Определение № 1085 от 26.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1085 гр. Варна, 26.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500339 по описа за 2025 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 220 Съдът е сезиран с частна жалба, подадена от А. С. М. срещу определение № 68/06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 10266/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което жалбоподателката не е допусната до участие в производството като трето лице помагач на страната на ответника „****“ ООД.

В жалбата са наведения оплаквания, че определението е неправилно поради допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд, изразяващо се в необсъждане на представените към молбата за встъпване доказателства по реда на ГПК, и неправилно приложение на материалния закон във връзка с връчването на съобщения до юридически лица, вписването на промени в Търговския регистър и напускането на съдружник.

Жалбоподателката поддържа, че участието й като съдружник в ответното дружество „****“ ООД е прекратено с изтичането на тримесечният срок на подаденото от нея писмено предизвестие, което е надлежно изпратено на обявената в Търговския регистър електронна поща на дружеството. Намира, че вписването в Търговския регистър на промяната относно персоналния субстрат на дружеството е ирелевантна за настъпване на правните й последици. Позовава се на т. 5 от ТР № 1/31.05.2023 г. на ОСГТК на ВКС, според която напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ съдружник не е легитимиран сам да заяви вписването на тази промяна при бездействие на органите на дружеството. Счита, че има право да защити правата си на кредитор на ответното дружество, като встъпи във висящия процес като негов помагач. Изтъква, че дружеството бездейства в процеса с цел да намали имуществото си, дял от което следва да й плати. Намира също, че уговорената по предварителния договор продажна цена е очевидно занижена.

С тези аргументи по същество моли да бъде отменено обжалваното 1 определение и да бъде конституирана в първоинстанционния процес като трето лице помагач на ответника.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от ищцата А. Ж. М., действаща чрез адв. И. К. (надлежно упълномощена), с който оспорва същата като неоснователна. Счита, че предполагаемите лични права на А. М. спрямо ответното дружество са възникнали най-рано през м. септември 2024 г., тоест много след сключване на процесния предварителен договор и плащане на продажната цена по него, поради което не биха могли да обосноват правен интерес от встъпването в процеса. Отделно изтъква, че в молбата за встъпване третото лице е направило възражение за нищожност на предварителния договор поради значителна нееквивалентност на престациите, какъвто порок изобщо не фигурира в разпоредбата на чл. 26 ЗЗД, на която се позовава. Счита, че при несъгласие на съдружник с договорената от дружеството продажна цена, той би могъл да защити правата си, като потърси отговорност от управителя, но не може да влияе на валидно сключената и изпълнена от насрещната страна сделка. Поддържа, че дори ответното дружество да е получило надлежно предизвестието на 09.09.2024 г. (който факт изрично се оспорва като недоказан), то М. е напуснала дружеството с изричане на тримесечния срок на предизвестието, тоест на 09.12.2024 г., съответно имуществените последици биха се уредили въз основа на счетоводния баланс към края на м. 12.2014 г., в който баланс би намерила отражение само получената вече от дружеството продажна цена на имота по предварителния договор. Затова и намира, че изходът на висящия съдебен спор по никакъв начин не би се отразил на размера на дружествения дял на М..

Отделно оспорва, че последната изобщо има качеството на кредитор на ответното дружество. В тази връзка поддържа, че изпратеното предизвестие за прекратяване на членството й на е връчено на ответника на адреса на управление на дружеството. Изтъква, че в дружествения договор липсва посочване, че кореспонденцията между съдружниците и дружеството ще се извършва чрез електронна поща. Твърди също, че в търговския регистър по партидата на „****“ ООД са посочени две електронни пощи, като няма данни коя е валидна и на коя кореспонденцията се получава от управителя, до когото трябва да достигне предизвестието, за да породи то търсения ефект.

По същество моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Ответникът „****“ ООД не е депозирал отговор на жалбата в предоставения за това срок.

След преценка доводите на жалбоподателите и материалите по делото, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 220 ГПК, и от легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването. Освен това жалбата отговаря на изискванията за съдържание и приложения, регламентирани в разпоредбите на чл. 275, ал. 2 във вр. чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 10266/2024 г. по описа на Районен съд 2 Варна е образувано по предявен от А. Ж. М. срещу „****“ ООД иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните на 08.07.2024 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „****“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който е заявил становище за допустимост и основателност на предявения иск. Признал е, че ищецът – купувач по предварителния договор, му е заплатил изцяло договорената продажна цена, както и че той е предал на А... М. владението върху имота в деня на сключване на договора.

След приключване на процедурата по размяна на книжа и преди насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание първоинстанционният съд е сезиран с молба вх. № 95402/26.11.2024 г., подадена от А. С. М., с която същата е п...кала да бъде конституирана като трето лице помагач на ответника по делото. Обосновала е правния си интерес от встъпването с твърдения, че до 09.09.2024 г. е била съдружник в ответното дружество, като на същата дата е отправила писмена молба до управителя за прекратяване на членството й и уреждане на финансовите отношения между нея и дружеството. Навела е твърдения, че от изхода на делото зависи размерът на дружествения й дял, тъй като при отхвърляне на иска имотът – предмет на предварителния договор, ще остане в патримониума на дружеството. Отделно е направила възражение за нищожност на предварителния договор поради значителна нееквивалентност на престациите по него, понеже договорената продажна цена в размер на 2400 лв. е в пъти пониска от пазарната такава в размер на 40 000 евро.

В предоставен от съда срок ищецът и ответникът са изразили становище за неоснователност на молбата за встъпване на третото лице. Ответното дружество изрично е оспорило получаването на предизвестието за напускане на А. М..

С обжалваното определение № 68/06.01.2025 г. ВРС не е допуснал жалбоподателката до участие в производството като трето лице помагач на страната на ответника „****“ ООД. За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства да е прекратено участието на А. М. като съдружник в ответното дружество, както и че липсват доказателства за момента на получаване на предизвестието й за напускане, от който момент да започне да тече 3-месечният срок на предизвестието.

Определението е правилно.

Според чл. 218 от ГПК трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.

Правото на участие на третото лице произтича от неговия интерес висящият съдебен процес да приключи с решение в полза на подпомаганата от него главна страна. Наличието на подобрен правен интерес обуславя допустимостта на встъпването, като той е налице тогава, когато съдебното решение по някакъв начин може да окаже въздействие върху правното положение на встъпващото трето лице. С встъпването се цели обвързване на това лице от задължителната сила на мотивите на решението в отношенията му с подпомаганата страна, с оглед улеснение на неговата защита при евентуален последващ съдебен процес между тях – арг. от чл. 223, ал. 2 от ГПК. Такива са случаите, когато по изключение силата на решението се 3 разпростира и спрямо третото лице; когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице; когато е налице опасност от затрудняване или усложняване защитата на третото лице при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна.

В разглеждания случай третото лице А. М. обосновава правния си интерес от встъпването с качеството й на кредитор на ответника „****“ ООД за полагащия й се дял от имуществото на дружеството след прекратяване на членственото й правоотношение.

На първо място, това нейно качество изобщо не е доказано по делото.

Вярно е, че в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ на прекратяване на участието на съдружник в ООД с писмено предизвестие членственото правоотношение се прекратява по право с изтичане на срока на предизвестието, без да е необходимо вписване на промяната в Търговския регистър по партидата на дружеството. В случая обаче няма данни предизвестието да е получено от управителя на дружеството, като негов адресат, респ. да е започнал да тече срокът на предизвестието, с изтичането на който би възникнало твърдяното вземане на жалбоподателката. Положителен извод в тази насока не може да бъде направен от представените към молбата за встъпване доказателства (л.

45-46 от първоинстанционното дело), тъй като липсва отбелязване за връчването на съобщението, изпратено чрез телепоща, както и за отварянето на изпратения имейл на ел. адрес на дружеството, съдържащ сканирано копие на същото съобщение. Получаването на предизвестието освен това изрично е оспорено от ответника. Липсва отразяване на промяната и по партидата на „****“ ООД в Търговския регистър, вкл. към момента на настоящото произнасяне, което вписване няма конститутивен ефект, но би било индикация за надлежното предизвестяване на управителя, който под страх от административно-наказателна отговорност по чл. 40 и чл. 41 ЗТРРЮЛНЦ би следвало да заяви подлежащите на вписване промени в установения за това 7дневен срок по чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

Дори да се приеме, че предизвестието е надлежно връчено и срокът му е изтекъл, съответно членственото правоотношение на А. М. с ответното дружество е прекратено, вземането на същата за дружествения й дял няма никаква връзка с предмета на предявения иск по чл.19, ал. 3 от ЗЗД, във висящия процес по който тя желае да встъпи като трето лице-помагач. Така фактите и обстоятелствата, за които ще се формира сила на пресъдено нещо по гр.д. № 10266/2024 г. на ВРС, респективно за които мотивите на решението ще имат задължителна сила по чл. 223, ал. 2 от ГПК, не биха ползвали третото лице А. М. в последващ процес относно правата й на напуснал съдружник.

Освен това решението по този съдебно предявен спор въобще няма да се отрази на правното й положение, защото, независимо от изхода на спора, за подпомаганата страна “****“ ООД не биха възникнали регресни права срещу М., които дружеството да упражни впоследствие по съдебен ред.

Нещо повече - видно от съдържанието на молбата за встъпване и релевираните в нея възражения по същество на висящия спор, чрез встъпването жалбоподателката не цели да подпомага ответника, за да бъде постановено благоприятно за него решение, а напротив, въпреки волята му да признае иска, тя се домогва да издейства отхвърлително решение, с което в крайна сметка да обезпечи бъдещото си вземане срещу него за дружествен 4 дял.