Решение № 17672 от 02.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17672 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110155080 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу М. Г. Д. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.

150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 3902,16 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, район АДРЕС, аб. № 275325 за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 23.05.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от 636,60 лв. – мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 14.05.2019 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата от 50,99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 23.05.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от 10,72 лв. – мораторна лихва за периода от 30.05.2016 г. до 14.05.2019 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 28971/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в качеството й на собственик/вещен ползвател на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е 1 необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от публикуването им на страницата на дружеството. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 28971/2019г. по описа на СРС, 148 състав.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Счита, че исковата молба е подадена от лице без представителна власт, поради което същата е процесуално недопустима. Оспорва, че между нея и ответното дружество са възникнали облигационни отношения. Счита, че ищецът не е доставил твърдяната услуга, както и че в същата не е била в дължимото качество, поради което претендираните суми не са дължими. Оспорва да има качеството собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот.

Оспорва фирмата „Техем Сървисис“ ЕООД да разполага с лиценз за извършване на услугата дялово разпределение. Счита, че претендираните от ищеца суми не са изискуеми, доколкото не е била поканена да ги изпълни.

Оспорва представените от ищеца писмени документи, както и да се отнасят за процесния имот. Оспорва претенцията за лихва, доколкото не е била изпратена изравнителна фактура и съответно не е била настъпила забава. Оспорва претенция по размер, като счита, че претендираните стойности са многократно завишени. Оспорва да е налице сключен договор между „ФИРМА“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение. Оспорва да е налице сключен договор между етажната собственост и „Техем Сървисис“ ЕООД. Оспорва да е живяла на процесния адрес, както и да е част от етажната собственост. Твърди, че за процесния период температурата на тръбите и радиаторите е била под 60 градуса, както и че е имало множество прекъсвания на топлоснабдяването. Твърди, че на 2

13.06.2018 г. е настъпила авария, в резултат на което е нямало отопление през целия отоплителен сезон, а ищецът е извършил реален отчет. На 09.09.2020 г. е била настъпила повреда на сградната инсталация и е било спряно парното през целия отоплителен сезон. Прави възражение за погасяване на задължения по давност. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 23.05.2019 г. от „ФИРМА“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.10.2019 г. по ЧГД № 28971 по описа за 2019 г. на СРС срещу длъжника М. Г. Д. за следните суми: сумата от 3902,16 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 23.5.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 636,60 лв. за периода от 14.9.2016 г. до 14.5.2019 г., сумата от 50,99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 23.5.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 10,72 лв. за периода от 30.5.2016 г. до 14.5.2019 г. и 142,01 лв. разноски по делото, а именно: 92,01 лв. държавна такса и 50,00 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като същият в срок е подал възражение срещу издадената заповед.

С разпореждане, връчено на 24.08.2021 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на 24.09.2021 г. ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по исков ред.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София на 12.12.2008 г. под акт № 117, том CCXXXVII, вх. рег. № 92476/12.12.2008 г., от който се установява, че ответницата е придобила собствеността върху процесния топлоснабден имот, считано от посочената дата.

3

По делото е представен протокол от проведено на 02.10.2001 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: АДРЕС, на което те са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия.

Представен е договор № 915/05.10.2000 г., сключен между ЕС като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е представен договор № 144 от 29.07.2015 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представено е съобщение към фактура от 31.07.2016 г., 31.07.2017 г. и 31.07.2018 г. и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми за периода от 30.04.2016 г. до 31.10.2018 г.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Представени са от третото лице-помагач на страната на ищеца дялово разпределение и годишен отчет за исковия период.

От ответника са представени документи във връзка със завишени сметки за вода на абонатите от адрес: АДРЕС: покана за провеждане на общо събрание; протокол от 15.05.2018 г. за проведено ОС на ЕС; списък на членовете на ЕС; заявление до „Софийска вода“ АД от О. К. Д. в качеството му на управител на ЕС; сигнал за общ водомер; контролен лист и приемопредавателен протокол от 27.06.2018 г.; жалба до КЗП от 29.05.2018 г., обща информация във връзка с тази жалба; съобщение от 04.06.2018 г. от зам.

Управителя на ЕС за предстоящ реален отчет за вода; ел. кореспонденция, касаеща отчет за м. 03.2020 г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот 4

№ 177, том LLLLXXXI, дело № 45556/1997 г. от 17.12.1997 г., от който се установява, че процесният имот е придобит на посочената дата от Росен Тодоров Василев; удостоверение № 0003/29.08.2022 г. от зам. председателя на ЕС.

От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които е използвало за изготвяне на заключението. Извършвани са ежемесечни отчети на общия топломер относно доставената ТЕ в АС в СЕС, като вещото лице е посочило в табличен вид отчетените стойности. В исковия период ФДР е извършила реален отчет, с изключение на периода 2016-2017 г., в имота е имало 3 бр. отоплителни тела 2 броя топлоразпределители, разпределителя в кухнята е бил повреден и се е начислявало служебно количество ТЕ на максимална мощност на отоплителното тяло, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и ТЕ за БГВ въз основа на един брой водомер за топла вода с изключение на периода 2016-2017 г. поради липса на отчет е начислявано служебно количество 140 литра на потребител за едно денонощие. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба.

От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление (имот и сградна инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. Посочен е отопляемият обем на процесния топлоснабден имот и на цялата сграда, в която се намира същият. Общият топломер е преминал необходимите метрологични проверки. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.

5

От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за постъпили плащания за суми, дължими за исковия период. Съставени са изравнителни сметки. Със суми за възстановяване не са прихванати задължения по месечни сметки от преди процесния период. Налице е сума за възстановяване на ответника за процесния период в размер на 656,87 лв.

Стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия период е в размер на 3902,16 лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия период възлиза на 634,79 лв. Главницата за УДР е в размер на 50,99 лв., а мораторната лихва в размер на 10,04 лв.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са допустими.

По делото е представено пълномощно от ищеца в полза лицето подало исковата молба (л. 30 от делото), последното е юрисконсулт, респ. може да бъде представител по пълномощие съгласно разпоредбата на чл. 32, т. 3 от ГПК. Освен това съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС само лицето, от името на което са извършени действията може да се позове на липсата на надлежно учредена представителна власт.