Решение № 4495 от 25.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4495 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100510897 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 4149/20.03.2023 г., постановено по гр. д. № 37702/22 г. по описа на СРС, 75 състав, е признато за установено по предявения от ЗК „Л.И.“ АД срещу Агенция „П.и.“ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

410, ал. 1 КЗ вр. чл. 411 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, че Агенция „П.и.“ дължи на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 148,80 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 2231 – 1261 – 18 – 400004, образувана във връзка с настъпило на 30.12.2017 г. застрахователно събитие с лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № СО **** АС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.12.2021 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 45,35 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.12.2018 г. д о 06.12.2021 г. С решението Агенция „П.и.“ е осъдена да заплати на ЗК „Л.И.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 485,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски, както и 1 сумата от 75,00 лв., представляваща сторените разноски в производството по ч. гр. д. № 70086/21 г. по описа на СРС, 75 състав.

Подадена е въззивна жалба от Агенция „П.и.“ срещу решение № 4149/20.03.2023 г. по гр. д. № 37702/22 г. по описа на СРС, 75 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че отразеното в протокола за ПТП № 1529415/30.12.2017 г. относно механизма на настъпване на процесното ПТП няма обвързваща съда доказателствена сила, а в частта „обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ не е посочен размера на „необезопасената дупка“, причина за настъпването на ПТП. Поддържа, че съдът неправилно е кредитирал уведомление за настъпило застрахователно събитие, подадено до ЗК „Л.И.“ АД, тъй като съдържанието му е оспорено от Агенция „П.и.“ и като частен свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Твърди, че използването в чл. 20, ал. 2 ЗДвП на понятието „предвидимо предпятствие“ следва да се разбира като такова, което или е несъмнено очевидно от далечно разстояние или е обозначено. Счита, че съдът неправилно е приел, че не е доказано съпричиняване на вредоносния резултат. Поддържа, че не е доказано наличието на покрит застрахователния риск при процесното ПТП. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска, а при условията на евентуалност – да намали застрахователното обезщетение поради съпричиняване. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – ЗК „Л.И.“ АД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че отговорен за поддръжката на процесния участък от пътната мрежа е ответникът, както и че виновното бездействие на служителите му е довело до настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че по делото се установява по безспорен начин, че ответникът не е изпълнил вменените му по закон задължения за поддръжка на пътя, както и че настъпилото ПТП е в пряка причинно – следствена връзка с това неизпълнение. Посочва, че процесното ПТП е било посетено на място от компетентните органи на Пътна полиция и същите непосредствено са възприели фактите и обстоятелствата около настъпването на ПТП. Поддържа, 2 че от заключението на САТЕ, която не е оспорена от страните, се установява механизма на настъпване на ПТП, както и причинно – следствената връзка между ПТП и щетите по процесния автомобил. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ЗК „Л.И.“ АД твърди, че на 30.12.2017 г. около 10,30 ч. при движение по ул. „Ихтиманско шосе“, част от Републикански третокласен път III – 822, поддържан от ответника Агенция „П.и.“, срещу трафопоста, е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № СО **** АС, навлиза в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност /шахта/ на пътното платно. Поддържа, че към момента на настъпване на събитието автомобилът е имал действаща застраховка „Каско на МПС“, сключена с ищеца, със срок на действие от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г. Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП е образувана преписка по щета № 2231 – 1261 – 18 – 400004, като е определено застрахователно обезщетение в размер на 138,80 лв. Поддържа, че след изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице против ответника. Посочва, че е поканил ответника да заплати доброволно процесната сума, но същият не е платил.

Твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 70086/21 г. по описа на СРС, 75 състав, е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 148,80 лв. – главница, както и сумата от 45,35 лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.12.2018 г. до 06.12.2021 г., както и че след подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, са дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните задължения. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 148,80 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.12.2021 г. до окончателното плащане, както и 45,35 лв. – мораторна лихва 3 за периода от 06.12.2018 г. до 06.12.2021 г. Претендира разноски.

Ответникът – Агенция „П.и.“ е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Tвърди, че представеният протокол за ПТП е непълен поради липса на ясно и точно описание на механизма на настъпване на произшествието, както и на размерите и особеностите на неравността на пътното платно. Поддържа, че евентуално наличната неравност на пътното платно представлява предвидимо препятствие. Твърди, че не е налице покрит застрахователен риск съобразно Общите условия по застраховка „Каско“. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Не се спори между страните, а и от представената като доказателство по делото застрахователна полица № 93001710084295/30.09.2017 г. за застраховка „Каско“ на МПС се установява, че между ЗК „Л.И.“ АД и П.Б.С. е сключен застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“ при Общи условия, за обект – лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № СО **** АС, с покрит застрахователен риск – Клауза 1 - „Всички рискове“, и със срок на застрахователното покритие – от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г.

От представените Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, на застрахователното дружество е видно, че процесното ПТП представлява покрит риск по Клауза 1 – Всички рискове.

За установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП по делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на САТЕ.

От протокола за ПТП № 1529415/30.12.2017 г., съставен от органите на МВР, след посещение на място, се установява, че на 30.12.2017 г. при движение по ул. „Ихтиманско шосе“, срещу Трафопоста, е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № СО **** АС, е попаднал в необозначена дупка на пътното платно /шахта без решетка/, при което са му причинени материални щети: скъсана предна дясна гума и подбита предна дясна джанта.

В уведомлението за настъпилото застрахователно събитие от П.Б.С. до ЗК „Л.И.“ АД от 30.12.2017 г. е посочено, че застрахователното събитие е настъпило на 30.12.2017 г. около 10,30 ч., като водачът на лек автомобил 4

„Пежо 307“, с рег. № СО **** АС, при завой на ул. „Ихтиманско шосе“, е попаднал в шахта без решетка.

От неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на 30.12.2017 г. около 10,30 ч. лек автомбил „Пежо 307“, с рег. № СО **** АС, се е движел по ул. „Ихтиманско шосе“ и в района срещу трафопост превозното средство е преминало през необозначена дупка на пътното платно /шахта без капак – решетка/. Видимите щети по лекия автомобил, отразени в протокола за ПТП, са: предна дясна гума и предна дясна джанта. Според заключението на САТЕ с оглед механизма на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извода, че щетите по лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № СО **** АС, се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 30.12.2017 г. произшествие в гр. Самоков. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № СО **** АС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 242,77 лв.

Не се спори между страните, а и от представеното платежно нареждане от 05.01.2018 г. се установява, че на собственика на увредения автомобил е изплатена от ЗК „Л.И.“ АД сумата в размер на 138,80 лв.

С писмо с изх. № L – 996/12.04.2018 г., получено от Агенция „П.и.“ на 13.04.2018 г., същата е поканена да възстанови платеното застрахователно обезщетение.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

5

С доклада по делото, изготвен от първоинстанционния съд, е указано, че по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователното обезщетение до размера на действителните вреди.

Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен между ЗК „Л.И.“ АД и П.Б.С., с обект – процесният лек автомобил, както и че застрахователят в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на собственика на застрахования автомобил застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в размер на 138,80 лв.; че участъкът, в който е настъпило процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа и се стопанисва и поддържа от Агенция „П.и.“.

Спорните обстоятелства във въззивното производство касаят наличието на покрит застрахователен риск, както и механизма на настъпване на ПТП.

Застрахователният договор е формален, като писмената форма е предвидена в разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, като условие за неговата действителност /застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт/.