Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 21.03.2024, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 404/2023
Вид
Решение № 47
Подписан
21.03.2024
В сила
21.03.2024
Състав
Калина Георгиева Пейчева, Яна Вълкова Ангелова, Весела Калчева Спасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Ямбол, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20232300500404 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от А. М. Б. се обжалва Решение № 382 от 02.08.2023г. на ЯРС, постановено по гр.д. № 1021 по описа за 2023година, с което ЯРС ИЗМЕНЯ размера на издръжката на Д. А. Б., род. на ******* с ЕГН ********** , определена с Решение № 235/19.04.2017 г. по гр.д. № 385/2017 г. по описа на РС - Ямбол, от 150,00 лева на 300,00 лева месечно и ОСЪЖДА А. М. Б. с ЕГН ********** от гр.*****, ул.****, бл.**, ет.**. ап.**, със съдебен адрес в гр.****, ул.****№ ****, чрез адв. П. Г.- ВАК , да заплаща на Д. А. Б., род. на ******* с ЕГН **********, със съгласието на своята майка и законен представител В. Б. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.****, ул.***№ **, чрез адв. С. Д.- ЯАК, месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от датата на исковата молба - 26.04.2023 г., по банкова сметка посочена от майката В. Б. Д., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпването на основания за изменение или прекратяване на издръжката; ИЗМЕНЯ размера на издръжката на С. А. Б., род. на ***** с ЕГН **********, определена с Решение № 235/19.04.2017 г. по гр.д. № 385/2017 г. по описа на РС - Ямбол, о т 130,00 лева на 300,00 лева месечно и ОСЪЖДА А. М. Б. с ЕГН ********** от гр.*****, ул.****, бл.**, ет.**. ап.**, със съдебен адрес в гр.****, ул.****№ ****, чрез адв. П. Г.- ВАК , да заплаща на С. А. Б., род. на ***** с ЕГН **********, със съгласието на своята майка и законен представител В. Б. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.****, ул.***№ **, чрез адв. С. Д.- ЯАК, месечна издръжка в размер 1 на 300,00 лв., считано от датата на исковата молба - 26.04.2023 г., по банкова сметка посочена от майката В. Б. Д., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпването на основания за изменение или прекратяване на издръжката; ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 ГПК А. М. Б.

, с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати на Д. А. Б., непълнолетна действаща лично и със съгласието на майка си В. Б. Д. и на С. А. Б., непълнолетен действащ лично и със съгласието на майка си В. Б. Д., всички с посочени данни за адрес и ЕГН, сумата от 500, 00 лв. -разноски за настоящата инстанция; ОСЪЖДА А. М. Б. , с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати по сметка на Ямболския районен съд държавна такса в размер на 460, 80 лв.; ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на съдебното решение, в частта за присъдените издръжки.

Въззивникът счита решението за неправилно и незаконосъобразно в частта, с която са уважени исковете над минималния размер от около 200 лева месечна издръжка за всяко едно от децата, определен от закона. Оспорва още частта на решението, с която е осъден да заплати съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Оспорва също и решението в частта, с която е допуснато предварително изпълнение относно периода на издръжката, като счита, че предварително изпълнение е допустимо да се присъжда единствено за в бъдеще, т.е. след постановяване на решението. Направено е оплакване, че в първоинстанционното производство няма представени доказателства от ищцовата страна, които да установяват трайни и съществени изменения в нуждите на двете деца, освен ноторно известните за съдебния състав факти на порастване на децата и повишаване на минималната работна заплата.

Жалбоподателят сочи, че не са събирани конкретни доказателства за нуждите и потребностите на конкретните деца и възможностите на конкретните родители. Твърди, че предявените искове по закон са частично основателни до размера на една четвърт от минималната работна заплата /т.е. до 200 лева за всяко от децата/, но за по-висок размер следва да се ангажират доказателства, каквито в тези процес изцяло липсвали. По направените оплаквания са изложени съображения. Моли ЯОС да измени обжалваното решение като неправилно и немотивирано и вместо него да постанови ново, с което да уважи така предявените искове за изменение на размера на издръжката до минималния такъв от по 200 лева на дете.

Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия в случай, че същото надвишава минималния размер съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от Д. А. Б. ЕГН ********** и С. А. Б. ЕГН ********** и двамата лично и със съгласието на своята майка В. Б. Д. ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. С. Д. - АК Ямбол. В отговора се излага становище за неоснователност на жалбата, респ. за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение. Във въззивната жалба се сочи, че за да постанови 2 съдебния си акт, решаващия съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания и при преценката им е изложил подробни съображения защо приема едни и отхвърля други. Въззиваемите считат направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.

Молят ЯОС да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното решението на Районен съд - Ямбол.

В с.з. въззивникът не се явява. От процесуалния представител на въззивника – адв. П. Г. от АК Варна е постъпила молба вх. № 6269/21.11.2023 г., с която заявява, че няма да успее да се яви в о.с.з. и моли да бъде даден ход на делото в отсъствие на въззивника и негов процесуален представител.

Поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. В случай, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемите надвишава минималния размер на адвокатските възнаграждения, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

За въззиваемите се явява адв.С.Д., която моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е установено, че А. М. Б. и В. Б. Д. са родители на ищците Д. А. Б. и С. А. Б..

С Решение № 235/19.04.2017 г., постановено по гр.д. № 385/2017 г. по описа на ЯРС, е изменен размера на месечната издръжка, която ответника е осъден да заплаща месечна издръжка на децата си, като същия е завишен от 90,00 лв. на 150,00 лв. месечно за детето Д. Б. и от 90,00 лв. на 130,00 лв. месечно за детето С. Б., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 06.02.2017 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, като посоченото решение е потвърдено с решение № 90 от 17.07.2017 г. по възз. гр. дело № 193/2017 г. по описа на ЯОС.

Няма спор, а и от представените служебни бележки се установява, че С. Б. е в 7в клас в СУ»Св. Климент Охридски» гр. Ямбол, през учебната 2022/2023 г., а Д. Б. в 11б клас на ЕГ «Васил Карагьозов» гр. Ямбол, през учебната 2022/2023 г.

От представената служебна бележка от 24.04.2023 г. се установява, че майката работи по трудово правоотношение и получила в периода 10.2022 г.03.2023 г. брутна заплата в общ размер на 12 331, 87 лв. или 2055, 31 лв. средно на месец и чист доход в размер на общо 10789, 03 лв. или 1798,17 лв. средно на месец.

По отношение на ответника следва да се приеме,че същият работи по 3 трудово правоотношение като военнослужещ и получава доходи над средните, като има задължение за издръжката към друго малолетно дете.

От представените от въззивника-ответник писмени доказателства, безспорно се установява, че същият е баща на детето К.А.Б., род. на *****, като от представените амбулаторни листове се установява, че на детето е поставена основна диагноза- разстройство на експресивната реч, с придружаващи заболявания и усложнения- нарушение на активността и вниманието, като му е изписана терапия лекарства и работа с психолог и логопед.

От представена служебна бележка от 31.01.2023 г. се установява, че детето К.Б. посещава ДГ № 8 «Христо Ботев», четвърта група през учебната 2022/2023 г. Представени са от ответника нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, погасителен план от 13.05.2019 г. към договор за кредит с месечна вноска от по 477, 76 лв. до 25.04.2043 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.

Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявен е иск по чл.150 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

Съгласно чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Според чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл.142, ал.2 от СК, минималният размер на месечната издръжка към момента е 233.25 лв. (¼ от минималната работна заплата (933лв.) Съгласно Постановление № 5 от 1981г. на Пленума на ВС с издръжката следва да се осигуряват условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живеят заедно. Възможностите на родителите се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. И двамата родители са трудово ангажирани.

По делото се установи, че нуждите на ищците значително са нарастнали, предвид периода от повече от шест години, който е изминал от предходното определяне на размера на издръжката им. Безспорно има трайно 4 и съществено изменение на нуждите на децата от издръжка за покриване на нарастналите им потребности, които съществено са се увеличили. Предвид потребностите на възрастта им, свързани с храна, облекло, учебни пособия, както и такива от битов характер, от спортни, образователни и социални дейности и културни занимания, с оглед възможностите на родителите, е необходима и достатъчна издръжка в размер на по 550 лв. месечно, за да бъдат осигурени на децата условия на живот, каквито биха имали, ако живеят заедно с двамата си родители. От тази сума бащата следва да поеме по 300лв., а останалите по 250лв. от издръжката на децата следва да осигурява майката.

При преценката си, съдът отчете обстоятелството, че бащата дължи издръжка и на малолетната си дъщеря Кармен. ЯОС взе предвид и обстоятелството, че децата живеят при майка си, която полага и преките грижи по отглеждането и възпитанието им. Съдът счита, че размерите на издръжка на двете деца отговарят на нарасналите нужди на ищците и възможностите на бащата и ще бъдат осигурени условия на живот на децата, каквито те биха имали, ако родителите живееха заедно. ЯОС намира, че предявените искове за увеличаване на издръжката от 150.00 лв. на 300.00 лв. за детето Д., и от 130.00 лв. на 300.00 лв. за детето С. за основателни и следва да бъдат уважени изцяло, считано от датата на завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпването на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

Неоснователно е възражението на въззивника, че размерът на определената издръжка не отговаря на възможностите му да я плаща.

Неотносимо по отношение преценката на съда за възможностите на бащата да дава издръжка на децата си, е обстоятелството, че същият изплаща взет кредит. Задължението на родителя да издържа децата си е на първо място, съгласно чл.141, т.1 вр. с чл.140 от СК.