Решение № 208 от 11.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330111940 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба на К. В. срещу „Кредит тайм” ЕООД, с която е предявен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за заем 01.03.2022 г., в който било уговорено плащането на такса за експресно разглеждане в т. 3. Твърди, че клаузата е нищожна поради нееквивалентност на насрещните престации, защото задължава потребителя да заплаща необосновано високо обезщетение и поради противоречия с добрите нрави.

Иска се установяването на нищожността на клаузата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. прави възражение за нередовност на исковата молба поради липса на посочена банкова сметка. Прави възражение за местна подсъдност. Твърди, че такса по процесната клауза не е плащана и не е претендирана от ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От писмените доказателства по делото се установява, че на 01.03.2023 г. страните са сключили договор за паричен заем № *******, по който ответникът, в качеството му на кредитор, е предоставил на ищеца сумата от 1500 лева, която е следвало да бъде върната на 16 месечни вноски в срок до 28.06.2024 г. Липсата на 1 подпис за ищеца не променя извода, защото сключването на договора се признава с искова молба и няма въведени възражения от ответника.

В чл. 3 е уговорено, че заемополучателят дължи такса за експресно разглеждане на заявка за одобряване на паричен заем в размер на 1299.84 лева, която предварително е разсрочена с месечните вноски по 81.24 лева.

Съдът намира, че уговорената в договора такса противоречи на добрите нрави, поради следното:

В практиката на ВКС- Решение № 451 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., IV г. о. и Решение № 24 от 09.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о. се приема, че накърняване на добрите нрави има при договори, при които е установена изключително голямата разлика в престациите, като тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.

В настоящия случай е налице уговорка за заплащане на такса от 1299.84 лева, явяваща се 86.67% от предоставената в заем сума, без каквато и да е яснота относно насрещната престация, която получава потребителя. Ищецът в исковата молба твърди, че без тази услуга, кредиторът следвало да вземе отношение по искането в 10-дневен срок, но в договора няма информация за това какви са задълженията на ответника за експресното разглеждане, как и кога следва да бъдат изпълнени и в крайна сметка каква облага се получава от насрещната страна. Доколкото кредиторът е задължен в чл.

16 ЗПК да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя във всички случаи, всъщност няма никакви допълнителни дейности, които да се извършват и единственото преимущество, което може да се изведе е намаляването на срока за получаване на заема, но за такова няма доказателства по делото. Дори да се приемат твърденията на ищеца, че таксата редуцира срока на произнасяне по заявката с 10 дни, уговореното възнаграждение от 1299.84 лева, или по 129 лева на ден, при заем от 1500 лева, излиза извън всякакви общоприети правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики. (Решение № 165 от 02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о.) Ето защо е налице изключително висока степен на нееквивалентност на престациите, като тази на ответника е незначителна и практически нулева.

Поради това, тази уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД тъй като нарушава принципа на справедливост. Основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с размер почти равен на главницата, което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона.

Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

По разноските:

2

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 50 лева за платена държавна такса.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адв. С. Н. следва да бъде присъдена сумата от 400 лева за адв. възнаграждение, посочено в приложения списък.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните К. Р. В., ЕГН ********** и „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, че клаузата предвиждаща задължение за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1299.84 лева в Договор за паричен заем № ********* от 01.03.2023 г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, да заплати на К. Р. В., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева- разноски за държавна такса по делото.

ОСЪЖДА „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, да заплати на адв. С. К. Н., ЕГН **********, сумата от 400.00 лева– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на К. Р. В. по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3