Решение № 612 от 24.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. София, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Милена Богданова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221100502001 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба на Е.Д.З.. – длъжник по изп. д. № 20217900402009 на ЧСИ рег. № 790, срещу постановление от 06.12.2021 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като дължимата по изпълнителния лист сума била заплатена на части преди образуване на делото, като плащанията били конкретизирани по период, съвпадащ с периода, посочен в изпълнителното основание.

Взискателите са подали възражение срещу жалбата, в което оспорват полученото плащане и поддържат, че същото е за част от дълга.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, тъй като от представените от длъжника платежни нареждания за различни по размер суми не можело да се установи пълно погасяване на всяко отделно месечно задължение в срок, а същевременно плащанията, извършени преди издаване на изпълнителния лист, били несъобразими от съдебния изпълнител поради преклудирането им.

Съдът установи следното:

Изпълнително дело № 20217900402009 е образувано по молба от 06.10.2021 г. на Т.Н.Т., действащ като представител на етажните собственици в сграда, находяща се в гр.

София, ж.к. *******, срещу Е.Д.З.. въз основа на изпълнителен лист от 16.06.2021 г., издаден по гр. д. № 52278/2020 г. на СРС, 53 състав, за сумата от 326,14 лв., представляваща задължения за разноски и поддръжка на общите части на етажната собственост за периода 01.08.2019 г. - 31.08.2020 г., ведно със законната лихва от 27.10.2020 г. до изплащането, както и 325 лв. - разноски по делото. Изпълнителният лист е издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.11.2020 г.

1

На 20.10.2021 г. на длъжника е връчено съобщение за образуване на изпълнителното дело, като на същата дата той е подал възражение с искане за прекратяване на производството поради извършено погасяване на дълга. Към възражението са представени платежни нареждания за извършени в периода 03.12.2019 г. – 09.09.2020 г. плащания в полза на етажната собственост на суми за такси и режийни разноски, дължими за процесния период.

При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК основание за прекратяване на изпълнителното производство е погасяване на дълга чрез плащане, извършено преди образуване на делото.

С аргумент от разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се приеме, че плащането, което може да послужи като основание за прекратяване на изпълнителното дело, следва да е осъществено след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, съответно след изтичане на срока за възражение, ако изпълнителното основание е издадено в рамките на заповедно производство. Това е така, тъй като всички факти, довели до погасяване на изпълняемото право и осъществили се преди устните състезания/преди изтичане на срока за възражения, биха могли и е следвало да се заявят в съответния процесуален етап, а след това възражението за тяхното осъществяване се преклудира.

В настоящия случай от представените от длъжника платежни нареждания се установява, че същият е извършил плащания в период преди изтичане на срока за възражение срещу издадената заповед (плащанията са осъществени преди издаване на заповедта) и поради това е следвало да ги релевира чрез подаване на възражение по чл.

414/чл. 414а ГПК (или по чл. 423 ГПК, ако твърди, че връчването на заповедта не е било извършено ненадлежно; настоящата жалба обаче, поради подаването й след срока по чл. 423 ГПК не може да се третира като такова възражение). Доколкото това не е сторено, фактът на плащането се явява преклудиран и не може да послужи като основание за прекратяване на изпълнителното дело.

Отделно от това следва да се посочи, че представените платежни нареждания не установяват погасяване в цялост на задължението за главница, за което е издадена заповедта за изпълнение – плащането за процесния период (август 2019 г. – август 2020 г.) е в размер от 318,99 лв., колкото е посочил и длъжника в подаденото пред съдебния изпълнител възражение, докато присъдената главница за същия период е в размер от 326,14 лв.

Изложеното сочи, че не е налице прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е.Д.З.. – длъжник по изп. д. № 20217900402009 на ЧСИ рег. № 790, срещу постановление от 06.12.2021 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Решението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3