Решение № 10 от 18.01.2019, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 11/2018
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 18.01.2019
- В сила
- 09.02.2021
- Състав
- ЯНИТА ДИМИТРОВА ЯНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.245, ал.3, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.370 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 122 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 141, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
Р Е
Ш Е Н
И Е № 10 гр. София, 18.01.2019 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА при секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 11 по описа за 2018 година на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ - „О.Б.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори – С. П.Ч. и Н. М. К., чрез процесуалния представител юрк. В.В.С., е предявил субективно и обективно съединени искове срещу „Н.Л.Г.“ ООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н. И. А. и „Н. Л.“ ООД, ЕИК . със съдебен адрес:***, представлявано от управителя А. Н. Б., за признаване за установено по отношение на банката, че ответните търговски дружества й дължат солидарно: сумата от 477 429.74 евро - главница, 3 736.10 евро - неустойка, 5988.12 евро - комисиона за управление и 12 818.09 лв. - други разходи по кредита, всички по Договор за банков инвестиционен кредит № 1500/15.09.2009г. и сключените към него Анекс № 1/01.10.2010 г., Анекс № 2/14.10.2011 г., Анекс № 3/19.11.2012 г., Анекс № 4/31.01.2013 г., Анекс № 5/05.02.2013 г., Анекс № 6/10.09.2013 г. и Анекс № 7/20.03.2014 г., сключени между „О.Б.” АД като кредитор, „Т.“ АД като кредитополучател и солидарните длъжници, ответниците „Н.Л.Г.“ ООД и
„Н.Л.“ ООД, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 821/19.09.2017г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 669/2017 г. по описа на Районен съд - Пирдоп, втори състав.
Иска се произнасяне и по дължимостта на реализираните от ищеца в заповедното производство съдебни разноски.
В исковата си молба ищецът -„О.Б.” АД твърди, че по силата на Договор за банков кредит № 1500/15.09.2009 г. и сключените към него Анекс № 1/01.10.2010 г., Анекс № 2/14.10.2011 г., Анекс № 3/19.11.2012 г., Анекс № 4/31.01.2013 г., Анекс № 5/05.02.2013 г., Анекс № 6/10.09.2013 г. и Анекс № 7/20.03.2014 г. към договора, банката отпуснала на „Т.“ АД, ЕИК. инвестиционен кредит в размер на 500 000 евро, предназначен за закупуване на тролейбуси, включително разходите по доставянето им. Съгласно уговореното в чл.
2, ал. 4 от договора, крайният срок за усвояване на кредита бил 14.12.2009 г., като договорената сума била изцяло усвоена. Договора и всички сключени към него анекси били подписани от ответниците като солидарни длъжници.
Ищецът твърди, че кредитът следвало да бъде издължен до 22.08.2016г. вкл., на вноски, в срок от 84 месеца от датата на договора – 15.09.2009г., който срок включвал 12-месечен гратисен период за главницата, съгласно погасителен план (чл.4,ал.2 от Договора).
Кредитът бил предоговарян многократно, включително и крайният срок за неговото издължаване, като на основание чл. 9, ал. 4 от Договора за кредит били сключени седем анекса, подписани с кредитополучателя и ответниците - солидарните длъжници. С Анекс № 4/31.01.2013 г., бил променен крайният срок за издължаване на кредита на 22.08.2017 г.
С Анекс № 7/20.03.2014 г. били променени погасителните вноски, като крайният срок на издължаване на кредита останал непроменен. Дългът следвало да бъде платен по следния начин: 11 месечни вноски по 12 000 евро; 14 месечни вноски, всяка една в размер на 15 000 евро; 5 месечни вноски по 22 000 евро и 1 месечна вноска в размер на 25 429.74 евро.
Ищецът твърди, че по кредита било допуснато просрочие от 20.02.2015г.
Поради открито производство по несъстоятелност на кредитополучателя „Т.“ АД и обявяването му в несъстоятелност с Решение № 170/08.05.2014г. на Пловдивски окръжен съд, Търговска колегия - ХШ-ти състав, постановено по търг. дело № 742/2012 г., задълженията по Договора за банков кредит № 1500/15.09.2009 г. на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от същия, станали изискуеми. Вземането на банката било включено в списъка с предявените и приети от синдика вземания, одобрен от съда по несъстоятелността с Определение № 393/22.02.2016 г. по търг. дело № 742/2012 г. на ОС – Пловдив.
Ищецът твърди, че с покана за доброволно изпълнение изх. № 743/03.11.2015 г., изпратена до „Н.Л.“ ООД, получена на 05.11.2015 г., банката поканила дружеството, в качеството му на солидарен длъжник по Договор за кредит № 1500/15.09.2009 г., да погаси просрочените задължения по кредита в 7-дневен срок от получаване на поканата, като в противен случай, било заявено на длъжника, че при непогасяване на дължимите суми, кредитът ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем.
Твърди, че с нотариална покана за доброволно изпълнение peг. № 2067, Том 1, Акт 87 на нотариус Евгения Павлова, peг. № 108 на НК, връчена на 22.06.2017 г. при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК на другия солидарен длъжник „Н.Л.Г.“ ООД, банката поканила последното, в 7-дневен срок от получаване на поканата, да погаси всички дължими суми по процесния договор, в противен случай, било заявено на длъжника, че ще бъдат предприети действия за принудително удовлетворяване на вземането на банката по установения от закона ред.
Ищецът твърди, че паричните задължения по договора за кредит не са били заплатени от ответниците в дадения срок за доброволно изпълнение, както и че същите са дължими и към настоящия момент. Излага, че ответниците са солидарно отговорни за задълженията на „Т.“ АД по процесния договор за кредит и това произтича от факта, че са подписали самия договор и анексите към него в качеството на солидарни длъжници.
Поддържа, че поради настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор за банков кредит и сключените към същия анекси на 15.09.2017 г., „О.б.“ АД подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу ответниците „Н.Л.Г.“ ООД и „Н.“ ООД, в качеството им на солидарни длъжници, която заповед била издадена на 19.09.2017 г., по ч. гр. д. № 669/2017 г. по описа на РС - Пирдоп, втори състав, за следните суми, дължими по Договор за кредит № 1500/15.09.2009 г. и анексите към него: 477 429.74 евро - главница, 3 736.10 евро -неустойка, 5 988.12 евро - комисиона за управление и 12 818.09 лв. - други разходи по кредита, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 19 462.17 лв. - разноски по делото, от които 19 312.17лв.-държавна такса и 150 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената в полза на банката заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, длъжниците „Н.Л.“ ООД и „Н.Л.Г.“ ООД подали възражения, съответно на 18.12.2017 г. и 05.01.2018 г., за което банката била уведомена от заповедния съд със съобщения връчени ѝ на 18.12.2017 г. и на 05.01.2018 г., както и за възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415 ГПК.
Ето защо ищецът, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците „Н.Л.“ ООД и „Н.Л.Г.“ ООД, че последните му дължат солидарно: сумата от 477 429.74 евро - главница, 3 736.10 евро - неустойка, 5 988.12 евро - комисиона за управление и 12 818.09 лв. - други разходи по кредита, всички по Договор за банков кредит № 1500/15.09.2009 г., сключен между „О.Б.” АД като кредитодател и „Т.“ АД като кредитополучател и солидарните длъжници, ответниците „Н.Л.Г.“ ООД и „Н.Л.“ ООД, и сключените към него Анекс №
1/01.10.2010 г., Анекс № 2/14.10.2011 г., Анекс № 3/19.11.2012 г., Анекс № 4/31.01.2013 г., Анекс № 5/05.02.2013 г., Анекс № 6/10.09.2013 г. и Анекс № 7/20.03.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 821/19.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 669/2017 г. по описа на Районен съд - Пирдоп, втори състав.
Съобщение с преписи от исковата молба и приложенията към нея са изпратени за връчване на ответника „Н.Л.Г.“ ООД, на последния вписан в търговския регистър по партидата на дружеството адрес и на основание чл.50, ал.2 ГПК, същите са приложени по делото и се считат за редовно връчени, считано от 06.02.2018г. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, до 20.02.2018г. вкл. не е постъпил писмен отговор от този ответник (постъпилият на 19.03.2018г. писмен отговор вх. №2113/19.03.2018г., подаден на 16.03.2018г. по куриерска фирма „Е.“ ООД съгласно товарителница № ********* от „Н.Л.Г.“ ООД /именуван отговор на допълнителната искова молба/ е извън срока по чл.367, ал.1 ГПК и за ответника са настъпили последиците визирани в разпоредбата на чл.370 ГПК).
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „Н.Л.“ ООД на 07.02.2018г., с указанията по чл.367- чл.370 от ГПК и в срока по чл.367, ал.1 ГПК на 20.02.2018г. от същия е постъпил писмен отговор /наименуван отговор на допълнителна искова молба/, подаден на 19.02.2018г. по куриерска фирма „Е.“ ООД съгласно товарителница № *********, с която се оспорва изцяло исковата молба по основание и размер.
Твърди, че „Н.Л.“ ООД не е получавало суми по договор за кредит №1500/15.09.2009г. и не е поемало солидарни задължения да заплаща каквито и да било суми по този договор. Твърди, че не е правил волеизявление, от което да е видно, че „Н.л.“ООД поема задължението да изплаща сумите получени от „Т.“ АД, както и че както в договора за кредит, така и в сключените към него анекси не е налице изрична клауза, обуславяща солидарната задълженост на дружеството, а само в заглавната страница на договора „Н.Л.“ ООД било наименувано „солидарен длъжник“. Твърди, че от съдържанието на клаузите по договора, се установявало, че дружеството не е поело задължение да дължи солидарно връщане сумите по процесния кредит, заедно с кредитополучателя.
Сочи, че съгласно уговореното в чл.5 от договора, ответниците „Н.Л.“ ООД и „Н.Л.Г.“ ООД са поели задължение да гарантират задължението на кредитополучателя „Т.“ АД, учредявайки в полза на банката ипотеки и залози, но не и да отговарят солидарно с главния длъжник за погасяването на цялото задължение по кредита.
Ето защо ответникът „Н.Л.“ ООД твърди, че при тълкуване на волята на страните по процесния договор за кредит ясно се виждало, че единственото задължение, което ответниците „Н.Л.“ ООД и „Н.Л.Г.“ ООД са поели, е да предоставят обезпечение за задължението на „Т.“ АД, но не и да носят солидарна отговорност .
Ответникът твърди, че липсват доказателства за редовното връчване на поканата за доброволно изпълнение, тъй като последната не била връчена лично на управителя на дружеството, а на лице без представителна власт.
Отделно от изложеното, ответникът излага, че има несъответствие между заявената за плащане сума за главница с поканата за доброволно изпълнение и тази със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение депозирано пред заповедния съд, тъй като с поканата кредиторът претендирал за плащане главница в размер на 369 429.74 евро, със заявлението 477 429.74 евро.
Ответникът твърди още, че покана за плащане на претендираната със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК неустойка в размер на 3 736.10 евро, за периода от 06.06.2012 г. до 12.11.2015 г. не е получавана от ответника „Н.Л.“ ООД.
На следващо място ответникът „Н.Л.“ ООД, с отговора на исковата молба прави и възражение за изтекла погасителна давност, с оглед на твърденията изложени от ищеца в Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и отразени в „извлечението от счетоводните книги“, че всички задълженията по договор за кредит №1500/15.09.2009г. са станали изискуеми поради обявяването в несъстоятелност на кредитополучателя „Т.“ АД, с Решение №170 от 08.05.2014г. по т.дело №742 на ОС - Пловдив, от която дата ищецът твърди, че вземанията по договора за кредит са станали изискуеми.
Поддържа, с оглед твърденията ищеца, че вземанията по договора за кредит са станали изискуеми на 08.05.2014 г. и на факта, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу „Н.Л.“ООД е подадено на 15.09.2017 г., всички вземания на банката, за които последната се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист са погасени с изтичането на кратката тригодишна давност.
Разпечатката съдържа 34 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f4ee3cca-7d9e-4003-a767-79fc018d0669