Решение № 1 от 10.01.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Сливница, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20241890200547 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Е. А. срещу Наказателно постановление № 24-0344000172 от 28.06.2024 г., издадено от Началника на РУ – Сливница, с което му се налага глоба в размер на 20 лева за нарушение на разпоредбата на чл.94, ал.3 ЗДвП – не спира за престой или паркиране в населено място най-вдясно по посоката на движение, 50 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 ЗДвП - паркира на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници, 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП - не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и 10 лева за нарушение чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП не носи свидетелство за регистрация на МПС.

В жалбата са изложени твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено.

Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата. Не излага и съображения по същество.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

На гърба на Наказателното постановление е отразено, че същото е връчено на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН на дата 07.08.2024 г.

В тази връзка е изготвена докладна записка от полицейския служител, на който е възложено връчването на Наказателното постановление, съгласно която удостоверява, че е търсил жалбоподателя на адреса, отразен в АУАН и НП, но не е открит. Провел е разговор със жалбоподателя, който му е заявил, че към момента на търсенето се намира в гр. П..

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН, за да бъде приложена законовата фикция за връчване на НП е необходимо да е осъществен следният фактически състав: ненамиране на лицето на адреса, който е посочил и неизвестен нов адрес,

В случая независимо, че лицето не е намерено на адреса, то е посочило къде се намира към момента на търсенето и новият му адрес не е бил неизвестен. Следвало е НП да 1 бъде връчено на адреса, в който се е намирал към момента на връчването, а не да се прилага разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН.

С оглед изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.58, ал.2 ЗАНН и НП не е било връчено редовно на жалбоподателя на дата 07.08.2024 г. Не се представени доказателства кога реално е било връчено НП на жалбоподателя, което е в тежест на доказване на административно-наказващия орган, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

По същество:

От представеното по делото Наказателно постановление № 24-0344-000172 от 28.06.2024 г., издадено от Началника на РУ – Сливница /л.13/ се установява, че П. Е. А. е санкциониран за това, че в гр. Б. с посока на движение от ул. В. към ул. „Г.Б.“ спира за престой в лентата за насрещно движение в зоната на спирка за обществен превоз на пътници, сигнализирана с пътна маркировка и пътен знак, личния си лек автомобил ****************, с рег. № ****************** и към момента на проверката не представя свидетелство за управление на МПС, СРМПС част втора за управление на управляваното МПС. С това си поведение е нарушил разпоредбата на чл.94, ал.3 ЗДвП – не спира за престой или паркиране в населено място най-вдясно по посоката на движение, за което му е наложена глоба в размер на 20 лева, на основание чл. 183, ал.2, т.1 ЗДвП; паркира на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници – чл.98, ал.2, т.3 ЗДвП, за което му е наложена глоба в размер на 50 лева, на основание чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП, не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, за което му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева и не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, нарушение по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, за което му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева, на основание чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.

В Наказателното постановление е отразено, че е издадено въз на Акт за установяване на административно нарушение, доколкото нарушителят е отказал да подпише издадените фишове за констатираните нарушения.

Същата фактическа обстановка е описана и в Акта за установяване на административно нарушение от 19.06.2024 г. /л.14/, въз основа на който е издадено Наказателното постановление. В АУАН е отразено, че нарушителят е отказал да подпише същия, което е удостоверено с подпис на свидетел. Това се потвърждава и от самия жалбоподател, който признава, че е отказал да подпише издадените му фишове.

Процесното Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице по чл.

189е, ал. 12 ЗДвП, видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР /л.20/ и Заповед № 8121К-14/04.01.2018 г. на МВР /л.24/ и Акт за встъпване в длъжност /л.24/.

АУАН също е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, видно от Акт за встъпване в длъжност на актосъставителя /л.26/ и Заповед за преназначаване на актосъставителя на длъжност автоконтрольор /л.25/.

На първо място не се споделя възражението на жалбоподател, изложено в писмените бележки, че не било ясно дали АУАН е съставен в негово присъствие или не и по какъв начин е съставен. В подадената от жалбоподателя жалба същият описва обстоятелствата, при които му е съставен АУАН, а именно след като са издадени срещу него фишове, които е отказал да подпише. След това в негово присъствие е съставен АУАН, който жалбоподателят също отказал да подпише, което обстоятелство се признава от същия. В АУАН е отразено, че нарушителят е отказал да получи препис от АУАН, което е удостоверено с подпис на свидетел.

Съдът счита, че както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми реквизити. Не са налице противоречия в двата акта, което да обуслови нарушена административно – наказателна процедура по издаването им.

По отношение на нарушението по чл.94, ал.3 ЗДвП:

От разпита на свидетелите З. Т. Г. /актосъставител/ и Р. В. А. /свидетел на съставянето на АУАН/ се установява, че при обход на гр. Б., на бул. Е., забелязали процесният лек автомобил, спрян на спирка за обществен превоз на пътници, сигнализирана с пътна 2 маркировка и с пътен знак, в лентата за насрещно движение.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и непротиворечиви помежду си, доколкото дават сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели. Това е така независимо от обстоятелството, че свидетелят З. Г. заяви, в съдебно заседание, че не е виждал жалбоподателя. Съдът отчита, че това се дължи на отминалия повече от 6 месечен период от съставянето на АУАН, както и предвид фактът, че във връзка с заеманата от свидетеля длъжност, ежедневно се среща с множество хора и е нормално да не помни жалбоподателя.

От своя страна жалбоподателят не опроверга констатациите в АУАН досежно обстоятелството, че не е спрял за престой или паркиране на съответното позволено от закона място.

С оглед изложеното съдът приема, че е извършеното посоченото нарушение, което се санкционира с разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП, предвиждаща глоба във фиксиран размер от 20 лева.

В тази част НП е правилно и законосъобразно и като такова ще се потвърди.

По отношение на нарушението по чл.98, ал.2, т.3 ЗДвП:

Жалбоподателят е направил възражение в писмените бележки, че неправилно е приложен материалния закон, като е посочено, че е извършил нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП – паркиране на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, а в обстоятелствената част е записано, че е бил спрял за престой.

Действително в обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено, че жалбоподателят като водач на МПС е спрял за престой на автобусна спирка, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, въвеждаща забрана паркиране на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

В разпоредбата на чл.93, ал.1 и ал.2 ЗДвП е дадена дефиниция за понятието престой и паркиране, като се има предвид две различни състояния на МПС-то.

В разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е предвидена забрана само за паркиране на МПС на спирка, но не и за престой.

В санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т.8 ЗДвП е предвидено наказание за водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище спирка за обществен превоз на пътници.

От така цитирана разпоредба на пръв поглед изглежда, че се санкционира и престоя и паркирането на спирка за обществен превоз на пътници.

При съпоставка между санкционната разпоредба и материално-правните разпоредби, които указват правилото за поведение, се установява, че е забранен едновременно престоят и паркирането на пешеходни пътеки и кръстовища – чл.98, ал.1, т.5 и т.6 ЗДвП, а на спирки е забранено единствено паркирането – чл.98, ал.2, т.3 ЗДвП. Съдът приема, че доколкото за другите два състава /зона на пешеходна пътека и кръстовище/ е предвидена забрана и за паркира и за престой, поради това в разпоредбата на чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП са използвани и двата термина, но със съюза „или“ /престоят или паркирането/ се показва, че двата термина се използват да обозначат случаите когато е забранен престоят и паркирането или само паркирането.

Тоест разпоредбата на чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП следва да се тълкува във връзка с материалните разпоредби и да се санкционира съответното нарушение, което е предвидено в материалната разпоредба.

В случая няма забрана за престой на спирка, а само за паркиране, поради което при наличие на престой водачът не се санкционира.

От разпита на свидетелите З. Т. Г. /актосъставител/ и Р. В. А. /свидетел на съставянето на АУАН/ се установява, че при обход на гр. Б., на бул. Е., забелязали процесният лек автомобил, спрян на спирка за обществен превоз на пътници, сигнализирана с пътна маркировка и с пътен знак, в лентата за насрещно движение.

3

С оглед показанията на свидетелите съдът приема, че няма твърдения и данни, обосноваващи престой или необходимост от спиране на процесния автомобил на спирката.

Липсват твърдения и данни водачът да е спрял за ограничено време, необходимо за качване или слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, каквото съдържа понятието престой по смисъла на чл.93, ал.1 ЗДвП, поради което съдът приема, че МПС-то е било паркирано там.

Не се изяснява защо е прието, че процесното МПС е спряло за престой, а се санкционира за паркиране.

Наличието на такова разминаване в АУАН и НП, в обстоятелствената част и материално-правната норма по отношение на това дали жалбоподателят е бил спрял за престой или паркирал, представлява съществено процесуално нарушение, доколкото не е описана фактическа обстановка за приложимата материално-правна норма, а описана такава, която не подлежи на санкциониране.

С оглед изложеното в тази част наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова ще се отмени.

По отношение на нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП:

От разпита на свидетелите се установява, че жалбоподателят е бил възприет от същите, докато автомобилът, в който се е намирал е бил спрян. Отишли при него и му извършили проверка и констатирали и други нарушения, освен горните, а именно липса на документи за управление на МПС-то.

От показанията им се установява, че не са спрели жалбоподателя в момента, в който е управлявал МПС-то, а проверката е направена след като са го видели, че е спрял на спирката на обществения транспорт.

За да е налице нарушението по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП е необходимо да се установи, че автомобилът е управляван от неговия водач. Това се извежда от термина „водач“, който, съгласно пар.6, т.25 от ДР на ЗДвП, е лице, което управлява пътно превозно средство.