Определение № 1364 от 04.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1364 гр. София, 04.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002902604 по описа за 2024 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. А. срещу частта от решение №112/27.05.2024г. по в.гр.д.№107/24г. на Апелативен съд Велико Търново, с която е потвърдено решение №218/01.12.2023г. по гр.д.№120/23г. по описа на Окръжен съд Габрово в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него срещу ЗАД“ДаллБогг: Живот и Здраве“АД иск с правно основание чл.432 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на настъпило на 06.12.2022г. ПТП за разликата над 45 000 лв. до претендираните от него 70 000 лв.

Искането за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и за уважаване на иска за остатъка над 45 000 лв. е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В тяхна подкрепа касаторът поддържа,че въззивният съд не е съобразил релевантните, съгласно установената съдебна практика, конкретни обективно съществуващи факти, свързани с търпените от него вреди и установените за страната лимити на застрахователни покрития.Поради това касаторът счита присъденото обезщетение от 45 000 лв. за крайно занижено и неотговарящо на критериите 1 за справедливост.

В писменото си изложение към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи,че решаващият състав на ВТАС се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото и разрешаването им е в противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно: 1.Какви критерии следва да вземе предвид решаващият съд при определяне размера на дължимото се справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД и следва ли съдът да вземе предвид всички или само част от конкретните обективни факти и обстоятелства от съществено значение за определяне на претърпените неимуществени вреди и тяхното справедливо обезщетяване по смисъла на чл.52 ЗЗД? /противоречие с ППВС №4/68г. и решения по т.д.№146/19г. на ІІ т.о. на ВКС и гр.д.№3662/19г. на ІV г.о. на ВКС/ и 2. При определяне на размера на дължимото се справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД следва ли съдът да вземе предвид обшествено-икономическото състояние в страната, в т.ч. тенденцията за увеличаване на застрахователните лимити в страната? /противоречие с ППВК №4/68г. и решения по т.д.№2346/17г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№2575/19г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№795/08г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№634/10г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№916/11г. на І т.о. на ВКС и т.д.№60/12г. на ІІ т.о. на ВКС/. Искането си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от него част касаторът основава и на самостоятелното основание за достъп по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.Счита същото за очевидно неправилно по съображения,че апелативният съд не е взел предвид всички факти и обстоятелства по делото, отнасящи се до обема и интензитета на претърпените неимуществени вреди, както и икономическата обстановка в страната, в т.ч. нарастващите лимити на застрахователните покрития.

Ответникът по касационната жалба ЗАД“ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, в депозиран в законоустановения срок писмен отговор, застава на становище за необоснованост на сочената от касатора допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, за което счита,че е постановено в съответствие с трайно установената практика на ВКС по поставените въпроси. По същество поддържа тезата си за неоснователност на изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност.

Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че 2 касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си съставът на апелативния съд е приел за безспорно установена материалноправната легитимация на ответника като застраховател на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, както и елементите от правопораждащия фактически състав на вземането по прекия иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка "гражданска отговорност"; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, въз основа на което е намерил иска за доказан по основанието си.Въз основа на установения със заключението на автотехническата експертиза механизъм на автопроизшествието, съдът е приел,че причината за настъпването му е допуснатото нарушение на правилата за движение от водача на извършващия маневра завой наляво лек автомобил, който, без да пропусне движещото се по път с предимство МПС, е навлязъл в лентата за движение на ищеца и е реализирал челен кос удар с автомобила, управляван от него.

За да приеме,че определеният от първата инстанция размер на обезщетението за претърпените от ищеца при ПТП неимуществени вреди от 45 000 лв. е справедлив, въззивният състав, приемайки, че в случая са отчетени от съда всички установени със събраните по делото гласни доказателства – показанията на приятелката на пострадалия , приложената медицинска документация и заключението на СМЕ – обстоятелства, обуславящи извършването на преценката според критериите, посочени в ППВС №4/68г., е изложил и собствени мотиви по отношение на тях. Посочил е,че съобразява възрастта на пострадалия към датата на ПТП - 34г.; вида и характера на получените от него физически увреждания /многофрагментно счупване на основата на втора предстъпална кост и счупване под главичката на трета предстъпална кост на дясното стъпало, довели до трайно затрудняване движението на десния долен крайник за срок на обездвижване 45 дни и временна нетрудоспособност за около 3,5 месеца/; причинените му от тях болки, страдания и неудобства и тяхната продължителност /поинтензивни в началото през първите две- три седмици, претърпени са хирургични интервенции, при които е извършено оперативно лечение на счупването на главичката на трета предстъпална кост с фиксиране с Киршнерова игла за 1 месец и поставяне на гипсова лонгета, която е носил до м.март 2023г.; в началото пострадалият не е можел да стъпва на крака си, имал 3 е нужда от чужда помощ в ежедневието за период от около месец и половина, през който период не е можел да се обслужва самостоятелно относно обичайните ежедневни дейности и е бил подпомаган от своята приятелка/; период на възстановяване / болничен предстой от 4 дни, след което лечението е продължило при домашни условия с проведена в периода 20.01.2023г.20.02.2023г. рехабилитация чрез физиотерапевтични курсове/; последици от травмите /за период от около три месеца, се е придвижвал с патерици, а след като е спрял да ги ползва, три месеца куцал; значително била ограничена физическата му активност и възможността му да продължи да тренира фитнес; травмата се отразила негативно и върху психо-емоционалното му състояние- непосредствено след ПТП бил в шок, треперел, бил изплашен, след инцидента не искал да се среща с други хора, да ходи на гости, спрял да излиза, станал по- нервен, по-агресивен, страхувал се като шофира или се вози; към м.септември 2023г. все още не е било настъпило пълно възстановяване на движенията на десния долен крайник- имало е намален обем на движение в дясната глезенна става, с намалена дорзална флексия около 10 градуса, при норма 20 градуса; продължавал е да има болезненост при ходене и стоене по- дълго време прав; имал е леки видими деформации, които не подлежат на корекция- изпъкнал над нивото на кожата лилав цикатрикс, с дължина 5 см., със следи от наложени единични шевове, третият пръст на десния крак е с намалена амплитуда на движение, при стъпване върху пода, долната му част не го допира, имал е деформация по гърба на дясното ходило, изразяваща се в лека костна изпъкналост на гърба на ходилото по горно- вътрешната му повърхност, която може да създава неудобства при носенето на по- твърди обувки/ ; лимитите на застрахователното покритие и обществено- икономическите условия в страната към момента на увреждането.

За да обоснове извода си,че не се установяват предпоставки за по-висок от така определения размер на обезщетението, съдът се е позовал на обстоятелствата, че оперативният и възстановителният период са били кратки, протекли са гладко, без усложнения; не предстоят нови операции или провеждане на рехабилитации; от м.април 2023г. ищецът се е върнал на предишната си работа в САЩ, а от края на м.март е започнал да шофира и състоянието, в което се намира, не му пречи да шофира; получената травма не е довела до преустановяване на професионалното практикуване на спорт от ищеца /както самият той е заявил в дадените от него в открито съдебно заседание обяснения/ , както и до продължителен период на асоциализация - той се е върнал на предишната си работа четири месеца след инцидента; към момента не се налага ползване на помощни средства при придвижване, което е било необходимо само след сваляне на гипсовата лонгета и при раздвижването; при извършения личен преглед на ищеца на 21.09.2023г. е било установено от вещото лице, че ищецът се придвижва самостоятелно без особености при походката; прогнозата е за пълно възстановяване за период от около година, година и половина, през 4 което време ще отшумят и болките, като дори и при появата на периодични такива, това няма да се отрази на трудоспособността му.

Допълнително съдът е отчел факта,че се касае до едно физическо увреждане - счупване на основата на втора предстъпална кост /макар и многофрагментно/ и счупване под главичката на трета предстъпална кост на дясното стъпало , което не е животозастрашаващо; че оперативният и възстановителният период са протекли гладко, без усложнения, не предстоят нови операции или провеждане на рехабилитации; пострадалият е възвърнал обичайния си начин на живот. В допълнение към мотивиране на икономическия критерий е взел предвид и размера на минималната работна заплата към датата на събитието - 710 лв. , като на базата на тези съображения е заключил, че обезщетение в размер на сумата 45 000 лв. репарира действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, без да води до неоснователно обогатяване.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не следва да се допусне касационен контрол на така постановеното въззивно решение.

Според чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТКВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от ВКС се допускат въззивни съдебни решения,в които се съдържат обуславящи крайния постигнат с тях резултат разрешения на въпроси, които касаторът, обосноваващ искането си жалбата му да бъде допусната и разгледана от ВКС, следва да посочи и формулира конкретно,тъй като с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби.

Съгласно разясненията дадени в посоченото тълкувателно решение, въпроси от значение за изхода на спора са тези, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен,нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат наведените допълнителни селективни предпоставки на т.т.1-3 от същия член и алинея.