Решение № 41 от 21.04.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Карлово, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20225320200639 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 21-0281-001395 от 07.12.2021 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ- Карлово, на Р. М. Ч., ЕГН **********, от гр. С., бул. „*****“ ***, ***,*** са наложени административни наказания на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяна на същото като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К.- упълномощена, която взема становище за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление като излага доводи в тази насока и иска отмяната му. Представя доказателства. Претендира разноски.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище по делото счита атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и иска оставянето 1 му в сила. Прави възражение при евентуално уважаване на жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска намаляване размера на претендираните разноски до минималния им размер.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана от съда е основателна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители М. като актосъставител, Г. като свидетел по акта и доведения по почин на жалбоподателя свидетел М., както и приобщените писмени доказателстванаказателно постановление № 21-0281-001395 от 07.12.2021 г., разписка за връчването му, АУАН серия АВ бл. № 079216/16.11.2021 г., докладни записки, писмо, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., заповед № 317з-1684/21.03.2019 г., заповед № 8121к-14578/31.12.2019 г., заповед № 8121к-14581/31.12.2019 г., извадка от ГПОД, съдът намира за установено следното:

На 16.11.2021 г. полицейските служители при РУ- Карлово М. и Ж. изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред, извършвайки обход на обслужвания от тях район в гр. К.. Около 16,18 часа, преминавайки покрай автобусна спирка, находяща се на ул. „***“ *** в града установили паркиран лек автомобил марка „Мерцедес ***“ с рег. № ***** в района на спирката, обозначена с пътен знак Д14, който бил поставен в група с пътен знак В27 „Забранен е престоят и паркирането“. Във връзка с установеното св. М. започнал да пише фиш, но междувременно при автомобила дошъл жалбоподателя, който заявил, че няма да подпише фиша.

Били поискани документите на жалбоподателя като водач, но същият предоставил на полицейските служител единствено личната си карта, като не предоставил СУМПС и контролния талон към него.

Във връзка с констатираното св. М., оправомощен съгласно заповед № 317з-1684/21.03.2019 г. на Директора на ОДВМР- Пловдив съставил АУАН на жалбоподателя в присъствието на св. Г., с който било прието, че същият е осъществил нарушение на разпоредбите на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП при следните обстоятелства:

На 16.11.2021 г., около 16,18 часа, в гр. К., ул. „***“ *** паркирал в зоната на знак Д-24- спирка за обществен транспорт лек автомобил марка „Мерцедес ***“ с рег. № *****. Не представил талон към СУМПС.

Жалбоподателят отказал да подпише така съставения АУАН, който бил оформен при отказ на същия да го подпише, за което като свидетел се подписал отново свидетелят по акта, присъствал при установяване на нарушението Г..

2

Въз основа на така съставения АУАН, на 07.12.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентично отразени с акта обстоятелства по нарушението и индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателят Ч. били наложени административни наказания на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 15.11.2022 г., а жалбата срещу него- депозирана на 21.11.2022 г.

Съгласно приетата по делото извадка от ГПОД в гр. К., в района на автобусната спирка, находяща се на ул. „***“ *** в гр. К. са налични група пътни знаци В27 „Забранени са престоят и паркирането“ и Д24 „Автобусна спирка“.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.

Тъй като акта се явява редовен от процесуална страна, то същия се ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Отразените в него констатации се установяват по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели- М. и Г., чиито показания съдът кредитира с доверие и ползва при постановяване на решението си, като ги намира за депозирани без интерес от изхода на делото, последователни и пряко относими към предмета на делото. Така депозираните показания на двамата свидетели, установяващи, че жалбоподателят е паркирал управлявания от него автомобил на автобусната спирка оборват показанията на св. М., който твърди, че жалбоподателят спрял на автобусната спирка само, за да слезе М., т.е. е извършил престой. Съдът не ползва при постановяване на решението си показанията на св. М. в посочената част, като намира, че същите обслужват изцяло защитната версия на жалбоподателя, поради декларираните от свидетеля приятелски отношения между него и жалбоподателя и противоречието с показанията на полицейските служители, чиито показания се ползват изцяло. Ето защо съдът намира за доказано, че автомобилът, управляван от жалбоподателя е бил 3 паркиран на автобусната спирка. Гласните доказателства по делото установяват по безспорен и категоричен начин и че жалбоподателят не е представил при проверката СУМПС и контролния талон към него, с което е нарушил задължението си като водач на МПС да носи в себе си, съгласно разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от НПК контролния талон към СУМПС, както е прието с АУАН и наказателното постановление.

Предвид изложеното, съдът намира за установено, че управлявания от жалбоподателя автомобил е бил паркиран на автобусна спирка на 16.11.2021 г. в нарушение на забраната на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП за паркиране на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, като при извършената проверка жалбоподателят не е представил на контролния орган и контролен талон към СУМПС, какъвто съгласно чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е длъжен да носи в себе, когато има качеството водач на МПС.

Приложени са относимите към описаните нарушения санкционни норми н а чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП за нарушението по чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП и на чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Размерът на наказанията е наложен в определения от санкционните разпоредби на ЗДвП фиксирани размери от съответно 50 лв. по чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП и 10 лв. по чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Прави се възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на чл.43 ал.2 от ЗАНН, тъй като отказът на жалбоподателят да подпише АУАН бил удостоверен от св. Г., който е и свидетел по акта.

Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязва в акта. Посочената разпоредба не изисква свидетелят на отказа на нарушителя да подпише акта да бъде свидетел, различен от свидетеля по акта, поради което съдът не намира да е допуснато процесуално нарушение. От друга страна, дори и да се приеме, че е допусната нередовност в акта в горния смисъл, дали тя засяга правото на защита и в каква степен следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед на това, дали препятства разкриването на обективната истина и има ли последици за възможността нарушителят да осъществи гарантираните от закона процесуални права, а също така следва нередовността на акта да се съпостави и с правилото на чл.53 ал.2 от ЗАНН. В реда на изложеното евентуална нередовност на акта в горепосочения смисъл не се явява съществена, доколкото правото на защита на жалбоподателя не е ограничено и не са били отнети процесуалните му права за представяне на възражение против АУАН и оспорване на наказателното постановление. Същият е бил наясно, че спрямо него има съставен АУАН, представил е личната си карта при проверката, наясно е бил за какви нарушения му е съставен АУАН, бил е запознат с издаденото наказателно постановление и го е обжалвал. Т.е. в етапите от административнонаказателното производство пред органа, 4 жалбоподателят е разполагал с възможност за защита, което изключва извод за същественост на нарушението.

Предвид изложеното атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

С оглед резултата от делото неоснователно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0281-001395 от 07.12.2021 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ- Карлово, с което на Р. М. Ч., ЕГН **********, от гр. С., бул. „*****“ ***, ***,*** са наложени административни наказания на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвПглоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.

Пловдив.

МТ

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 5