Определение № 29571 от 14.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29571 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20261110110515 по описа за 2026 година Ц..

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано е по искова молба на „ФИРМА” ЕАД срещу И. С.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Посочените с исковата молба писмени доказателства съдът намира да са относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.

Следва да се отложи произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза за първото по делото открито съдебно заседание, с оглед осигуряване на възможност на ответника да изрази становище.

Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза се явява ненеобходимо за разрешаване на спора и следва да се остави без уважение.

Следва да се приложи ч.гр.д. № *****5/2025 г. по описа на СРС, 182-ри състав.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 28.10.2026 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за общоизвестно и ненуждаещо се от доказване в производството съдържанието на общите условия за 1 продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ФИРМА“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № *****5/2025 г. по описа на СРС, 182-ри състав.

ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ищеца за допускане на съдебнотехническа експертиза със задачи, формулирани с исковата молба, за първото по делото открито съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Образувано е по искова молба на „ФИРМА” ЕАД срещу И. С. Ц., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 и чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *****5/2025 г. по описа на СРС, 182-ри състав, поправена с разпореждане от 04.04.2026 г., както следва: 1206,83 лв. (617,04 евро), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Х, аб. № ******** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 10.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 245,10 лв. (125,32 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 02.06.2025 г., сумата 38,03 лв. (19,44 евро), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 10.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 9,40 лв. (4,81 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 02.06.2025 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 76, находящ се в гр. Х, аб. № ********, като ответникът имал качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответникът като собственик на топлоснабдения имот, имат качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, последният е изпаднал в забава, с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът И. С. Ц. не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:

1) по иска за главница: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение 2) по акцесорния иск за мораторна лихва: настъпването на падежите на главните вземания, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да 2 докаже погасяване на дълга на падежа.

За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл. 155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ФИРМА“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на 3 предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за насроченото ОСЗ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4