Решение № 1366 от 25.09.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1331/2023
- Вид
- Решение № 1366
- Подписан
- 25.09.2023
- В сила
- 07.12.2023
- Състав
- Валентин Пушевски
Цитирани разпоредби
- чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 264, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 270, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1366 гр. Варна, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110201331 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 442а – 16 от 01.03.2023 г., издадено от Началника на Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя К., на основание разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за това, че около 16:40 часа на 08.11.2022 г. в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, бул. „Народни будители“ на спирка на градския транспорт „Център Аспарухово“ в посока за гр. Варна, П. В. К. противозаконно нарушава физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, което се изразява в дърпане, бутане и хващане на униформата на полицейски служител – нарушение на разпоредбата на чл. 5 от Закона за за министерството на вътрешните работи.
Жалбоподателят П. В. К. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на наказателното постановление, навеждайки твърдения, че именно полицейският служител се е държал грубо с него, бутал 1 го е с ръце и е дърпал ръката му. Подчертава във въззивната жалба, че е инвалид по рождение с диагноза „редукционни дефекти на горен крайник“, поради което и е обективно невъзможно да окаже съпротива на полицейския служител. Възразява срещу размера на наложеното му административно наказание, обосновавайки се, че получава пенсия за инвалидност, която не е в голям размер и работи само по два часа на ден в частно дружество, поради което и материалните му възможности са ограничени да заплати глоба в индивидуализирания от административно – наказващия орган размер.
Претендира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, доколкото обществената опасност на самото нарушение не е особено висока.
Поради гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 07.06.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1331 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят П. В. К. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.
Въззиваемата страна Началника на Четвърто РУ към ОД на МВР гр.
Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител по време на проведеното на 07.06.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1331 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, като в изготвени от гл. юрисконсулт Катя Лукова – Атанасова писмени бележки, въззиваемата страна моли за потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки, че липсват нарушения на материалния и процесуалния закон по време на проведеното административно – наказателно производство, както и, че нарушението е безспорно установено.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
В следобедните часове на 08.11.2022 г. св. К. В. Г. – служител на ОП „ТАСРУД“ към община Варна изпълнявала служебните си задължения по контрол на редовността на транспортните документи на гражданите на спирка на масовия градски транспорт „Аспарухово Център“, разположена на бул.
„Народни будители“ в кв. „Аспарухово“ в гр. Варна.
Около 16:40 часа жалбоподателят П. В. К. се приближил към св. Г. и й предложил своя билет за градски транспорт, като св. Г. взела транспортния документ.
2
Веднага след това жалбоподателят К. поискал с груб тон билета си обратно, тъй като разпознал в лицето на св. К. Василева Г. – служител на ОП „ТАСРУД“, осъществяващ контрол върху редовността на транспортните документи на пътуващите граждани.
Непосредствен и пряк свидетел на грубото държане на жалбоподателя К. станал св. В. В. Х. – мл. инспектор в сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, който изпълнявал служебните си задължения по опазване на обществения ред във връзка с провежданите проверки за редовност на транспортните документи на гражданите.
Св. Х. направил забележка на жалбоподателя да преустанови грубото си държане спрямо св. Г., след което св. Х. се легитимирал в качеството на полицейски служител и разпоредил жалбоподателя да представи документ за самоличност, при което жалбоподателят отказал.
Св. Х. обяснил на жалбоподателя, че ако не представи документ, удостоверяващ самоличността му, ще бъде отведен в най – близкото подразделение на МВР за установяване на самоличността му, при което жалбоподателят отказал отново да представи документ за самоличност.
Жалбоподателят К. самоволно решил да напусне мястото на проверката, като тръгнал да пресича пътното платно на бул. „Народни будители“.
Св. Х. го настигнал и се опитал да го задържи, при което жалбоподателят хванал полицейската униформа, в която бил облечен св. Х., започнал да я дърпа, като същевременно започнал да бута тялото на полицейския служител.
В един момент жалбоподателят К. преустановил да оказва съпротива, успокоил се и потвърдил пред св. Х., че ще представи документ, удостоверяващ самоличността му.
Бил повикан екип на сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр.
Варна за оказване на съдействие на св. Х., като същия този ден бил съставен АУАН № ОВ00000367/ 08.11.2022 г. спрямо жалбоподателя К. за извършено от него нарушение на разпоредбата на чл. 5 от Закона за министерството на вътрешните работи.
По – късно материалите по преписката били изпратени на Варненската районна прокуратура с оглед преценка за наличие на доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, като на 08.02.2023 3 г. прокурор от Варненската районна прокуратура постановил отказ да бъде образувано досъдебно производство, като изпратил материалите по преписката по компетентност на Началника на Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна за преценка за налагане на евентуално административно наказание.
Началникът на Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна преценил, че със своето поведение в следобедните часове на 08.11.2022 г. жалбоподателят К. е нарушил разпоредбата на чл. 5 от Закона за министерството на вътрешпните работи, като на 01.03.2023 г. издал наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за извършеното нарушение на посочената нормативна разпоредба.
По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:
На първо място съдът изцяло кредитира показанията на св. В. В. Х. и св.
К . Василева Г. като последователни, логични и най – същественото взаимнодопълващи се. Двамата свидетели изключително категорично и подробно описват поведението на жалбоподателя К. в следобедните часове на 08.11.2022 г. в района на спирка на масовия градски транспорт „Аспарухово Център“, разположена на бул. „Народни будители“. От показанията им е видно, че жалбоподателят не се е подчинил на разпореждане на униформен полицейски служител да представи документ, удостоверяващ самоличността му, след което самоволно е напуснал мястото на проверката, след което е хванал и е дърпал за униформата полицейския служител св. Х., а също така е бутал и тялото му.
На практика и в самата въззивна жалба, въпреки, че заявява, че оспорва фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на наказателното постановление, жалбоподателят признава, че би могло да „е имал допир“ със служителя на сектор „Общинска полиция“, като според съда от показанията на св. Г. и св. Х. се установява, че този „допир“ се е изразявал в хващане и дърпане на униформата на полицейския служител и бутане на тялото му – 4 поведение, което не само, че не е общественоприемливо, но категорично осъществява състава на нарушението, предвидено в разпоредбата на чл. 5 от Закона за министерството на вътрешните работи, поради което и според съда правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение на цитираната нормативна разпоредба.
Съдът няма причина да се съмнява в твърдението на жалбоподателя, че е инвалид по рождение – обстоятелство, подкрепено в показанията на св. Х., но очевидно физическото му състояние е позволявало да осъществи изпълнителното деяние на нарушението, за което е ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Размерът на наложеното административно наказание е строго предвиден в разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с него в процеса по индивидуализация на административното наказание, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.
По принцип, а и в този случай следва да се приеме, че не може ограничената материална възможност на нарушителя да заплати наложената му глоба да бъде основание същата да не бъде налагана, при условие, че със своето поведение нарушителят е нарушил императивна законова разпоредба.
В случая съдът не може да се съгласи с възражението, че е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Жалбоподателят К. е хванал за униформата полицейски служител, дърпал я е, като също така е бутал униформения служител – поведение, което се случва на оживено място – в района на спирка на масовия градски транспорт, поради което и обществената опасност на деянието е висока и не предразполага проява на снизходение спрямо жалбоподателя с прилагането на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 442а – 16 от 01.03.2023 г., издадено от Началника на Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на 5 въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 442а – 16 от 01.03.2023 г., издадено от Началника на Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на П. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл.
264, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за това, че около 16:40 часа на 08.11.2022 г. в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, бул. „Народни будители“ на спирка на градския транспорт „Център Аспарухово“ в посока за гр. Варна, П. В. К. противозаконно нарушава физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, което се изразява в дърпане, бутане и хващане на униформата на полицейски служител – нарушение на разпоредбата на чл. 5 от Закона за за министерството на вътрешните работи.
Осъжда П. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ОД на МВР гр. Варна парична сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 1331 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6