Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4295 от 14.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1407/2022
Вид
Решение № 4295
Подписан
14.11.2022
В сила
14.11.2022
Състав
АЛБЕНА БОРИСОВА ДОЙНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 16, ал.1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал.2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4295 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20221110201407 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на Д. П. В. против Наказателно постановление № 21-4332-027432/17.01.2022г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл. 183, ал.2, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, кат твърди, че поставената в района вертикална сигнализация е била увредена и същият се е подвел в кое пътно платно следва да продължи движението си. Моли да бъде анулирана наложената му санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Производството е протекло по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН.

Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява, не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 27.11.2021г. около 08:45 часа, в гр. София, като водач на МПС – л.а марка Ф., модел Х. с 1 рег. № ХХХХ жалбоподателят се движел по бул. 8-ми декември, с посока на движение от бул. Стефан Младенов към бул. Г.М.Д.. На кръстовището с бул. Климент Охридски при маневра и при наличие на четири пътни ленти В. навлязъл в лентата за насрещно движение.

Нарушението било възприето от св. В.Д. на длъжност полицейски инспектор при ГДНП и св. Й.С..

Св, Д. преценил, че с поведението си В. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗДвП, като съставил против него АУАН GA 552165/27.11.2022г.

Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на датата на съставянето му, като бил подписан без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал.2, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Д., както писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът приема за житейски логична липсата на спомени за случая у св. Д. с оглед естеството на работата му.

Приобщените по делото писмени доказателства в това число и схема за организацията на движението в участъка допринасят и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири 2 обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Това се доказва от приложената по административно наказателната преписка Заповед на Министъра на вътрешните работи.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Спазени са всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Настоящият съдебен състав, обаче намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Разпоредбата на чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗДвП забранява на водачите на МПС 3. когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП (2) Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства оборващите възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка.

По делото няма спор, доколкото не се оспорва и от самия жалбоподателя, че на посочената дата и място същият е нарушил правилата за движение по пътищата и по- конкретно това на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП като е навлязъл в платното за насрещно движение.

Видно от приетата по делото схема за организация на движението в района се касае за път с две пътни платна с по две пътни ленти или общо четири пътни ленти, по две във всяка посока.

Наличието или липсата на пътен знак не променят изводите за извършено нарушение, доколкото като правоспособен водач на МПС В. следва да съобразява поведението си както с наличните пътни знаци, така и с поставената хоризонтална маркировка, а в конкретния участък пътните платна са разделени и посредством „остров“ .

Наложената санкция за така извършеното нарушение е законовоопределена, поради което настоящия съдебен състав се намира в невъзможност да измени размера на същата.

Съдът намира, че конкретното нарушение не се отличава с по- ниска степен на обществена 3 опасност от другите нарушение от същия вид, поради което не намери основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

По посочените съображения настоящия съдебен състав намира, че материалният закон е приложен правилно, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-027432/17.01.2022г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл. 183, ал.2, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4