Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 30.09.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Търговско дело 212/2025
Вид
Решение № 122
Подписан
30.09.2026
Състав
Палма Тараланска

Цитирани разпоредби

  • чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Русе, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палма Тараланска при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело № 20254500900212 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.

Постъпила е искова молба от „Ж. Т. 67» ЕООД гр. К., ЕИК 202569194, представлявано от управителя Г.С.М. чрез адв. Н. М. – АК гр.

Русе, с която в обективно кумулативно съединение са предявени искове срещу „Агрива БГ» ООД гр. Д., ЕИК: 205700528, представлявано от Г.Г.Ж. – управител за изпълнение на договорно задължение за заплащане на сумата 68 644,27 лв, дължима по договори за транспортни услуги, за които са издадени 4 бр. фактури: фактура № 6083/31.10.2025 г. на стойност 5 686,70 лв; фактура № 5944/29.08.2025 г. на стойност 18 907,22 лв; фактура № 5893/31.07.2025 г. на стойност 17 960,90 лв и фактура № 5543/29.11.2025 г. на стойност 26 164,44 лв, ведно със законната лихва, дължима от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумите, както и лихва за забава по всяка от фактурите от момента на изискуемост на вземането по тях до предявяване на иска в общ размер на 5 185,60 лв.

Препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства е връчен на ответника с указание да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. В срока за отговор ответното дружество оспорва 1 основателността на исковете, като твърди, че не е сключвал с ищеца договор за извършването на превоз на товари, а дори такива да са извършвани във връзка с издаваните фактури, те са предмет на отделни облигационни отношения. Твърди, че не са налице доказателства за извършването на транспорта – липсват пътни листи, товарителници, пътно-прехвърлителни разписки и изобщо документи за извършването му. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли заявената претенция като недоказана.

Депозирана е допълнителна искова молба, в която се заявява, че между страните има установени договорни отношения, по силата на които „Ж.

Т. 67» ЕООД да е предоставило на ответника „Агрива БГ» ООД транспортни услуги за транспортиране на продукция. Тези услуги са се осъществявали по искане на ответното дружество, което е посочвало дестинациите на превоза на товарите и е предоставяло самите товари. B изпълнение на тези си задължения, ищецът е извършил превози на ответника, за които са издадени процесните фактури: - фактура № 6083 от 31.10.2025година на стойност 5 686.70лева за следните дейности: транспортна услуга

ИвановоДевня/пшеница; транспортна услуга Дeвня - Cтeфaнoвo-Дeвня /oткaзaни пшеница; транспортна услуга Девня-Стефаново /отказан вторично/; транспортна услуга Завет-К.-бaзa - cлъчoглeд; тpaнcпopтнa услуга Брестовене-К.-база-слънчоглед/; - фактура № 5944 от 29.08.2025година на стойност 18 907.22лева, за транспортна услуга; - фактура № 5893 от 31.07.2025година на стойност 17 960.90 лева за транспортна услуга; - фактура № 5543 от 29.11.2024година на стойност 26 164.44лева за транспортна услуга.

Видно от записваният в тях, в същите е посочен както вида на товара, така и дестинацията, по която е превозен същия. Ищецът навежда доводи за това, фактурите са приети и неоспорени от ответното дружество, което ги е осчетоводило в своето счетоводство и е ползвало данъчен кредит по тях. За установяване на извършените превози, освен представените към исковата молба описи за извършения транспорт, допълнително представя и пътни листи към всяка от приложените товарителници, послужили за издаване на процесните фактури.

Моли съда да уважи така заявената претенция.

Претендира разноски.

В допълнителния отговор на допълнителната искова молба се поддържат първоначално изложените твърдения и възражения. Нови 2 доказателства няма представени. Няма направени искания. нови доказателствени

С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.

След преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

Между страните са съществували трайни търговски отношения, в рамките на които „Ж. Т. 67“ ЕООД е извършвало транспортни услуги по възлагане на „АГРИВА БГ“ ООД. Конкретните превози са извършвани по заявки на ответника, който е предоставял товарите и е определял съответните дестинации. За извършените услуги ищецът е издал четирите процесни фактури. Към всяка от фактурите са представени описи на извършените превози, както и значителен брой пътни листи и товарителници. По отношение на фактура № 6083/31.10.2025 г. са представени документи за превозите на пшеница и слънчоглед по посочените във фактурата направления; аналогични първични транспортни документи са представени и към фактури № 5944/29.08.2025 г., № 5893/31.07.2025 г. и № 5543/29.11.2024 г.

ДИМ

По делото е прието заключение на вещо лице по назначената съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно и основано както на доказателствата по делото, така и на непосредствена проверка на счетоводствата на двете дружества. Видно от същото се установява, че счетоводствата и на двете дружества са редовно водени, като вещото лице е извършило проверка както на счетоводните регистри на ищеца, така и на хронологичните регистри на сметка 401 „Доставчици“ и дневниците по ЗДДС на ответника. Установено е, че всички процесни фактури са осчетоводени от „АГРИВА БГ“ ООД като разходи за външни услуги, включени са в дневниците му за покупки по ЗДДС и дружеството е упражнило право на данъчен кредит по тях, като по нито една от процесните фактури ответникът не е извършил плащане. Същите фактури са осчетоводени и при ищеца като приходи от продажби и са включени в дневниците му за продажби. По счетоводните регистри на самия ответник задължението към ищеца възлиза първоначално на 68 719,26 лв., като след 3 осчетоводяване на кредитно известие № 6108/17.11.2025 г. за 74,99 лв. остатъкът е 68 644,27 лв.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно наведеното в отговора на исковата молба възражение за неподсъдност на исковете пред РОС. Действително отделните превози са извършвани в различни периоди, по различни маршрути и за различни товари, но това обстоятелство обаче само по себе си не обосновава извода, че всеки отделен превоз представлява самостоятелно договорно правоотношение между страните като при определяне характера на правоотношението съдът следва да изследва не начина на периодичното му фактуриране, а действителното съдържание на отношенията между страните.

Още в исковата молба ищецът твърди установени между страните договорни отношения, по силата на които системно е предоставял транспортни услуги на ответника, а в допълнителната искова молба е пояснен и механизмът на изпълнение – конкретните превози са осъществявани по искане на ответника, който е предоставял товарите и е определял съответните дестинации.Тези твърдения намират подкрепа в представените транспортни документи и особено в последващото счетоводно поведение на самия ответник. Не се установява страните да са договаряли при всеки отделен превоз наново всички съществени елементи на самостоятелна договорна връзка. Напротив, множеството извършвани последователно транспортни услуги, еднотипният начин на възлагането им, периодичното им обобщаване и фактуриране, както и счетоводното им отразяване от двете дружества обосновават извода, че конкретните превози представляват отделни изпълнения в рамките на едно трайно договорно правоотношение, а не самостоятелни и несвързани договори.

Съдът отчита, че трайността на търговските отношения сама по себе си не е достатъчна за подобен извод. В практиката на ВКС изрично се срещат случаи, при които между едни и същи търговци съществуват трайни отношения, но отделните доставки произтичат от самостоятелни договори.

Настоящият случай се различава именно по установения от доказателствата начин на организация на транспортната дейност – отделните превози представляват конкретизация на изпълнението в рамките на установената между страните договорна връзка, а не основание за възникване всеки път на 4 ново и самостоятелно правоотношение. Поради това предмет на главния иск е едно вземане за неизплатено възнаграждение по трайното договорно правоотношение между страните в размер на 68 644,27 лв. С оглед цената на този иск спорът е родово подсъден на окръжния съд като първа инстанция.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съдът определя правната квалификация на предявените искове като такива – по чл. 79 ЗЗД за претенцията за неизпълнение на договорно задължение и чл. 86, ал.1 ЗЗД за претенцията за лихви за забава. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД кредиторът по неизпълнено договорно задължение може да иска неговото изпълнение заедно с обезщетението за забавата. В тежест на ищеца е да установи възникването на договорното правоотношение, извършването на транспортните услуги и размера на дължимото възнаграждение, която доказателствена тежест в случая съдът намира, че е изпълнена.

На първо място, извършването на превозите се установява от представените пътни листи, товарителници и описи, които кореспондират с издадените фактури. На второ място и с особено значение за спора е последващото поведение на ответника, а именно - всички процесни фактури са заведени в собственото му счетоводство като задължения към ищеца и разходи за външни услуги, включени са в дневниците за покупки по ЗДДС и е упражнено правото на данъчен кредит, което поведение е несъвместимо с поддържаната в процеса теза, че между страните не е съществувало договорно правоотношение и че фактурираните услуги не са извършени.

Съгласно трайната практика на ВКС осчетоводяването на фактурата от получателя, включването в дневника за покупки и упражняването на право на данъчен кредит представляват извънсъдебно признание на задължението. ВКС приема и че липсата на подпис върху фактурата няма самостоятелно решаващо значение, когато тя е осчетоводена от получателя и по нея е ползван данъчен кредит, като това признание няма абсолютна доказателствена сила и подлежи на преценка заедно с останалите доказателства. Съвкупната преценка на всички доказателства по делото в настоящия случай обаче потвърждава извода за наличие на извънсъдебно признание на задължението. В настоящото производство счетоводните 5 записвания не са единственото доказателство за изпълнение, а те се подкрепят от първичните документи за извършените превози – пътни листи, товарителници и описи – и от съответствието между тях и фактурираните услуги, при което следва да се приеме действителност на извършените превози и възражението на ответника, че фактурите не са подписани, не разколебава установеното от съвкупността на доказателствата.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява и че по процесните фактури не е извършено плащане. Общата им стойност е 68 719,26 лв., а след приспадане на кредитното известие от 74,99 лв. неизплатеното задължение възлиза на 68 644,27 лв. При възложената му доказателствена тежест ответникът не е установил погасяване на това задължение чрез плащане или на друго основание, при което главният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая ищецът претендира обезщетение за забава в общ размер 5 185,60 лв, което се различава от изчисленията, направени от вещото лице, което е в общ размер на 4 713,26 лв, от който по фактура № 5543/29.11.2024 г. - 3 336,09 лв.; по фактура № 5893/31.07.2025 г. - 730,87 лв.; по фактура № 5944/29.08.2025 г. - 587,98 лв. и по фактура № 6083/31.10.2025 г. - 58,32 лв, и което съдът възприема доколкото същите съответстват на приложимите лихвени проценти.

Следователно искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен до размер 4 713,26 лв., а за разликата над този размер до претендираните 5 185,60 лв., или за 472,34 лв., следва да бъде отхвърлен.