Определение № 2130 от 14.03.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2130 гр. София, 14.03.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Стойчо Попов като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно частно гражданско дело № 20221100500656 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 577 от ГПК.

Същото е образувано по частна жалба от ЗЛ. Ц. Д. срещу Определение № 2286 от 17.12.2021 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията (СВ) – София, с което е постановен отказ за извършването на действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК – вписване на насрещна искова молба с вх. № 6257 от 17.01.2020 г. по ГД № 3092 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд (СГС), I ГО, 5 състав.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно, по съображения, подробно изложени в частната жалба. Поконкретно сочи, че заявителят е изпълнил изискванията на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВ), а Определение от 02.12.2020 г. на СГС е приложено, което е посочено и в съпроводителното писмо. Отделно от това се твърди, че неприлагането на определението не прави, подлежащия на вписване акт непълен, а отказът на съдията по вписванията противоречи на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ПВ и Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо отправя искане до СГС да отмени обжалваното определение и да разпореди вписване на насрещната искова молба.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по приложеното дело, намира за установено следното:

Служба по вписванията – гр. София към Агенция по вписванията (АВ) е била сезирана със заявление вх. № 97502 от 17.12.2021 г., подадено от ЗЛ. Ц. Д. чрез адв.

Ф.Р., с което се отправя молба за вписване на следния акт: Насрещна искова молба с вх.

№ 6257 от 17.01.2020 г. по ГД № 3092 по описа за 2019 г. на СГС, I ГО, 5 състав. Към заявлението са приложени следните документи: два броя заверени препис от посочената насрещна искова молба; 2 броя съпроводително писмо с изх. № 92568 по ГД № 3092/2019 г. на СГС; заверен препис от Разпореждане от 10.11.2021 г. по ГД № 3092/2019 г. на СГС; документ за внесена държавна такса по сметка на АВ;

Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/07.01.2021 г., издадено от Столична община, район „Красно село“; Удостоверение за данъчна оценка изх. № 7209003341/07.01.2021 г., издадено от Столична община, район „Красно село“; копие 1 от схема на СОС с идентификатор ***; копие от схема на СОС с идентификатор ***; копие от скица на ПИ с идентификатор

***; пълномощно, с което ЗЛ. Ц. Д. упълномощава адв. Ф.Р. да го представлява пред АВ и СВ за извършване на всички действия по вписване на насрещния иск; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 138, том V, рег. № 12442, дело № 887/2001 г. на нотариус Ц.С., с рег. № 030 по рег. на Нотариалната камара, с район на действие, Софийски районен съд; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 136, том II, рег. № 04580, дело № 277/2004 г. на нотариус В.Б. с рег. № 302 по рег. на Нотариалната камара, с район на действие, Софийски районен съд; копие от документ за внесена държавна такса по сметка на СГС.

С обжалваното определение съдията по вписванията е постановил отказ за вписване на представената му със заявление вх. № 97502 от 17.12.2021 г. искова молба с вх. № 6257 от 17.01.2020 г. За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията е приел, че към заявлението не е представено копие от Определение от 02.12.2020 г. по ГД № 3092 по описа за 2019 г. на СГС, с което не са приети за съвместно разглеждане исковете на ЗЛ. Ц. Д. против Д.М.К. с правно основание по чл. 23, ал. 1 от СК в частта за установяване, че е индивидуален собственик на апартамент № 20, находящ се в гр.

Варна, ул. ****, съгласно указанията, дадени с Разпореждане от 10.11.2021 г., постановено по същото ГД № 3092 по описа за 2019 г. на СГС. Горното правило непълен подлежащия на вписване акт.

В съпроводителното писмо с изх. № 92568 по ГД № 3092/2019 г. на СГС е посочено, че към него е приложено и процесното Определение от 02.12.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице и доколкото е депозирана в рамките на законоустановения срок (отказът е връчен на 11.01.2022 г., а частната жалба е подадена на 14.01.2022 г.) и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно разпоредбата на чл. 577, ал. 1 от ГПК, съдът приема, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Разпореждане от 10.11.2021 г., постановено по ГД № 3092 по описа за 2019 г. на СГС, I ГО, 5 състав насрещната искова молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания да впише същата, като към нея приложи и копие от Определение от 02.12.2020 г., постановено по същото дело. Разпоредено е да се издаде и съпроводително писмо. В последното е посочено, че към него е приложено и цитираното определение, но по една или друга причина това реално не е сторено, съдейки от констатацията на съдията по вписванията. В този смисъл следва да се има предвид, че задължение на заявителя е било да депозира по надлежния начин заявление за вписване, ведно с изискуемите приложения, респективно да положи дължимата грижа и преди депозиране на заявлението да провери дали същото е надлежно окомплектовано.

В случая прилагането на копие от Определението от 02.12.2020 г. към насрещната искова молба е от съществено значение, тъй като с нея са предявени претенции по отношение на три недвижими имота, а с определението е постановен отказ да бъде приет за съвместно разглеждане насрещния иск касателно един от тези имоти. В този случай, ако бъде извършено вписване на насрещната искова молба без 2 към нея да е приложен препис от посоченото определение, за третите добросъвестни лица недопустимо би се създало впечатление, че насрещният иск е допуснат до съвместно разглеждане в цялост.

Казаното по-горе съставлява нередовност на заявлението/ молбата за вписване, а съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. В този смисъл недопустимо е и с депозирането на частната жалба да се представи липсващото приложение, тъй като това действие по същество би представлявало отстраняване на нередовности на заявлението/ молбата за вписване и по този начин би се стигнало до заобикаляне на действащата нормативна уредба и тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция.

Заявителят може да постигне желания от него ефект, като извърши отново действието по надлежен начин.

С оглед изложеното обжалваният отказ следва да бъде потвърден.

Настоящото определение подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказа на съдията по вписванията при Служба по вписванията – гр. София, обективиран в Определение № 2286 от 17.12.2021 г., за вписване на насрещна искова молба с вх. № 6257 от 17.01.2020 г. по ГД № 3092 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, I ГО, 5 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3