В хода по същество, адв.З. е завил, че счита , че от събраните в откритото съдебно заседание гласни доказателства се установява, че вземането на ищеца е погасено чрез плащане, станало в брой, в периода, уточнен от свидетеля. Адв.З. е направил и възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на ищеца.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Безспорно е установено и изяснено по делото въз основа на приобщеното към настоящото производство частно гражданско дело № 17354/2021 г. по описа на Варненски районен съд, Х LIIри състав, че на 3.12.2021 г. дружество А. Б. ЕООД , ЕИК *** представлявано от К. В., чрез адв.

Др.П. е депозирало пред РС Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника Т. И. ЕООД ,ЕИК *** ,представлявано от Г. С. с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 5489,80 лв. – главница, 615,85 лв. лихва от 20.12.2017 г. до 2.12.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата ,претендирани въз основа на фактура № 161/5.12.2017 г. за извършени СМР , констатирани с Протокол № 3, Акт 19 / 5.12.2017 г. ,ведно със сторените по делото съдебно – деловодни разноски. Установено е от материалите по заповедното дело, че въз основа на разпореждане № 26430/ 7.12.2021 г. / л.13-ти от ч.гр.д./ заповедният съд е издал Заповед № 6887/7.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя и против длъжника за посочените по-горе главни и акцесорни вземания ведно със сторените по делото съдебно –деловодни разноски. С писмено възражение в срока по чл.414 ГПК длъжникът в срок е възразил против заповедта /л.21/ а с разпореждане № 27652/16.12.2021 г. заповедният съд е приел възражението и дал указания на заявителя по чл. 415 ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, на 4.2.2022 г. , в преклузивния срок, заявителят – ищец в исковото производство е представил доказателства за пред заповедния съд за предявен специален установителен иск / л. 25 - 30 от ч.гр. д. /. Видно от лист 31 и сл. от заповедното дело , с Определение № 2487/ 04.03.2022 г. заповедният съд е обезсилил частично издадената заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.415, ал.5 ГПК за разликата в главницата от претендирания размер в исковото производство 1849,80 лв. до заявения размер в заповедното 5849,80 лв. и за разликата в мораторните лихви от заявения размер в исковото производство 193,76 лв. до заявения размер в заповедното производство от 615,86 лв., както и в частта за присъдените в полза на заявителя по заповедното дело съдебно – деловодни разноски за разликата над дължимия се размер върху 3 необезсилената част от заповедта от 173,39 лв. до присъдените от заповедния съд от общо 559,31 лв., съразмерно на обезсилената част на заповедта по чл.410 ГПК .