Решение № 12 от 13.01.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Радомир, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100330 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответницата за обект, находящ се в гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., на стойност 2067,60 лева. Сочи, че ответницата притежава качеството „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като собственик на процесния топлоснабден имот. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвяли от „Топлофикация С.“ ЕАД и се одобрявали от КЕВР. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В чл. 31, ал. 1 от ОУ бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен срок след изтичането на срока, за който се отнасят.

Ответницата използвала доставената от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасила задължението си.

Наред с това, на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между 1 потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имотът на ответницата, сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем Сървисис“ ЕООД. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от „Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки от фирма „Техем Сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Твърди, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № . г. по описа на СРС, изпратено по подсъдност на РдРС. В рамките на образуваното в РС Радомир ч. гр. д. № . г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. в полза на заявителя и настоящ ищец. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

От съда се иска да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 2067,60 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 257,01 лева, начислена за периода от 15.09.2023 г. до 16.12.2024 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 65,37 лева – главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и 12,37 лева – мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 16.12.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който е оспорила основателността на исковите претенции, с твърдения, че между страните не е налице облигационна връзка по повод доставката на топлинна енергия в процесния имот за сочения в исковата молба период. Според ответницата липсвал и валидно сключен договор между СЕС и ищцовото дружество, като не са спазени разпоредбите на закона при избора на лице за извършване на услугата „дялово разпределение“. Представеният протокол от Общо събрание от 25.10.2000 г. за избор на фирма за дялово разпределение не бил с нотариална заверка и съдържал зачертавания с неясно авторство, а част от ръчно вписаните данни били нечетливи. Твърди, че посочените от ищеца Общи условия са неприложими към настоящия правен спор.

Твърди и че представеното с исковата молба извлечение от сметки не се ползвало с доказателствена сила в процеса.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Топлофикация С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на 2 топлинна енергия, е подало на 23.12.2024 г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата Л. Б. Н. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., за периода от м. май 2022 г. до м. април 2024 г.

Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № . г. на СРС, изпратено по подсъдност на РдРС. След изпращане на делото по подсъдност, в РС – Радомир е образувано гр. д. № . г., по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът Л. Б. Н. е депозирала възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Топлофикация С.“ ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото е представен и приет договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ на 01.11.1978 г., по силата на който Л. Б. Н. и В. Б. Н. са закупили недвижим имот, находящ се в гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. „Б“ и представляващ апартамент № ., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64,56 кв. м.

По делото е представен и препис от протокол от о. с. з., проведено на 06.07.1989 г. по гр. д. № 2835/1989 г. по описа на СРС, от който се установява, че в дял на Л. Б. Н. е поставен следния недвижим имот, находящ се в гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. „Б“ и представляващ апартамент № ., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64,56 кв. м.

Видно от удостоверение от 25.07.2013 г., издадено от Столична Община, р-н „Л.“, е, че сграда, находяща се в ЖК „Л.“, със строителен номер бл. ., ул. „.“, е с настоящ административен адрес: гр. С., ЖК „Л. - 6“, бл. 616, вх. „А“, „Б“, „В“ и „Г“.

По делото са представени и фактури, издадени от ищцовото дружество за потребено количество топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за исковия период.

По делото е представен и договор от 02.11.2000 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и Етажната собственост с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ., с предмет: доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.

Представен е и протокол от 25.10.2000 г. на Общо събрание на Етажната собственост с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ., от който е видно, че е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем Сървисис“ ЕООД.

От страна на третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД са представени и дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. и за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., протокол за неосигурен достъп за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., 3 както и документ за годишен отчет за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата Л. Н. е ползвала през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответницата е клиент на ТЕ, и ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.

107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.

Съобразявайки представените по делото договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ на 01.11.1978 г., препис от протокол от о. с. з., проведено на 06.07.1989 г. по гр. д. № 2835/1989 г. по описа на СРС, както и удостоверение от 25.07.2013 г., издадено от Столична Община, р-н „Л.“, съдът приема, че ответницата притежава качеството „клиент на топлинна енергия“, като собственик на процесния недвижим имот, от което следва, че между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.

По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Ответницата не твърди да е упражнила правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на „Топлофикация С.” ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на 4 потребителите.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже и размера на претендираните задължения от ответницата.

В случая ответницата не оспорва, че ищцовото дружество е доставило в процесния топлоснабден имот описаното в исковата молба количество топлинна енергия на стойност 2067,60 лева.

По отношение на сумата дължима за услугата „дялово разпределение“ следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от специално лицензирани лица. На основание чл. 139б ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение, като изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата. Неизпълнението на това им задължение обаче не може да доведе до отпадане на отговорността за заплащане на потребената топлинна енергия. По делото не са приобщени доказателства за писмено съгласие на 2/3 от собствениците на сградата на ЕС за сключване на писмен договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ по реда на чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ.