Решение № 40 от 20.05.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Червен бряг, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова в присъствието на прокурора С. Св. М. като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Частно наказателно дело № 20264440200082 по описа за 2026 година на Районен съд - Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 155 от Закона за здравето

Съдебното производство е образувано по внесено от Районна прокуратура - град Плевен на основание чл.157 от Закона за здравето искане за задължително настаняване и лечение в психиатрично болнично заведение на М. Х. Х., с ЕГН ********** от с. Горник, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. *** при установяване наличие на основанията по чл.155, във вр. с чл. 146, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за здравето.

В хода на съдебното следствие представителят на Районната прокуратура С. М. поддържа тезата, че при постановяване на своето решение, съда следва да се съобрази с представеното заключение на назначената съдебно-психиатрична експертиза.

В производството пред съда освидетелствания Х. се представлява от адвокат И. А. от ПлАК - служебен защитник, назначен на основание чл.94 ал. 1 т . 2 от НПК. Адвокат А. пледира, че предвид заключението на експерта психиатър д-р Х. В. В., не изисква освидетелствания да бъде настанен на задължително лечение.

Освидетелствания в проведеното открито заседание твърди, че ще се лекува, не изразява становище по делото и експертизата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установени следните фактически обстоятелства:

От изложените в искането на прокурора факти и приложените към него писмени 1 доказателства се установява, че Х. живеел в с. Горник с майка си Х. Ц. Ц.. Ц. сочи, че синът й е несемеен, няма деца и е безработен. Всекидневно употребявал големи количества алкохол, вследствие на което ставал агресивен и на моменти опасен. Системно била подлагана на физически и психически тормоз, като изпадал в неадекватни състояния.

Отправял заплахи, че ще запали къщата и ще посегне на живота си. В хода проверката били снети писмени сведения от Х. Ц. Ц., П. Ц. П. - М., Ц. Д. Д. и Ц. К. Ц., в резултат на което били събрани данни, че М. Х. Х. употребява големи количества алкохол и изпада в агресивни и неадекватни състояния, което го прави опасен за себе си и околните. На Х. бил съставен протокол за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР. Изискана и приложена е и справка от ДПБ-Карлуково, от която е видно, че Х. не е диагнозтициран и не се води на диспансерен отчет.

Съдът взе предвид и заключението на вещото лице д-р Х. В. В., психиатър при ДПБ Карлуково, от което се установява следното:

Вещото лице д-р В. твърди, че пациента е доведен в болничното психиатрично заведение на 21.04.2026 г., с протокол от съдебно заседание на PC - гр. Червен бряг, в който се иска да бъде изготвена СПЕ с мнение за евентуалното му настаняване на задължително лечение.

Касае се за мъж на 46 г. постъпващ за първи път в ДПБ-Карлуково. Данните са снети от наличната съдебна документация и пациента. Системно злоупотребява с алкохол от поне 10 години. Пиел денонощно. Освидетелстваният страда от психично и поведенческо разстройство, дължащо се на употребата на алкохол. Синдром на зависимост.

Съгласно експертното заключение Синдромът на зависимост към алкохола е съчетание на физиологични, поведенчески и конгнитивни явления, при които употребата на алкохол придобива много по - висок приоритет за лицето, отколкото други видове поведение. Основните описателни характеристики на синдрома на зависимост е неопределимото желание да се приема алкохол /приемано като вътрешна принуда/. Също така е нарушена способността за контрол върху приема на алкохол и наличие на абстинентни явления при липсата му. Накрая може да се стигне до стесняване на начините на употреба на алкохол, без каквото и да е съобразяване със социалните норми и прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия или интереси. Тежки усложнения на алкохолната болест са делириозните епизоди и психотичните разстройства. Психотичното разстройство обикновено се появява по време или непосредствено след употребата на алкохол и се характеризира с ярки халюцинации, психотични припознавания, налудни идеи /най-често за отношение/, психотични разстрайства /възбуда или ступор/ и абнормен афект, който може да варира от интензивен страх до екстаз.

В заключение, експерта психиатър д-р Х. В. обобщава, че при осв. М. Х. Х., има наличие на Психични и поведенчески разстройства дължащи се на употребата на алкохол.

Синдром на зависимост. Заболяването не е от визираните в чл. 146, ал.1 т. 1 или 2 от 33, тъй като не са налице усложнения на алкохолната болест. Освен това според експерта, данни за наличие на такъв тип психотично разстройство не са регистрирани по време на клиничното 2 наблюдение и освидетелстване на М. Х. Х.. По тази причина д-р Х. В. смята, че не са на лице кумулативно предвидените в закона предпоставки за провеждане на задължително лечение и сочи, че пациентът ще остане на доброволно лечение в ДПБ - Карлуково до достигане на медикаментозна ремисия.

Съдът след като придоби непосредствени и лични впечатления за състоянието на освидетелствания, изслуша и възприе показанията на свидетели от близкия и роднински кръг, прие, че искането на представителя на Районна прокуратура Плевен е неоснователно.

Предпоставките за настаняване на задължително лечение се съдържат в чл. 155 от ЗЗ.

Анализът на тези предпоставки обосновава извода, че за постановяване на задължително лечение е необходимо кумулативно наличие на признаци отнесени условно към медицински и към юридически критерии. Към първия критерий се включва наличието у освидетелстваното лице на определено заболяване, а за наличието на юридически критерии е необходимо това заболяване да води до опасност за извършване на престъпление, или да създава условия освидетелстваното лице да застрашава близките си, своето здраве или това на околните. Позовавайки се изцяло на заключението на вещото лице съдът приема, че не са налице сочените предпоставки за постановяване на задължително лечение на лицето М. Х.

Х., с ЕГН ********** от общ. Червен бряг.

Според данни на вещото лице, осв. Х. след постъпването му в ДПБ - Карлуково на пациента му било предложено да приема доброволно медикаменти, след подписана декларация от него за информирано съгласие за доброволно лечение. Той се съгласил и във връзка с това, според експерта В. отпадат медицинските критерии за настаняването му на задължително стационарно лечение. Пациентът ще остане на доброволно лечение в ДПБ Карлуково до достигане на медикаментозна ремисия.

След всичко горепосочено настоящият съдебен състав счита, че не са налице медицинските критерии /а именно психотично разстройство от кръга на посочените в чл.146 от 33/ за прилагане на задължително стационарно лечение в специализирано психиатрично заведение.

По горните съображения съдът ще остави без уважение искането на РП - Плевен за настаняване на лицето М. Х. Х., с ЕГН ********** на задължително лечение.

Воден от горното и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗЗ, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на Районна Прокуратура - Плевен за настаняване на задължително лечение на М. Х. Х., с ЕГН ********** от с. Горник, общ.

Червен бряг, обл. Плевен, ул. ***.

Решението подлежи на обжалване от заинтересованите лица в седмо дневен срок от постановяването му пред ПлОС.

3

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4