Определение № 1790 от 10.06.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1790 гр. София, 10.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20258002900449 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Дженерали застраховане“ АД, гр. София, срещу постановеното с участието на Д. К. Л. като трето лице - помагач на ответника решение № 1160 от 15.11.2024г. по възз.гр.д.№ 237/2024г. на САСв частите, с които е осъден да заплати на Й. К.

Д., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, обезщетение за претърпени болки и страдания от причинените й травматични увреждания при ПТП на 24.11.2022г. за размера над 15 000лв. до 30 000лв. и за имуществени вреди/разходи за лечение/ за размера над 2872лв. до 3532лв., както и законната лихва върху главниците 30 000лв. и 3532лв., считано от 23.01.2023г. до подаване на исковата молба.

Касаторът намира, че решението в обжалваните от него части е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.158 ГПК при отмяната на определението за допускане на свидетеля М. И., в резултат на което делото е останало неизяснено от фактическа страна относно знанието на ищцата, че застрахованият водач е употребил алкохол. Според касатора въззивното решение е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, тъй като при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не са съобразени в пълна степен всички релевантни обстоятелства, съгласно ППВС № 4/1968г., а именно: броят, видът и тежестта на получените от ищцата травми и тяхното отражение; относително краткият лечебен и възстановителен период; нормалният ход на лечението и пълното 1 възстановяване; социално-икономическата обстановка в страната към релевантния момент и обичайната съдебна практика за обезщетяване на подобни по вид и тежест вреди. Счита, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен и несправедлив, като неотговарящ на действително претърпените и доказани в производството болки и страдания. Неправилно според касатора са признати на ищцата разходи за самостоятелна стая, тъй като те са въпрос на лично субективно желание и свободен избор и не са били необходими за възстановяването й от травмите. Отделно от това, застрахователят намира, че не е в забава и не дължи законната лихва върху обезщетенията от датата на уведомлението – 23.01.2023г., тъй като, предвид липсата на пълна информация за начина на настъпване на ПТП в представения констативен протокол за ПТП, е уведомил по реда на 496 КЗ представителя на ищцата, че служебно е изискал документи от досъдебното производство. По тези съображения искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и за връщане на делото на въззивния съд за събиране на допуснатото доказателство, евентуално за отхвърляне на претенциите за посочените размери. Претендира за присъждане на направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В приложеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на обжалване едновременно по т. 1 и по т. 3 на чл.

280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. В кои случаи събирането на доказателство е съмнително или представлява особена трудност по смисъла на чл. 158 ГПК? По него застрахователят се позовава на решение № 9/ 26.02.2019г. по гр.д.№ 1449/2018г., II г.о.

2. Длъжен ли съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?

3. Длъжен ли е съдът да търси справедлив и точен паричен еквивалент на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерии, като без да излага конкретни ясни и задълбочени мотиви, определи обезщетение, което е няколко пъти по високо от определеното по сходни случаи?

4. Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно завишено с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?

5. Следва ли да се допуска обезщетението, поради неговата прекомерност, да се превръща в средство за обогатяване и повишаване стандарта на живот на увредените лица и определянето му да води до изкривяване волята на законодателя за баланса между вреди и обезщетение и до компрометиране на принципа за справедливост, заложен нормативната 2 уредба?

6. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните? Следва ли формираният от съда правен извод относно основателността на претенцията да е резултат от обсъждане в логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства, съгласно чл.235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК, както и на доводите на страните, или същият може да почива само на предположения и противоречиво възприети факти?

7. Подлежат ли на обезщетяване по застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите разходите за подобрени битови условия по смисъла на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ?

С писмен отговор насрещната страна, ищцата Й. Д., чрез адв. Н. Д. и адв.

П. Д., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира се за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на старните и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивни жалби и на двете насрещни страни: въззивна жалба на ищцата срещу решението в частите, с които са отхвърлени исковите претенции, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, и претенцията за законна лихва върху главниците, считано от 23.01.2023г. до 23.04.2023г.вкл., и въззивна жалба на застрахователя срещу решението в частите, с които е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди за размера над 15 000лв. до 30 000лв. и за имуществени вреди за размера над 2872лв. до 3532лв., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2023г. до подаване на исковата молба.

С въззивното решение е уважена частично само въззивната жалба на ищцата, като първоинстанционното решение е отменено в обжалваната от нея част, с която е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода 23.01.24.04.2023г. върху присъдените главници за застрахователни обезщетения и е присъдена законна лихва, считано от уведомяването на застрахователя за събитието- на 23.01.2023г. В останалата обжалвана част решението е потвърдено.

За да постанови решението, въззивният съд е възприел следната установена по делото и безспорна фактическа обстановка: На 24.11.2022г., ок.23.45ч., на кръстовище в гр.Перник, е настъпило ПТП с участието единствено на управляван от застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите/ подпомагащата страна/ лек автомобил, в който е пътувала ищцата, която е претърпяла в пряка причинна връзка травматични увреждания. Движейки се в района със скорост от 54 км/ч, при 3 достигане на кръстовището, при преодоляването на десен завой, водачът на автомобила е загубил управление, отклонил се е в дясно, преминал е през тротоара и се е ударил челно централно в крайпътно дърво. Причини за настъпване на ПТП за субективните действия и бездействия на застрахования водач с органите на управление на автомобила, довели до напускането на платното за движение и удар в крайпътно дърво. Страните не са спорили относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество. Спорни във въззивната инстанция са били въпросите относно размера на застрахователните обезщетения и основателността на възраженията за съпричиняване и относителния принос на ищцата за допринасяне на вредите.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд е отчел възрастта на ищцата/ 24г./ към момента на настъпване на ПТП, вида, характера на телесните увреждания, продължителността на болките и страданията и прогнозата от лечението, а именно причинените на ищцата вътреставно счупване на лявата голямопищялна кост в горния край и счупване на голямопищялната кост, причинило трайно затруднение на левия долен крайник в продължение на 4-5 месеца, във връзка с което ищцата е претърпяла 2 операции-поставяне на остеосинтеза и премахването й, нуждата от чужда помощ, възстановяването на обема на движения в лявото коляно, но ищцата ще изпитва до края на живота си болки при физическо натоварване и при промяна на времето и меко - тъканно увреждане, изразяващо се в разкъсно контузна рана на меките черепни обвивки в челната област, причинило временно неопасно за живота разстройство и заздравяло ок.20 дни, но са останали белези. Като краен резултат е споделил извода на първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 60 000лв. По отношение на направения разход за самостоятелна стая въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на застрахователя, че не е бил необходим, приемайки, че е направен в упражняване на право на пациента и същият е във връзка с лечение на настъпилите увреждания. Въззивният съд е приел, че в преклузивния срок са направени и възражения, че ищцата е допринесла за вредоносния резултат, като съзнателно се е качила в автомобил, управляван от водач, който е неправоспособен и е бил и под въздействие на алкохол. Въз основа на заключението на вещото лице и изявленията на третото лице помагач съставът на апелативния съд е приел за доказано, че ищцата е пътувала без предпазен колан, което е в причинна връзка с получените увреждания по главата. Също така въз основа на показанията на свидетеля К. К./баща на ищцата/ е установил знанието на ищцата, че застрахованият водач е бил неправоспособен. За недоказано е приел знанието на ищцата, че водачът е употребил алкохол, след като определението за допускане на свидетел за това обстоятелство е било отменено, поради неявяването на свидетеля за втори път в ОЗС, определено като краен срок за събиране на това доказателство. Като 4 краен резултат въззивният състав е споделил извода на първоинстанционния съд за наличие на обективен съществен принос на ищцата за настъпване на вредите и за определянето му в размер на 50%. Намерил е, че застрахователят е изпаднал в забава за заплащане на обезщетенията от уведомяването му за събитието на 23.01.2022г.

Поставените от застрахователя процесуалноправни и материалноправни въпроси от № 2 до № 6 са свързани с критериите за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, съответно за това как съдът следва да съпостави тези критерии с конкретните факти по делото. Тези въпроси отговарят на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.

280, ал. 1 ГПК, тъй като са от значение за изхода на правния спор, но по тях отсъстват въведените допълнителни предпоставки. По приложението на чл.

52 ЗЗД е формирана съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, която препотвърждава и доразвива тълкувателните постановки в ППВС № 4/23.12.1968г., в което е указано, че понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на заместващото обезщетение, а в мотивите следва да се посочат релевантните конкретни обстоятелства и значението им за присъдения размер. Видно от мотивите, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на чл. 52 ЗЗД – възрастта на ищцата; характера и степента на причинените увреждания, наложилите се две оперативни интервенции; продължителността и интензитета на търпените болки и страдания; изпитваните затруднения в бита; продължителността на възстановителния период и прогнозата за здравословното състояние. Отчетена е и обществено-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането. Въз основа на съвкупен анализ на конкретно установените по делото правнорелевантни факти въззивният съд е определил справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди. Правилността на тези изводи е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. Формираната по въпросите задължителна и казуална практика на ВКС, вкл. и посочената от застрахователя, изключва наличието на въведената допълнителна процесуална предпоставка по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.