Решение № 2454 от 22.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2454 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100503025 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№260337/08.01.2025 год. подадена от С. С. А., ЕГН ********** - взискател по изпълнителното дело по електронна поща срещу отказ на държавния съдебен изпълнител да наложи запори върху имущество на отделните физически лица, собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. **** в изпълнение на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, в който не са посочени длъжници, които да са отделни физически лица, на основание чл. 436. ал.З от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че съдебния изпълнител необосновано отказва предприемане на последващи изпълнителни действия, както и че не упражнява в пълнота дадените му по закон правомощия. Незаконосъобразно, според взискателя – жалбоподател, съдебният изпълнител не насочва принудителното изпълнение срещу етажните собственици, като по този начин възпрепятства неговото удовлетворяване. Счита, че етажните собственици разполагат с достатъчно имущество, от което взискателят да получи претендираната от него сума.

В срок са депозирани писмени мотиви от страна на ЧСИ, в които оспорва подадената жалба като неоснователна. Оспорва жалбата и като неоснователна, във връзка с което излага и аргументи. ДСИ счита че жалбата е допустима - подадена в срок от взискател, таксувана и насочена срещу отказа на съдебен изпълнител да извърши изпълнително действие - запор.

Взискателят прави искания за насочване на принудително изпълнение към личното имущество на отделните собственици в етажната собственост, без те да са посочени като 1 длъжници в изпълнителния лист. По аргумент от чл. 442 от ГПК взискателят може да насочва изпълнение само върху вещи или вземания на длъжника. Безспорно в изпълнителния лист няма длъжници физически лица. Не са налице и обстоятелствата по чл.

429. ал.1, 2 и 3 от ГПК, когато изпълнителния лист може да бъде изпълняван и върху имущество на лица, които не са посочени като длъжници.

Подадено е и становище от насрещната страна Етажните собственици на „вход Г“ на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София,ж.к. „Люлин“ бл. ****, представлявани от „ТРИУМФ КОНСУЛТ 2000” ЕООД, ЕИК: 202519907, представлявано от А.Р.Л. - управител чрез адв. Г.О.М. – САК. Оспорва подадената жалба, като недопустима и неоснователна. Във връзка с допустимостта излага възражения за спазване на законовите изисквания за съдържание и реквизити, неизпълнението на които води до неяснота на основанията, на които жалбоподателят оспорва отказа на ЧСИ. Твърди, че отказа на ЧСИ с конкретното съдържание не подлежи на действията, които подлежат на оспорване, поради което жалбата е насочена срещу неподлежащ на обжалване акт. Излага подробни съображения и относно неоснователността на жалбата, свързани с липсата на възлагане извършване на изпълнителни действия, каквото се изисква за да се реализира изпълнителното производство, както и относно легитимацията на етажната собственост и процесуалното й положение според нормативната уредба, които изключват възможността същата да отговаря за заплащане на задължението. Оспорва възможността същата да е може да е титуляр на право на собственост върху твърдените недвижим имоти, леки автомобили и друго имущество, сочено от взискателя – жалбоподател.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано на 07.04.2023г. пред ЧСИ. рег.№ 863 като изпълнително дело № 912/2023г., а на 21.02.2024г. е прието от ДСИ при СРС, 17 участък под № 381/2024г., за продължаване на изпълнителните действия от ДСИ по молба на взискателя на основание чл. 427. ал.5 от ГПК. Взискателят С. С. А. е приложил изпълнителен лист, издаден на 28.03.2023г. от СРС, 174 състав. по гр.д.№ 20221110115373/2022г., с решението по което се осъжда: собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. София, ж.к.“**** да заплатят на С. С. А. от същия адрес, ап.53. сумата 643.00лв., представляваща разноски на основание чл. 78. ал.1 от ГПК. Взискателят многократно и почти винаги с молби. подадени по електронна поща пред ЧСИ и пред ДСИ е правил искания вземането му да бъде събрано чрез запори върху трудово възнаграждение, пенсии или от имуществото на отделните собственици в етажната собственост, като той посочва техните имена и квотите им в собствеността. Тези искания не са уважени, вкл. и докато делото е било възложено на ЧСИ. ДСИ е указвал на взискателя, че соченето на способи за изпълнение срещу лица, конто не са посочени в изпълнителния лист като длъжници е недопустимо и на такива искания няма да бъде даван ход.

На 11.12.2024г. ДСИ е постановил изричен отказ по молбата с вх.№38489/11.12.2024г.

2 на взискателя, с която той посочва имената на отделни собственици в етажната собственост и указва източници на техни доходи, за да бъде наложен запор, вкл.запори върху автомобили и недвижима собственост. Изпратени са съобщения с изх.№ 62516/13.12.20241. и изх.№ 111/02.01.2025г. /вкл. и на електронння адрес/, които в периода до 06.01.2025г. не са достигнали до взискателя. В този период той продължава да прави същите искания и да твърди, че по неговите молби не се предприемат никакви действия и не получава отговори на въпросите. касаещи изпълнителното дело. ДСИ приема, че към 06.01.2025г., когато взискателят е подал молбата с вх. № 238/06.01.2025г. той е узнал за отказа на ДСИ, тъй като твърди, че такива запори са допустими и имат основание в закона, така както и запорите върху банкови сметки на самата Етажна собственост с изх.№ 2205/13.01.2025г. ДСИ е дал указания за реда, по който може да се подаде жалба срещу отказа на ДСИ.

Процесната жалба е подадена на 08.01.2025г. направо в СГС, с вх.№ 260337/08.01.2025г. и е изпратена на ДСИ за администриране. ДСИ е счел, че жалбата е подадена в срок и дал указания за отстраняване на нередовности със съобщение изх.№ 2936/15.01.2025г. В периода до 10.02.2025г., когато взискателят е таксувал жалбата си, като е внесъл ДТ по сметка на ДСИ, включително и сумата 25.00лв. ДТ за СГС и е подал подписана с КЕП жалба, той е изпращат многократно същата жалба до СГС с настояване за отговор. Тези, идентични на първата жалби също са препратени на ДСИ за администриране.

ДСИ след като констатира тяхната идентичност, счита че не следва да изпраща отделени указания за всяка от жалбите с № 261037/20.01.2025г., №261453/24.01.2025г. отстраняването на нередовностите следва да се констатира само по отношение на първата жалба с вх.№ 260337/08.01.2025г., №261526/27.01.2025Г. и № 261533/27.01.2025Г.

Препис на жалбата е връчен на длъжника на 04.03.2025г., чрез „Триуф Консулт“ ЕООД - професионален домоуправител. В срок /на 07.03.2025г., чрез ССЕВ/ е постъпило възражение от длъжника с вх.№ 7846/10.03.2025г. Длъжникът чрез пълномощник адв. Г.М., счита че жалба е недопустима, вкл. и защото към нея не е приложен документ за внесена ДТ.

Към 10.02.2025г. жалбата е таксувана и на 10.03.2025г. ДСИ е наредил сумата 25.00лв. да бъде преведена по сметката на СГС за събиране на ДТ. Длъжникът сочи недопустимост на жалбата и поради факта че жалбата е бланкетна и не се сочат конкретни бездействия или откази на ДСИ. Освен недопустима, длъжникът счита жалбата и неоснователна, тъй като насочването на принудително изпълнение срещу личното имущество на отделните собственици не е равнозначно на изпълнение срещу етажната собственост, която неперсонифицирано дружество и няма как да притежава апартаменти. автомобили, да работи или да получава пенсия.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима и основателна, като съображенията за това са следните.

Подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.

Етажната собственост е специфична комбинация от множество права на собственост 3 върху самостоятелни обекти, притежавани от различни лица и принудителен режим на акцесорна съсобственост върху общите части на сградата, в който участват същите тези лица. Разглеждана като особен колектив, Етажната собственост представлява съвкупност от правни субекти (физически и юридически лица, държавата, общините), която при съблюдаване на определени процедурни правила взема общи решения във връзка с ползването на съпритежаваните при условията на особена акцесорна принудителна съсобственост общи части на сградата. Съдът намира, че етажната собственост, не е правен субект и не може срещу нея да се насочи принудителното изпълнение за събиране на сумата, която се претендира от взискателя, а именно 643 лева за направени разноски в съдебното производство. Съгласно ЗУЕС, етажната собственост не е юридическо лице, освен ако собствениците не са учредили сдружение по чл. 25 ЗУЕС. Доколкото данни за регистрацията на етажната собственост като сдружение не са налице, то настоящият случай не попада във визираната в чл.25 ЗУЕС хипотеза. Съгласно чл. 41 ЗУЕС собствениците се представляват пред съда от управителя. Видно от така посочената редакция на закона управителя представлява собствениците в етажната собственост, а не етажната собственост, която не е правосубектна. Управителят действа като представител на всички собственици и извършва действия от тяхно име, които ги ангажират лично, а не ангажира обединението етажна собственост, като отделен субект. Претенцията на ищеца – взискател, уважена от съда със съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, по силата на който е образувано изпълнителното дело, е насочена „срещу собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост…“ и в диспозитива на съдебното решение е посочено „ОСЪЖДА собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост …“. Исковата молба, в която е обективирана претенцията е правилно формулирана, като коректно е насочена именно срещу отделните етажни собственици, а не срещу етажната собственост. Съдебното решение, с което претенцията е уважена и ответника – собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост – са осъдени да заплатят разноски на ищеца, като именно последната е предмет на издадения изпълнителен лист и на образуваното изпълнително дело. Липсва регламентация в закона, съгласно която да е необходимо изброяването на всички етажни собственици в диспозитива на съдебното решение, което би утежнило съдържанието на крайния съдебен акт, поради което така формулирано е достатъчно ясно за да може прунидутелното изпълнение да се насочени срещу етажните собственици. В нито една от жалбите, подадени от взискателя, не се твърди, че недвижимите имоти – апартаменти и движимото имущество – леки автомобили са собственост на етажната собственост, напротив от депозираните молби е видно, че взискателят посочва, там, където му е известно, кой апартамент на чие лице е собственост. Несъстоятелни са твърденията на длъжниците в тази насока.

Взискателят, макар и с първоначално подадената молба да е поискал единствено образуване на изпълнителното дело без да възложи или поиска извършването на конкретни изпълнителни действия, то в последващите многобройни молби по делото, обективирани в 4 изпратени до частния съдебен изпълнител имейли, изрично е посочвал както лица, срещу които да се насочи, така и действия, чрез които да се осъществи принудителното изпълнение. Следователно е налице възлагане от взискателя на ЧСИ на изпълнителни действия (по смисъла на цитираното тълкувателно решение) по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В разпоредбите на ГПК, уреждащи изпълнителното производство, е предвидено изрично, че същото се движи единствено от взискателя, като съдебният изпълнител няма задължение, нито служебно да извършва действия по образуваното вече изпълнително производство, нито да уведомява взискателя за тях, нито да инициира по собствено усмотрение и по своя инициатива действия по хода на делото. В изпълнителния процес кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още е неудовлетворен), или да не действа. За бездействието си взискателят следва да понесе санкцията на закона и прекратяване на изпълнително производство, по което не се правят никакви искания от страните и не могат да се предприемат действия от страна на съдия изпълнителя.