Решение № 5244 от 28.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5244 гр. Пловдив, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330105433 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от „Автолинк“ ООД против „Електроразпределение Юг“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 925 лв., представляваща заплатена от ищеца сума за извършване на услуга за проучване на условията и начина на присъединяване за изграждане на енергиен обект в поземлен имот с идентификатор № ********** в ******* ******, поради неосъществяване на заявената услуга, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.03.2025 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № ********** в ******* ******, в който възнамерява да изгради енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност от 950 киловата. Предвид изложеното твърди, че на 10.06.2022 г. и на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници е подал заявление по образец до ответника за проучване на условията и начина на присъединяване на предвидения за изграждане енергиен обект. Сочи, че енергийният обект на дружеството попада в обхвата на чл. 25, ал. 1 ЗЕВИ, доколкото при подаване на заявлението ищецът е декларирал, че част от произведената електрическа енергия ще се използва за собствени нужди и излишъкът ще се отдава на електроразпределителната мрежа, като е декларирал, че няма да ползва преференциални цени по чл. 31 и ал. 32 ЗЕВИ. Твърди, че на 14.06.2022 г. и на основание издадена от ответника фактура № 5000526869/13.06.2022 г. заплатил на ответника сумата от 925 лв., представляваща възнаграждение за 1 услуга по проучване на условията за присъединяването и изготвянето на становище/договор за начина на присъединяване. Сочи, че съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и чл. 80, ал. 13 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяването на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи, ответникът е следвало да извърши проучване и да изготви становище, предварителен и окончателен договор за условията за присъединяване в срок от 30 дни. Твърди, че след като е получил заплащането ответникът е отказал да извърши услугата с посочване на формално основание - липса на потребител на електроенергия с присъединена сграда в имота, като е посочил, че искането е недопустимо, като не е изпълнил нито един от етапите на нормативно установената процедура. Сочи, че критериите за допустимост на заявлението са посочени в чл. 80, ал. 8 от Наредба № 6 и наличието на сграда в имота не е сред тях, като не е налице изискване всичката произведена енергия да се отдава в мрежата и част от нея да не се използва за собствени нужди. Предвид изложеното счита, че ответникът е следвало да определи процедурата като допустима и на основание чл. 80, ал. 13 от Наредбата са извърши проучване и да издаде писмено становище за условията и начина за присъединяване. Счита, че в случая ответникът не е изпратил мотивирано становище за допустимост на заявлението, нито е извършил проучване и е издал писмено становище за условията и начина на присъединяване, като не е изготвил предварителен договор или договор. Твърди, че доколкото услугата, за която е заплатено възнаграждението не е осъществена, последното подлежи на връщане, поради неосъществяване на основанието, като ответникът е поискал и получил заплащане на услуга, която не е извършил. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД, е депозирал отговор на исковата молба.

Излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, ч е на 10.06.2022 г. ищецът е депозирал искане за проучване на условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа за бъдещ обект, предмет на инвестиционните намерения, а именно - фотоволтаична централа (ФЕЦ), с проектна инсталирана мощност от 950 k W, която се предвижда да бъде разположена в поземлен имот с идентификатор ********** в землището на **********. Сочи, че условията и редът за присъединяване към съответната мрежа се определят с наредба по чл.117 ал.7 ЗЕ, като съгласно приложимата към онзи момент нормативна уредба - Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи – отм., обекти на клиенти и производители на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор, като искането за присъединяване на обект за производство или потребление на електрическа енергия се подава към 2 съответния мрежови оператор, на чиято лицензионна територия ще бъде обектът. Поддържа, че със заявлението за проучване, подадено от ищцовото дружество, ответникът е сезиран да извърши всички необходими проверки и дейности, свързани с определяне на допустимостта н техническите параметри на бъдещото присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа (ЕРМ), като за да започне да работи по съответно искане, следва е заплатена цена по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор, като на адрес https://www.elyug.bg/Customers/Services/New accession/Prouchvane.aspx е публикуван одобреният ценоразпис, съгласно който за искане за обект за производство с мощност над 400 kw цената за проучване е в размер на 770, 82 без ДДС или 925 лв. с ДДС. Твърди, че за процесната процедура е издадена фактура № 5000526869/13.06.2022 г. на стойност 925 лв., която е заплатена от ищеца на 14.06.2022 г. Поддържа, че след заплащането служители при ответника са започнали работа по заявената услуга, като преди да извършат проучване на посочените технически характеристики на обекта и съществуващата мрежа, както и други технически параметри, се е пристъпило към извършване на документална проверка на допустимостта на заявената процедура. Сочи, че в тази част от проверката, е констатирано, че бъдещият обект на производство, посочен в заявлението за присъединяване е заявен като такъв, който ще използва за собствено потребление произведената от него електрическа енергия и ще отдава излишната енергия в електроразпределителната мрежа, която хипотеза е допустима и възможна само ако към момента на подаване на искането за проучване съществува присъединен по реда на Наредба 6 обект на потребление, който ще ползва произведената от ФЕЦ електрическа енергия за потребностите на собствения си потребителски обект, посочен с идентификационна точка номер (ИТН) в заявлението. Твърди, че от приложените документи по преписката е установено, че в поземления имот няма присъединен обект на потребление към електроразпределителната мрежа, което обстоятелство е посочено и от ищеца в заявлението. Предвид изложеното е прието, че процедурата е недопустима и последната е прекратена е прекратена с писмо с изх. № 35298 от 16.06.2022 г. Оспорва твърденията на ищеца, че при подадено заявление процедурата задължително следва да завършва с положително становище.

Счита, че процедурата е основателно прекратена, като твърди, че не е възможно да се обект за производство, а произведената от него енергия да бъде ползвана в обекта на потребление на ищеца, когато такъв липсва.

Твърди, че заявлението би било допустимо, ако бъдещият обект за производство е заявен като такъв, който ще отдава изцяло произведената електрическа енергия, тъй като в тази хипотеза наличието или съответно липсата на присъединен обект на потребление към електроразпределителната мрежа не е от значение и отношение за допустимостта на процедурата.

Поддържа, че няма правомощието служебно да изменя или променя по своя инициатива заявените параметри на присъединяването. Твърди, че сумата от 925 лв., представляваща заплатена цена за услуга „Проучване на условията за 3 присъединяване към електроразпределителната мрежа и изготвяне на становище/предварителен договор или договор с предоставяне на мощност над 400 kW за възобновяеми източници“ е заплатена при наличие на правно основание за това, като ответникът е предприел всички необходими и дължими действия по процедурата. Оспорва твърденията на ищеца, че ответното дружество се е отказало от поисканата услуга, като твърди, че дейността по изпълнението е прекратена след като са извършени документални проверки и е установена недопустимостта на процедурата по начина и условия, по които е заявена. В този смисъл сочи, че не е налице отказ от услугата, а отказ от издаване на положително становище. Твърди, че ищецът е осчетоводил издадената фактура, което според ответника доказва основанието за заплащане на сумата по нея. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените от ответника съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Съдът намира, че предявеният иск следва да бъде квалифициран по общия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, доколкото при изготвянето на проект на доклад по делото съдът служебно – с оглед твърденията на ищеца, определя правна квалификация на предявения иск и не е обвързан от посоченото от ищеца правно основание на исковата претенция. В този смисъл в съдебната практика, постановена от Върховния касационен съд, е налице произнасяне по предявен иск по чл. 55 ЗЗД, без посочване на съответния фактически състав, свързан с начална липса на основание, неосъществено основание или отпаднало основание. Така с Решение № 9/03.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2656/2016 г., IV г. о., ГК, се приема, че по иск по чл. 55 ЗЗД в тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил плащането, както и че то (основанието) се е осъществило. Като е посочил основанието с оглед осъществяването на което е платил, ищецът не поема задължението да го докаже. С посочването на основанието той само освобождава ответника от тежестта да го докаже той, като в негова (на ответника) тежест остава да докаже само осъществяването на посоченото основание. Ответникът не е обвързан от посоченото от ищеца основание, той може да докаже, че в действителност основанието за плащане е друго, както и че то се е осъществило.

Така с Решение № 10 от 13.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 19/2024 г., IV г. о., ГК, се приема, че при предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ищецът е длъжен да посочи в основанието на исковата молба единствено факти и обстоятелства /съществуващи преюдициални правоотношения/, а в петитума – да индивидуализира претендираното право, като посочи неговото съдържание. С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на 4 ответника, и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало.

Предвид изложеното и при така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание.