Решение № 2674 от 29.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2674 гр. Пловдив, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330117262 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против Р. Н. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди се, че ответникът е потребител на В и К услуги по смисъла на ЗРВКУ и за процесния период 21.11.2000 г. до 12.01.2012 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 1535,38 лева за обект, находящ се в гр. *****, ул. „****“ №****. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 476,13 лева за периода 27.023.2007г. – 28.02.2014 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ****, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Отчетът в имота на потребителя бил извършен при условията на липсващо измервателно устройство, с начисляване по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище, и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като е предвидено и завишаването им с 1 куб. м. на човек за тримесечие. Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 5769/2014 г. по описа на ПРС, връчена на длъжника, който подал възражение по член 423 ГПК, прието от Окържен съд Пловдив с указания до заповедния съд да предостави едномесечен срок на заявителя да предяви уст. искове, като такива са предявени в едномесечния срок. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез проц. му представител адв. С. М., с който не оспорва качеството м у на потребител. Оспорва 1 извършеното от ищцовото дружество служебно начисляване на вода, тъй като на ответника не били дадени предписания за монтаж на нов измервателен уред, поради констатирана неизправност на стария водомер. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност каасеща вземанията на ищеца за главница за периода 21.11.2000 г.

– 11.04.2011 г. и за лихва за забава върху погасената по давност главница. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Предявените искове са допустими и заявени в преклузивния едномесечен срок, като е налице тъждество между паричните вземания, описани в заповедта за изпълнение на парично задължение и тези, описани в исковата молба.

Като отделени за безспорни и ненуждаещи от доказване с изготвения от съда доклад по делото, спрямо когото не са подадени възражения са фактите – ответникът е потребител на услуги с доставчик ищцовото дружество, както и че за процесните вземания – главница и лихва ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 ГПК.

Не е налице спор, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Според чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид приетата нормативна уредба не се изисква сключването на индивидуален писмен договор между субектите. Съобразно чл. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П.. Ответникът не отрича качеството му на потребител и този факт е признат за безспорно установен и ненуждаещ се от доказване, заради което съдът приема, че ответникът има качеството на потребител и за него е възникнало задължението да заплаща потребената и отведена вода, която е ползвана в процесния имот. Безспорно имотът е водоснабден, като не се установява в процесния период от време същият да е обитаван от ответника или други членове на семейството му. Съгласно чл. 32 от Наредба № 4, В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. В чл. 11, ал. 4 от Наредбата е уредено, че при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. В ал. 5 от същата разпоредба е визирано, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Общите условия на ищцовото дружество също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител.

2

Представени са заверени копия от карнети, от които е видно, че начисляването е извършвано служебно – по 5 куб. за част от периода и по 10 куб. за друга част от периода.

Съгласно член 25, ал. 8 от ОУ при липса на индивидуални водомери, месечното количество изразходвана питейна вода се определя както следва: по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; по 0,1 куб. м за всеки куб. м. застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; по 0,5 куб. м за всеки куб.м. застроен обем на сграда - за сгради в строеж.

Ищецът не представя писмени доказателства– подписан от страните констативен протокол за липсващо устройство, както и не е ангажира гласни доказателства – показания на инкасатора, отразяващ данните в карнета, в който междувпрочем липсват подписи на потребител, поради което съдът счита, че не е доказано твърдението на ищеца, че в жилището липсва измервателно устройство, поради което не са били налице предпоставките за служебно начисляване, а оттук остава недоказано предоставянето на услугите на ищеца в посочения размер.

Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че исковете са недоказани по основание и размер.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора на ответника се следват разноски, но доколкото такива не са били извършени, такива не му се следват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против Р. Н. А., ЕГН ********** установителни искове по чл. 422 ГПК за признаване за установено дължимостта на следните суми: 785,03 евро главница, представляваща неплатена сума за доставена питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. ****** за периода 21.11.2000 г.- 12.01.2012 г.; 243,44 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 27.03.2007 г.- 28.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.04.2014 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК п о ч.гр.д. № 5769/2014 г. на ПРС, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 2674 гр. Пловдив, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330117262 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против Р. Н. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди се, че ответникът е потребител на В и К услуги по смисъла на ЗРВКУ и за процесния период 21.11.2000 г. до 12.01.2012 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 1535,38 лева за обект, находящ се в гр. *****, ул. „****“ №****. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 476,13 лева за периода 27.023.2007г. – 28.02.2014 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ****, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Отчетът в имота на потребителя бил извършен при условията на липсващо измервателно устройство, с начисляване по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище, и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като е предвидено и завишаването им с 1 куб. м. на човек за тримесечие. Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 5769/2014 г. по описа на ПРС, връчена на длъжника, който подал възражение по член 423 ГПК, прието от Окържен съд Пловдив с указания до заповедния съд да предостави едномесечен срок на заявителя да предяви уст. искове, като такива са предявени в едномесечния срок. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез проц. му представител адв. С. М., с който не оспорва качеството м у на потребител. Оспорва 1 извършеното от ищцовото дружество служебно начисляване на вода, тъй като на ответника не били дадени предписания за монтаж на нов измервателен уред, поради констатирана неизправност на стария водомер. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност каасеща вземанията на ищеца за главница за периода 21.11.2000 г.

– 11.04.2011 г. и за лихва за забава върху погасената по давност главница. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Предявените искове са допустими и заявени в преклузивния едномесечен срок, като е налице тъждество между паричните вземания, описани в заповедта за изпълнение на парично задължение и тези, описани в исковата молба.

Като отделени за безспорни и ненуждаещи от доказване с изготвения от съда доклад по делото, спрямо когото не са подадени възражения са фактите – ответникът е потребител на услуги с доставчик ищцовото дружество, както и че за процесните вземания – главница и лихва ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 ГПК.

Не е налице спор, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Според чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид приетата нормативна уредба не се изисква сключването на индивидуален писмен договор между субектите. Съобразно чл. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П.. Ответникът не отрича качеството му на потребител и този факт е признат за безспорно установен и ненуждаещ се от доказване, заради което съдът приема, че ответникът има качеството на потребител и за него е възникнало задължението да заплаща потребената и отведена вода, която е ползвана в процесния имот. Безспорно имотът е водоснабден, като не се установява в процесния период от време същият да е обитаван от ответника или други членове на семейството му. Съгласно чл. 32 от Наредба № 4, В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. В чл. 11, ал. 4 от Наредбата е уредено, че при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. В ал. 5 от същата разпоредба е визирано, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Общите условия на ищцовото дружество също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител.