Решение № 685 от 07.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Хайдукова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20221001000634 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 340/31.03. 2022 г. по т.д № 1093/2021 г. на СГС съдът е признал за установено по предявения от „Фондация Икономически и правни изследвания“, срещу „***“ ООД /н/ иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ съществуването на парично вземане в размер на сумата от 50 000 лв., съставляващо част от подлежаща на връщане сума, платена по сключен предварителен договор за продажба на акции от 24.02.2009 г. между „***“ ООД /н/ и „***“ АД и допълнително споразумение към него от 23.04.2012 г., което вземане е било предмет на последователно прехвърляне с договори за цесия от 30.07.2020 г. и 21.12.2020 г. и се ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ в провежданото производството по несъстоятелност спрямо „***“ ООД /н/. С решението „***“ ООД /н/ е осъдено да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата в размер на 500 лв., която съставлява държавна такса за разглеждане на предявените искове в настоящото производство и подлежи на събиране от масата на несъстоятелността на „***“ ООД /н/ Решението е постановено при участието на синдика на „***“ ООД /н/ ЕИК 131443831, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от синдика на „***“ ООД /н/ В. И. Г., който моли то да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Поддържа, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, както и поради допуснати процесуални нарушения - непосочване и неизясняване в доклада на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, оттук и липса на указание за доказването им; кредитиране на писмени доказателства, представени извън срока и 1 съставени от длъжника за целите на процеса. Съдът неправилно приел, че източникът на вземането е действителен предварителен договор за продажба на акции. Вземането на „Фондация Икономически и правни изследвания“ в размер на 50 000 лева било придобито с договор за прехвърляне на вземане от 21.12.2020 г., с който цедентът „Темтекс“ ООД го прехвърлил на ищеца и за неговото съществуване бил предявен иск по чл.694 от ТЗ.

Цедираното вземане било част от цена, дължима по предварителен договор за продажба на акции от 24.02.2009 г., сключен между „***“ ООД и „***“ АД. Тези факти следвали от анализа на приложените към исковата молба доказателства, и доклада по делото, а не от обстоятелствената част на исковата молба, съдържаща хронология и цифри, а не изложение на факти. С решение № 222/16.01.2014 г. по т.д.№ 708/2012 г. на II т.о. на ВКС било прието, че продажбата на поименни налични акции не може да бъде предмет на предварителен договор; такъв договор не може да бъде обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.З ЗЗД с решение, което да замести джирото на акциите. Представеният предварителен договор не е произвел действие, а дадените по него суми могат да бъдат искани само като дадени без основание по чл. 55 от ЗЗД. Въззивникът твърди, че ищецът би могъл да претендира вземания с източник чл.55 от ЗЗД, но такива не били предявени, а съгласно определение № 702 по ч.т.д. № 453/2012 г. на ВКС II Т.О., следва да е налице идентичност между предявеното в производството по несъстоятелност вземане и вземането, за чието установяване е инициирано производството по чл.694 ТЗ. Съдът неправилно приел, че подписаното споразумение от 23.04.2012 представлява новационен договор. В § 2 от това споразумение било уговорено, че едва с пълното връщане на авансово платената цена, предварителният договор за продажба на акции от 24.02.2009 г., сключен между „***“ ООД и „***“ АД, ще прекрати действието си. Следователно източник на цедираните вземания не било подновено задължение, а нищожният договор. Неправилно съдът приел, че вземането не е погасено по давност. Вземане не било прието от съда по несъстоятелността, поради направено възражение за изтекла погасителна давност от страна на „ДКК“ АД като второ възражение било безпредметно. Неоснователни били възраженията, че синдикът не може да прави възражение за погасяване по давност. Възражението не било направено от синдика, като процесуален субститутент, а като представител на длъжника по смисъла на чл.656, ал.1, т.7 от ТЗ. Погрешно бил изведен извън предмета на доказване въпросът и фактът за плащането на сумата от 2 000 000 лева аванс по предварителен договор за продажба на акции от 24.02.2009 г., сключен между „***“ ООД и „***“ АД. Нямало доказателства в тази насока, поради което вземането от 50 000 лева, част от аванса от 2 000 000 лева, не се установи да съществува. Неправилно били кредитирани преписи от аналитични и синтетични сметки на длъжника, представянето на които е преклудирано. До настоящия момент счетоводството на длъжника не било предадено на временния и постоянния синдик.

Произходът и авторството на тези документи било неясно и те нямали доказателствена сила.

Въззива***ят „***“ ООД /н/ оспорва въззивната жалба и излага подробни аргументи срещу доводите в нея. Счита неоснователни твърденията, че продажбата на поименни акции не може да бъде предмет на предварителен договор; за нищожността на договора за продажба на акции и произхода на вземането; относно погасяването на вземането по давност; относно плащането на сумата 2 000 000 лева, както и за настъпила преклузия за представяне на доказателства в производството. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззива***ят „Фондация Икономически и правни изследвания“ оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Подробно се аргументира защо счита неоснователни твърденията, че продажбата на поименни акции не може да бъде предмет на предварителен договор; за нищожността на договора за продажба на акции и произхода на вземането; относно погасяването на вземането по давност; относно плащането на сумата 2 000 000 лева, както и за настъпила преклузия за представяне на доказателства в производството.

2

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване съществуването на прието, но впоследствие изключено по реда на чл.692, ал.4 ТЗ парично вземане в размер 50 000 лв., представляващо част от подлежаща на връщане сума, платена по сключен предварителен договор за продажба на акции от 24.02.2009 г. между „***“ ООД /н/ и „***“ АД и допълнително споразумение към него от 23.04.2012 г., което вземане е било предмет на последователно прехвърляне с договори от 30.07.2020 г. и 21.12.2020 г. Ищецът „Фондация Икономически и правни изследвания“ твърди, че е кредитор в производството по несъстоятелност на „***“ ООД /н/, открито с решение от 04.12.2020 г. на СГС, ТО, VI-10 състав по т.д. № 1500/2020 г.

Вземането било предявено в срока по чл.685 ТЗ в размер 50 000 лв. - част от продажна цена, уговорена по предварителен договор за продажба на акции сключен на 24.02.2009 г. с продавач „***“ ООД /н/ и купувач „***“ АД. На 23.04.2012 г. към този договор било подписано допълнително споразумение. Купувачът по предварителния договор заплатил част от уговорения аванс в размер 2 000 000 лв. С изявление от 17.08.2016 г. „***“ ООД /н/ признало задължението си към „***“ АД за остатък по заплатен аванс по договора за продажба на акции възлизащ на сумата от 50 420 лв. С договор за прехвърляне на вземане от 30.07.2020 г. „***“ АД прехвърлило вземането си към „***“ ООД /н/ на „Темтекс“ ООД, за което длъжникът бил уведомен от стария си кредитор „***“ АД на 03.08.2020 г. С договор за цесия от 21.12.2020 г. „Темтекс“ ООД прехвърлило част от вземането към „***“ ООД /н/ в размер 50 000 лв. на „Фондация Икономически и правни изследвания“, за което длъжникът „***“ ООД /н/ бил уведомен на 22.12.2020 г. Синдикът на „***“ ООД /н/ включил предявеното от „Фондация Икономически и правни изследвания“ вземане в размер 50 000 лв. в списъка на приетите вземания, който бил обявен по партидата на „***“ ООД /н/ на 24.02.2021 г. По реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ и в срок срещу приетото вземане, от страна на друг кредитор в производството по несъстоятелност - „ДКК“ ЕАД, било упражнено възражение с позоваване от името на длъжника на изтекла давност по отношение на този дълг. С определение от 04.06.2021 г., на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, съдът по несъстоятелността на „***“ ООД /н/ извършил промяна в изготвения от синдика списък на приетите вземания, като е изключил приетото вземане на „Фондация Икономически и правни изследвания“ за сумата 50 000 лв. Определението било обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ на 04.06.2021 г. „Фондация Икономически и правни изследвания“ предявява иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване съществуването на това си парично вземане, като е спазила разписания 14 дневен срок.

Синдикът на „***“ ООД /н/ не е подал писмен отговор по исковата молба.

Ответникът „***“ ООД /н/, чрез законният си представител взема становище за основателност на предявения иск. Дружеството потвърдило, че още през 2016 г. със свое писмено изявление е признало съществуването на това свое задължение в полза на „***“ АД. Потвърждава, че с два договора за цесия от 30.07.2020 г. и от 21.12.2020 г. вземането е прехвърлено на „Темтекс“ ООД, а след това и на „Фондация Икономически и правни изследвания“. Поддържа, че е надлежно уведомено за тези прехвърляния писмено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

След справка на съда в търговския регистър по партидата на „***“ ООД /н/ и от представеното по делото решение № 260490/04.12.2020 г., се установява , че производството по несъстоятелност на „***“ ООД /н/ ЕИК 131443831 е открито с решение от 04.12.2020 г. по т.д. № 1500/2020 г. водено по описа на СГС, ТО, VI-10 с-в.

С молба за предявяване на вземане вх.№ 307355/30.12.2020 г. „Фондация Икономически и правни изследвания“ е заявило своето вземане пред синдика в производството по несъстоятелност, в срока по чл. 685 ТЗ.

В изготвения от синдика и обявен в ТР на 24.02.2021 г. списък на приетите 3 вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ на „***“ ООД /н/, като необезпечено и при ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ е включено вземане на „Фондация Икономически и правни изследвания“ за сумата в размер от 50 000 лв., съставляващо парично вземане за връщане на отпаднало основание на платена цена по развален договор за продажба на акции от 24.02.2009 г., съгласно споразумение от 23.04.2012 г.

С договор за цесия от 30.07.2020 г. „***“ АД прехвърля на „Темтекс“ ООД вземането си към „***“ ООД /н/ в размер 54 420 лв., а с договор за цесия от 21.12.2020 г.

„Темтекс“ ООД е прехвърлило на „Фондация Икономически и правни изследвания“.

Срещу изготвения списък на приети вземания, в частта му по вземането на „Фондация Икономически и правни изследвания“ към „***“ ООД /н/ за сумата 50 000 лева е възразил конкуриращ се в производството кредитор „ДКК“ ЕАД в срока по чл. 690 ТЗ с довод за погасяване на вземането по давност.

С определение от 04.06.2021 г., обявено в Търговския регистър на 04.06.2021 г. съдът по несъстоятелността на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ е изключил от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ на „***“ ООД /н/ предявеното с молба от 30.12.2020 г. от „Фондация Икономически и правни изследвания“ вземане в размер от 50 000 лв.

С подаването на исковата молба е спазен установения в чл. 694, ал. 1 ТЗ срок, изтичащ на 18.06.2021 г. и исковете са предявени от надлежна страна – лице, претендиращо да е кредитор в производството по несъстоятелност с предявено вземане, изключено от съда по несъстоятелността по повод депозирано възражение от конкуриращ се кредитор в производството. При това искът е допустим.