Решение № 60 от 27.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора М. Б. Д. като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600439 по описа за 2023 година

АтакувА. е присъда № 30 от 22.12.2022 г. по н.о.х.д. № 34/2022 г. по описа на СОС, НО, 7. първоинстанционен наказателен състав, с която подсъдимият А. И. К. e признат за виновен в това, че на 13.11.2019 г., сутринта, на второкласен път II-16, в района на км 49+800, Софийска област, с посока на движение от гр. София към г Мездра, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“, с ДК № ********, със скорост на движение около 129 км/ч, вместо със скорост равна или по-ниска от критичната за преминаване през кривата на завоя – 63 км/ч, с което нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което автомобилът се отклонил вдясно от платното за движение, ударил се в камък, преминал през пътен знак, качил се върху склон обрасъл с дървесина, където се блъснал в дърво, след което се насочил към платното за движене и се преобърнал около лявата си стрА., паднал на асфалтовата настилка и плъзгайки се по нея се установил на място, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на В. В. С. и деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 1.43 на хиляда, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, пр. 1 вр с ал. 1, б. „в“, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 54 НК е осъден на наказание лишаване от свобода в размер на 4 (четири) години.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изпълнение на наказанието.

На основание чл. 343г НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да 1 управлява моторно превозно средство за срок от 4 (четири) години.

На основание чл. 68, ал. 2 НК съдът е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на 6 (шест) месеца, наложено по н.о.х.д. № 189/2018 г. на РС Своге, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.

С атакувания съдебен акт подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото, както следва: от досъдебното производство в размер на 4 248.00 лева в полза ОСлО при СОП и от съдебната производство в размер на 1 145.59 лева – в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СОС.

Съдът се е разпоредил за веществените доказателства: върнал е инкриминирания автомобил на подсъдимия, а остА.лите е постановил да бъдат върнати на подсъдимия или унищожени след приключване на наказателното производство.

Настоящата въззивна проверка на присъдата на СОС от 22.12.2022 г. следва да обсъди доводите защитника на подсъдимия К., залегнали във въззивната жалба и допълнението към нея. Според защитника присъдата е незаконосъобразна и постановена от незаконен състав. В допълнението към жалбата се излагат съображения, че съставът на съда, постановил присъдата е незаконен, защото председателят на съдебния състав е показал по време на съдебния процес пристрастност и предварително формирано решение за изхода от делото; че председателят на съдебния състав не отразявал в протоколите от съдебните заседания вярно действителните реплики и събития в съдебната зала; че съдията променяла в протокола казаното от свидетелите и вещите лица и избирателно не включвала в протокола част от репликите на свидетелите и на защитата; че въпреки направения от защитата отвод председателят на състава немотивирано от отказал да се отведе, което е довело до постановяване на присъдата от незаконен състав. Според защитника виновността на подсъдимия не е доказА. по несъмнен начин – в разрез с доказателствата по делото съдът е приел, че именно подсъдимият е управлявал лекия автомобил; необосновано е твърдението, че подсъдимият е управлявал моторното превозно средство, а починалият С. се намирал на предна дясна седалка в автомобила; че свидетелите И., Б., Л. и Н. не установяват факта, че А. К. е управлявал автомобила по време на инкриминирания инцидент, защото те са пристигнали на местопроизшествието след като пътното произшествие било настъпило. В жалбата се развиват съображения за това, че първият съд неоснователно е отказал да допусне исканите от защитата доказателства, което е довело до нарушаване на правата на подсъдимия и до непълнота на фактическата обстановка – неоснователно съдът е отказал да бъде допусната ДНК експертиза, която да изследва цялостно иззетата по делото въздушна възглавница от автомобила; неоснователен е и отказът на съда да допусне техническа експертиза, която да установи, че воланът на инкриминирания автомобил е бил разглобяван; неоснователно съдът не е разпитал единствения свидетел – очевидец П. Т., въпреки че свидетелят е заявил, че ще бъде на разположение на съда в началото на 2023 г. Защитникът излага съображения за това, че изводът на съда за доказаност на авторството на деянието е необоснован, доколкото ДНК експертизата на въздушната възглавница на автомобила, на 2 която се е позовал, е неубедителна – изследвА. е само малка част от въздушната възглавница, не са взети мерки за нейното съхранение, което поставя под съмнение достоверността на резултата, не се изяснени какъв вид са телесните течности, които са били изследвани; че казаното от вещото лице Т. при разпита пред съда е било тълкувано превратно в мотивите на присъдата, доколкото не е установено нито подсъдимият, нито починалият С. да са имали характерни наранявания, получени при съприкосновение с въздушната възглавница; че е необосновано съдът е приел за установено мястото, което са заемали в автомобила подсъдимият, починалият С. и свидетелят Т., доколкото вещите лица не са могли да отговорят на този въпрос, както в заключението, така и при разпита им пред съда. С жалбата се отправя искане за отмяна на присъдата, а случай, че се приема наличие на незаконен състав, делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция.

Срещу присъдата е постъпил и протест от прокурор от СОП, в който се излагат доводи за неправилност на присъдата поради явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. В допълнението към протеста се излагат съображения, че определеното на подсъдимия наказание не е съобразено с обществената опасност на деянието – наличието на концентрация на алкохол в кръвта, значително надвишаваща минималната граница от 0.5 на хиляда, а именно 1.43 на хиляда и обществената опасност на дееца – наличието на осъждания за други престъпления по транспорта и наложени административни наказания по ЗДвП; отричането от подсъдимия на факта, че е управлявал моторното превозно средство.

Според прокурора подсъдимият не е изразил съжаление за извършеното Д.ие, а само за настъпилия резултат; отегчаващите отговорността обстоятелства значително надвишават смекчаващите, поради което с протеста се отправя искане за увеличаване на наказанието над средния размер – около десет години лишаване от свобода.

Срещу присъдата е постъпила жалба от частните обвинители Д. К., В. К. и Д. С. чрез повереника им адвокат К. С.. В жалбата и допълнението към нея се развиват съображения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание; за това, че наказанието не отговаря на данните за обществената опасност на деянието; за това, че определеният от съда размер на наказанието не постига целите на генералната превенция; че общественият интерес изисква налагане на по-високи по размер наказания за този вид престъпления.

Повереникът счита, че съдът не е съобразил тежестта на всяко установено отегчаващо отговорността обстоятелство – двойното превишаване на критичната скорост за преминаване през завоя, средната степен на алкохолно опиянения на подсъдимия (което следва да бъде отчетено и като отегчаващо обстоятелство), наличието на три предишни осъждания за транспортни престъпления за само 8-месечния стаж като водач на моторно превозно средство на подсъдимия. С жалбата се отправя искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.

В съдебното заседание пред апелативния съд, представителят на САП изразява становище за уважаване на подадения срещу присъдата протест, като отправя искане за изменение на първоинстанционната присъда и увеличаване на наложените на подсъдимия К. наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Според 3 прокурора авторството на престъплението е несъмнено доказано, включително и съобразно заключението на приетата от апелативния съд автотехническа експертиза. Представителят на обвинението счита, че главните доказателства за авторството на деянието се основават на обективни доказателства, които използват научни аргументи, за разлика от показанията на свидетеля Т., който са продиктувани от субективната емоция на свидетеля, който е в приятелски отношения с подсъдимия; че защитните версии се оборват от заключенията на автотехническите и съдебномедицинските и ДНК експертизи. Прокурорът пледира за увеличаване на наказанието на подсъдимия и определянето му при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – скоростта на управление на автомобила от 129 км/ч, предходните нарушения на ЗДвП, краткото време от придобиване на свидетелство за управление на моторно превозно средство е инкриминираното Д.ия, причинено от подсъдимия, определят завишена обществена опасност на дееца.

Частните обвинители, чрез повереника си адвокат С., поддържат депозирА.та срещу присъдата жалба с искане за увеличение на наложеното на подсъдимия К. наказание.

Повереникът заявява: че поддържа аргументите на прокурора, отразени в протеста и в съдебните прения пред апелативната инстанция; че показанията на разпитания във въззивното следствие свидетел Т. следва да се приемат за недостоверни, поради наличието на противоречия в тях, дължащи се на неговото алкохолното опиване, което се отразило на възможността му да възприема случващото се; че заключението на автотехническата експертиза от въззивното следствие установява авторството на деянието по несъмнен начин, основавайки се на научните аргументи на вещите лица и обективните данни по делото.

Представителят на частното обвинение отправя искане за увеличаване на наказанието като се вземе предвид скоростта на управление на моторното превозно средство и алкохолното опиване на подсъдимия, които надвишават значително изискуемите за обикновените квалифицирани случаи стойности. В реплика повереникът заявява, че за краткия период на правоспособността си подсъдимият вече е бил осъждан за престъпление против транспорта, както и че е несъмнено установено, че епителните клетки на подсъдимия са намерени и изследвани върху иззетия при разследването еърбег.

Упълномощеният защитник на подсъдимия адвокат К. поддържа в съдебно заседание депозирА.та против присъдата жалба и допълнението към нея. В защитната си реч сочи: че обвинението не е доказано в степен, която позволява постановяване на осъдителна присъда; че редица факти по делото са остА.ли неизяснени – траекторията на движение на всяко едно от намиращите се в автомобила лица, липсата на характерни ожулвания по ръцете на подсъдимия, които биха се получили при отваряне на въздушната възглавница на шофьорското място; че има нарушения при изземване и съхранение на въздушната възглавница, което води до съмнения за достоверност на резултатите от ДНК изследването и заключението, че върху нея е открит биологичен материал на подсъдимия; че не е установен вида на биологичните следи, открити върху въздушната възглавница; че са възможни и други обяснения за наличието на биологични следи на подсъдимия върху въздушната възглавница, доколкото подсъдимият е разглобявал въздушната възглавница преди деянието 4 и е имал съприкосновение с нея; че обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Т. са в синхрон по отношение на основния въпрос, че починалият е управлявал моторното превозно средство по време на пътния инцидент; че не е логично подсъдимият да е управлявал автомобила, доколкото той съзнателно е консумирал алкохол с уговорката, че свидетелят Т., който е бил трезвен, ще управлява превозното средство; че 40 минути преди произшествието е налице запис от телефона на подсъдимия, от който се вижда, че той се вози на предната дясна седалка. Алтернативно защитникът пледира при определяне на наказанието да се вземат предвид като смекчаващи обстоятелства младата му възраст, проявеното при деянието младежко лекомислие и необмисляне на ситуациите и възможните последици от тях, краткото време от момента на придобиване на правоспособност до настъпване на пътния инцидент, както и че причината за високата скорост, с която се е движел автомобила се дължи на неопитността на К., а не на проявено от него арогантност или недобросъвестно поведение.