Решение № 53 от 01.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Пловдив, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20215001000787 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* – чрез пълномощника на дружеството адв. П. против решение №260202 от 17.05.2021г., постановено по т.д. №67/2020г. по описа на О.С.С.З., с което е осъдено ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – гр. С. да заплати на ХР. ИВ. П.

ЕГН ********** и П. ИВ. СТ. ЕГН ********** по 90 000 лева – за всеки от двамата поотделно, които суми представляват обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от тях вследствие смъртта на тяхната майка М. Х. П.а, настъпила в резултат на ПТП н а 18.01.2019г., причинено виновно и противоправно от Г.Й.Г. при управление на лек автомобил марка „Ф. “, модел „Г.“ с ДК № * **** **, ведно със законна лихва, считано от 01.08.2019г. до окончателното плащане, в частта, с която е осъдено ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – гр.

С. да заплати на ИВ. ХР. П. ЕГН **********, на Р. ХР. П. ЕГН ********** и на М. С. СТ. ЕГН ********** по 8000 лева за всеки от тримата поотделно, които суми представляват обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от всеки от тях вследствие смъртта на баба им М. Х. П.а, настъпила в резултат на ПТП н а 18.01.2019г., причинено виновно и противоправно от 1

Г.Й.Г. при управление на лек автомобил марка „Ф. “, модел „Г.“ с ДК № * **** **, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2019г. до окончателното изплащане.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Счита, че водачът на лекия автомобил няма изключителна вина на настъпване на вредоносния резултат.

Посочва, че липсва причинно – следствена връзка между настъпилата смърт на П.а десет дни по-късно и ПТП, при което същата е пострадала. Намира, че смъртта се дължи на напредналата възраст и съпътстващите заболявания, които тя е имала. Счита, че претенциите на ищците – син и дъщеря на починалата М. П.а са прекалено завишени, а уважаващото ги решение – несъобразено с критериите за справедливост. По отношение на претенциите на ищците И.П., Р.П. и М.С. – внуци на почиталата М. П.а се поддържа, че отношенията между тях не се характеризират като трайни и близки и съответно смъртта на баба им не е породила болки и страдания, които да бъдат обезщетени. Счита за неправилна и констатацията на първоинстанционния съд, че е бил поставен в забава, считано от 01.08.2019г., предвид обстоятелството, че съгласно чл.497 ал.1 т.2 от КЗ застрахователят е в забава след изтичане на тримесечен срок за доброволно изпълнение, като – според нето – началният момент на дължимата законна лихва – евентуално би бил 01.11.2019г.

Въззиваемите страни ХР. ИВ. П. ЕГН ********** и П. ИВ. СТ. ЕГН **********, ИВ. ХР. П. ЕГН **********, на Р. ХР. П. ЕГН ********** и на М. С. СТ. ЕГН ********** – чрез адв. П.П. и адв. Д.Д. с писмен отговор от 07.09.2021г. изразяват становище за неоснователност на жалбата на ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – гр. С..

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 и чл.498 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Ищците ХР. ИВ. П. ЕГН ********** и П. ИВ. СТ. ЕГН **********, ИВ.

ХР. П. ЕГН **********, на Р. ХР. П. ЕГН ********** и на М. С. СТ. ЕГН 2

********** твърдят, че на 18.01.2019г., в гр. С.З. на улица ***, е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починала майката на Х.П. и П.С. и баба на останалите ищци – М. П.а. Твърдят, че автомобилната катастрофа е причинена от Г.Й.Г. при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с ДК № * **** **. Твърдят, че ПТП е причинено от водача Г., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата. Той загубил контрол над управлявания автомобил, отклонил се от посоката си на движение на ляво, пресякъл лентата за насрещно движение и се качил на източния тротоар, на който се намирала пострадалата П.а и която той ударил.

Твърдят, че смъртта на майка им /респ. баба им е пряка и непосредствена последица от тежката черепно – мозъчна травма, получена при пътно транспортното произшествие. Твърдят, че с Присъда №48/12.12.2019г., постановено по НОХД №455/2019г. по описа на ОС – С.З. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 18.01.2019г. в гр. С.З. при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с ДК № * **** ** по улица "В.", в близост до кръстовището на тази улица с улица „З.“ нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 от ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М. Х. П.а, за което му е наложено наказание. Твърдят, че вследствие на причинената смърт на майка им, респ. тяхната баба са понесли неимуществени вреди – шок, силна тъга, болка от загубата, скръб, която не утихва. Твърдят, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – гр. С.. Твърдят, че са заявили своите претенции пред застрахователя с молба от 01.08.2019г. По образуваната преписка по щета ответникът не е определил, нито заплатил обезщетение на ищците.

Молят съда да осъди ответника ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на ХР. ИВ. П. ЕГН ********** и П. ИВ. СТ. ЕГН ********** по 90 000 лева – за всеки от двамата поотделно - обезщетение за неимуществените вреди, представляващи претърпени от всеки от посочените двама ищци болки и страдания от смъртта на тяхната майка М. Х. П.а, настъпила в резултат на ПТП н а 18.01.2019г., причинено виновно и противоправно от Г.Й.Г. при управление на лек автомобил марка „Ф. “, модел „Г.“ с ДК № * **** **, чиято отговорност е предмет на застраховка по риска 3

„гражданска отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2019г. до окончателното и изплащане, да заплати на ИВ. ХР. П. ЕГН **********, на Р. ХР. П. ЕГН ********** и на М.

С. СТ. ЕГН ********** по 8000 лева за всеки от тримата поотделно, които суми представляват обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от всеки от тях вследствие смъртта на баба им М. Х. П.а, настъпила в резултат на ПТП н а 18.01.2019г., причинено виновно и противоправно от Г.Й.Г. при управление на лек автомобил марка „Ф. “, модел „Г.“ с ДК № * **** **, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2019г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА на адв. П. и адв. Д. за осъществено безплатно процесуално представителство на ищците.

Ответникът ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва предявените искове. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва наличието на причинно – следствена връзка между смъртта на наследодателката на ищците и травмите, получени при ПТП. Твърди, че същата е страдала от хипертония и атеросклероза, като счита, че смъртта е резултат от тях, а не от травмите при ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, тъй като не е провела адекватно лечение на травмите, както и поради обстоятелството, че към момента на ПТП е стояла с гръб към пътното платно, на ръба на тротоара и сама се е поставила в опасност. Отделно от горното, счита исковете за предявени в изключително завишени размери, неотговарящи на критериите за справедливост. Оспорва претенциите на ИВ. ХР. П., Р. ХР. П. и М. С. СТ. – внуци на починалата в резултат на ПТП М. П.а. Счита, че те не са били в близки отношения с починалата и размера на претенциите им не е съобразен с лимита за обезщетяване на далечни роднини.

Видно от представеното уведомление, изпратено до застрахователя и входирано при него на 01.08.2019г., ищците са уведомили ответника за настъпилото застрахователно събитие. Впоследствие – на 07.02.2020г. са отправили и своите застрахователни претенции на основание чл.380 ал.1 от КЗ за обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на М. П.а в резултат на ПТП. С писмо изх. №852/27.02.2020г. ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД отказва заплащането на обезщетения. От тази разменена кореспонденция може да се 4 направи извод, че ищците са отправили писмена застрахователна претенция до ЗАД „З.Д.Ж.З.“ АД – гр. С. за заплащане на застрахователни обезщетения за всеки от тях. С писмото от 27.02.2020г. застрахователят е отказал да изплати на ищците такива обезщетения. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищците против застрахователя.

Видно от представената влязла в сила Присъда №48/12.12.2019г., постановено по НОХД №455/2019г. по описа на ОС – С.З. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 18.01.2019г. в гр. С.З. при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с ДК № * **** ** по улица "В.", в близост до кръстовището на тази улица с улица „З.“ нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 от ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М. Х. П.а, за което му е наложено наказание.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От представената влязла сила присъда се установява, че процесното ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с ДК № * **** ** – Г. Г.. С действията си той е нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП.

Във връзка със спора между страните относно причинната връзка между ПТП, травматичните увреждания и настъпилата смърт е допусната комплекса съдебна медицинска автотехническа експертиза. От заключението на вещите лица инж. Т. П.а и доц. Д-р Р. Д. се установява, че травматичните увреждания на пострадалата не отговарят да са получени при самостоятелно падане от собствен ръст на пътната настилка. Счупването на костите на дясната подбедрица с кръвонасядане по предновъншната повърхност на същата и травматичното отслояване на меките тъкани е получено при удар в бронята на автомобила. Кръвонасяданията на дясната ушна мида и лицето и на дясната лопатка са получени при последвалото падане върху капака на превозното средство. Охлузването в лявата тилнотеменна област, масивният кръвоизлив в 5 меките мозъчни обвивки и контузията на мозъка са вследствие последвалото отхвърляне от автомобила и падане върху терена.

При обясненията, дадени от вещите лица при приемане на заключението им в съдебно заседание на 10.02.2021г., е посочено, че пострадалата е нямала тежки придружаващи заболявания, според отразеното в епикризата от МБАЛ „М.К. „С.И.Р.“ – клон С.З.. За получения няколко години по-рано инфаркт е проведено специализирано лечение. Вещите лица са категорични, че той не е причина за смъртта на П.а. Причината е масивния кръвоизлив в мозъка, установен патологоанатомично, който е чисто травматичен произход. Посочва се също, че кръвоизливи от този вид не са операбилни. Летален изход може да настъпи след ден, два, пет или десет дни – както е в случая.

Съдът кредитира заключението на вещите лица от комплексната експертиза. Същото е обективно и компетентно. То не е оспорено от страните. Въз основа на изводите от същото следва да се приеме, че травмите на пострадалата са от удара от автомобила и от последвалото отхвърляне на падане, а смъртта на М. П.а е в пряка причинна връзка с травмите, получени при ПТП от 18.01.2019г. и не се дължи на други фактори и съпътстващи заболявания.