Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 06.02.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1984/2025
Вид
Решение № 145
Подписан
06.02.2026
Състав
Катерина Рачева, Здравка Иванова, Владимир Вълков

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • § 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 511, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 511, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 511, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 511, ал. 1 или 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 511, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 513, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 20, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл. 47, ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000501984 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 105 от 07.05.2025 г. по гр. д. № 544/2023 г. на ОС – гр.

Кюстендил, Национално бюро на българските автомобилни застрахователи - НББАЗ, вписано в ТР при АВ с ЕИК 130764706, е осъдено да заплати на С. В. Д., с ЕГН:

**********, сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 09.02.2023 г., причинено при управление на застрахован лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 5“ с peг. № ***, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2023 г. (датата на сезиране на Застрахователя) до окончателно изплащане, както и 285. 30 лв. - обезщетение за имуществени вреди разноски за лечение, направени вследствие на същото ПТП от 09.02.2023 г., ведно със законната лихва от 21.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.

Със същото решение искът за обезщетение за неимуществени е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.

Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски, а ответникът е осъден за разноски в полза на съда, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението се оспорва от ищцата С. В. Д., чрез представителят й, само в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди над размер от 25 000 лв. до размер от 40 000 лв. (за още 15 000 лв.) Жалбоподателката счита за правилни изводите на първата инстанция относно вината и противоправността на поведението на водача на увреждащото МПС, направени въз основа на акт по чл. 300 ГП - протоколно определение № 65 от 22.05.2024 г., постановено по НОХД № 20242150200262 по описа за 2024 година, състав на PC - Несебър, с което е одобрено споразумение, съгласно което подсъдимия Ф. К.

И. се признава за виновен за ПТП, състояло се на 09.02.2023 г., при което е пострадала. В 1 жалбата ищцата излага основно съображения, че при определяне размера на обезщетението съдът е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД и на принципа за справедливо определяне на размера. Поддържа, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод относно размера на дължимото на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди. Въззивницата излага доводи, че определеното обезщетение не съответства на тежестта на претърпените от нея болки и страдания. Сочи като утежняващо обстоятелство фактът, че причинената травма - закрито счупване на основата на първата проксимална фаланга на петия пръст на лявата ръка и флексионна контрактура в областта на първата и втората междуфалангеални стави - е наложила оперативно лечение. Поддържа, че според приетото по делото заключение на СМЕ има флексионна контрактура от 45 градуса в проксималната интерфалангиална става на 5-ти пръст на лявата ръка и контрактура в пълна екстензия с невъзможни движения в дисталната, интерфалангиална става, както и хипотрофия на мускулатурата на 5-я пръст на същата ръка. Така установените при прегледа увреди на 5-я пръст на лявата ръка вещото лице определя като трайни и неподлежащи на оперативна и консервативна корекция, като не е налице положителна медицинска прогноза за възстановяване на движенията в нито една от двете стави на пострадалия пръст. Поддържа, че като утежняващо обстоятелство следва да се цени фактът, че, въпреки проведеното лечение, не само не е настъпило възстановяване на функцията на пръста и ставата, но е настъпила контарктура (постоянно положение на пръста в свито положение) в областта на първата и втората междуфалангеални (между костите на пръстите) стави, което състояние е дефинитивно и не би се повлияло от нова терапия. Въззивницата твърди, че съдът е следвало да вземе предвид и установената липса на чувствителност в областта на петия пръст, отсъствието на стабилен захват, както и настъпилия пожизнен функционален дефект вследствие на невъзстановимата контрактура. При тези данни счита, че съдът е следвало да определи по-висок размер обезщетение. Поддържа, че в решението липсват правни доводи, които да свързват установените факти, от една страна, с решаващия оценъчен извод за размера на обезщетението, от друга страна. Това прави решението необосновано, тъй като е неизяснен метода, въз основа на който е определено обезщетението. Счита, че определеното от съда обезщетение от 25 000 лв. не може да изпълни функцията да я компенсира в цялост, за всички претърпени болки и страдания, които травмата й причинява. Моли въззивната инстанция да измени решението, като присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди от още 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Ответната страна Национално бюро на българските автомобилни застрахователи НББАЗ, чрез представителя си, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди е напълно достатъчно да репарира претърпените от ищцата вреди. Счита, че съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, анализирал е експертните заключения, съобразил е съдебната практика по сходни случаи и правилно е оценил търпените от ищцата вреди.

При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид претърпяната от ищцата травма - закрито косо счупване на основата на първата проксимална фаланга на петия пръст (кутрето) на лявата ръка, флексионна контрактура от 45 градуса в проксималната интерфалангиална става на този пръст и контрактура в пълна екстензия с невъзможни движения в дисталната му интерфалангиална става, както и хипотрофия на мускулатурата на този пръст. Счита, че правилно съдът е приел, че се касае до трайно и неподлежащо на оперативна и консервативна корекция състояние на малкия пръст на лявата ръка, с период на възстановяване след счупването от около 5 - 6 седмици и с болков синдром като интензивен и силен около месец след ПТП, а 2 впоследствие намаляващ, съответно увеличен при рехабилитационните процедури.

При определяне на справедливия размер на обезщетение съдът е съобразил и факта, че травмата е засегнала малкият пръст на лявата ръка, която не е водеща за ищцата, което обстоятелство е безспорно установено. Сочи също, че макар да е налице трайна неподвижност в посочената област на малкия пръст, по делото не е установена невъзможност за ищцата да функционира в битов и личен план, доколкото водещият й десен горен крайник изобщо не е засегнат от ПТП, а увреденият малък пръст на лявата ръка не води до липса на хватателна функция. Подържа доводи, че определения от съда размер на обезщетение от 25 000 лв. репарира изцяло по вид, обем, характер и продължителност претърпените вследствие ПТП увреди и е съобразен със съдебната практика по сходни случаи, като в практиката обезщетенията са в значително по нисък размер. Оспорва претенцията за допълнително обезщетение в размер от 15 000 лв., над определеното с първоинстанционното решение, тъй като не се установява трайна или изключителна невъзможност на ищцата да реализира дейност с лявата си ръка и сериозно по характер и обем въздействие на травматичното увреждане върху нейното ежедневие. В решението са обсъдени всички факти и обстоятелства имащи отношение към определянето на справедлив размер на обезщетение и в съответствие с доказателствата, съдът правилно е оценил всички претърпени от ищцата болки, страдания и последици от травмата. Моли решението да се потвърди в оспорената част. Претендира разноски за въззивната инстанция. Прилага доказателства за плащане на определеното обезщетение, ведно със законната лихва.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира следното :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите в жалбата. Съдът следи и без довод от страните само за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Настоящият въззивен състав намира, че решението е валидно и допустимо в оспорената част, като не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми при постановяването му.

Съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 513, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 06.11.2019 г.

В случая решението се оспорва само в частта, в която иска за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над размер от 25 000 лв. до размер от 40 000 лв.

В частите, в които иска за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сума от 25 000 лв., както и в частите, в които иска е отхвърлен над размер от 40 000 лв. до предявените 50 000 лв., както и в частта, в която е уважен иска за обезщетение за имуществени вреди, решението не се оспорва и е влязло в сила.

Въззивният съд приема, че решението е постановено при напълно изяснена и много подробно обсъдена в мотивите фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата относими към спора, пренесен във въззивното производство, който по същество касае размера на справедливото обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди и приложението на чл. 52 ЗЗД.

Като съобрази установените факти и становищата на страните в настоящото производство, в допълнение към изложеното от първоинстанционния съд, въззивният състав 3 намира следното :

По делото са предявени искови претенции с правно основание чл. 513, ал. 1 вр. с чл.

511, ал. 1 от КЗ от КЗ, съгласно които увредено от транспортно произшествие лице, реализирано на територията на Република България от МПС с чуждестранна регистрация от държава - членка на системата „Зелена карта“, може да реализира правото си на обезвреда спрямо Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ).

Съгласно разпоредбата на чл. 513, ал. 1 КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2 КЗ, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ, НББАЗ е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, ако искът не е предявен срещу застрахователя на виновния водач.

Въззивният състав споделя изводите на първостепенния съд, че за да се ангажира отговорността на НББАЗ, в тежест на ищеца е да докаже настъпване на застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, кореспондент на територията на РБ, както и предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - че вредата е причинена в резултат от противоправно поведение, като е налице причинна връзка между противоправното поведение и търпяната вреда.

В тежест на ответника е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и да докаже правопогасяващите и правоизключващи си възражения.

В случая са налице условията на чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ - сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в държава - членка, валиден към датата на ПТП, по силата на който сочената украинска застрахователна компания HUK-COBURG VvAG ( D - 5375), с кореспондент за територията на Република България ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, се е задължила да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

Също така по делото се установяват основните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника - не се спори, че е настъпила описаното в исковата молба застрахователно събитие - ПТП от 09.02.2023 г., установени са и обстоятелствата относно ангажиране отговорността на застрахования водач за причиняване на ПТП, при което е пострадала ищцата.