Решение № 319 от 16.07.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Плевен, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500416 по описа за 2024 година

Производство по чл.435 и сл.ГПК.

Депозирана е жалба от И. А. Р. относно нов запор от 30.04.2024 г. по изп.д.№ 228/2024 г. върху несеквестируеми суми.Прави се искане да се отмени същия.

За ответника по жалбата – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез пълномощник, е депозирано възражение, в което е изразено становище, че счита жалбата на И. Р. срещу насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, за неоснователна, като се позовава на чл.84 от ЗИНЗС.Счита, че действията на съдебния изпълнител не са насочени срещу несеквестируемо имущество на жалбоподателя и се прави искане да се отхвърли жалбата като неоснователна.

Депозирани са писмени мотиви на основание чл.436, ал.2 ГПК от ДСИ Т. Г. при ПлРС, в които е изразено становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.Налице е позоваване на т.1 от ТР № 2/2013 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, чл.446, ал.1 ГПК, чл.78, ал.1-3 ЗИНЗС, чл.84, ал.2 и ал.3 ЗИНЗС.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок

1 срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, с оглед на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ въз основа на изпълнителен лист № 242/29.01.2024 г., издаден от РС-Варна срещу длъжника И. Р., който изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“, в която е посочен изпълнителен способ - да бъде наложен запор върху паричните суми, постъпващи в личната партида на длъжника в Затвора гр.Ловеч.

На 30.04.2024 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника, получена на 13.05.2024 г., а изпратеното на същата дата запорно съобщение до началника на затвора гр.Ловеч, с което е наложен запор върху паричните суми, постъпващи по личната партида на длъжника в Затвора гр.Ловеч, е връчено на 10.05.2024 г.

По делото липсват данни за изпълнение на наложения запор, а в писмените мотиви на ДСИ е посочено, че няма постъпления на суми в резултат на наложения запор за погасяване на задължението към ГДИН.

Въз основа на така приетото от фактическа страна може да се приеме следното от правна такава.

Правото на лишените от свобода да притежават парични суми за задоволяване на лични нужди е уредено в чл.86, ал.1, т.4 от ЗИНЗС.

В чл.444 ГПК са посочени несеквестируемите вещи, а в чл.446 ГПК несеквестируемия доход.

Според чл.446, ал.1 ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение или върху каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се правят удръжки само в посочените размери.

Съгласно чл.78 ЗИНЗС за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното, като тази част се определя със заповед на министъра на правосъдието.На лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от 2/3 от полагащото им се 2 възнаграждение.Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка.

Съгласно чл.57, ал.1 ППЗИНЗС удръжките по чл.78, ал.3 от ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл.446 ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл.78, ал.2 от ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължения за издръжка.

Към момента на налагане на запора съдебният изпълнител не би могъл да знае дали длъжникът получава възнаграждение за положен труд и в какъв размер.

В изпратеното до началника на затвора запорно съобщение на 30.04.2024 г. е посочено, че се налага запор върху паричните суми, постъпващи в личната партида на длъжника И. Р. в Затвора гр.Ловеч, като при запор върху трудово възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата по чл.446 от ГПК, както и на останалите законови разпоредби, уреждащи несеквестируемостта.

Паричните средства по личната партида на длъжника в затвора, предоставени му от негови близки, не попадат в нито една от законовите хипотези за несеквестируемост, визирани в чл.444 и чл.446 ГПК.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че с налагането на запор върху паричните суми, постъпващи в личната партида на длъжника И. Р. в Затвора гр.Ловеч съдебният изпълнител не е насочил изпълнението върху негово несеквестируемо имущество, поради което подадената жалба от него като неоснователна следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.рег.№ 6157/22.05.2024 г., депозирана от И. А. Р., ЕГН **********, срещу действие на държавния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 228/2024 г. по описа на СИС при Районен съд – Плевен по насочване на изпълнението върху имущество, което жалбоподателят счита за несеквестируемо – налагане на запор върху личната 3 му партида в Затвора гр.Ловеч.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4