Определение № 1593 от 27.03.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1593 гр. Варна, 27.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100500511 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „МиБМ Експрес“ ООД, с ЕИК 131394882, със седалище гр. София, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 4105/18.11.2024 год., постановено по гр. дело № 20233110113537 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което са уважени предявени от Р. С. С. от гр. Варна срещу дружеството-въззивник обективно кумулативно съединени искове по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 226, ал. 2 КТ и „МиБМ Експрес“ ООД, с ЕИК 131394882, със седалище гр. София е осъдено да заплати на Р. С. С. следните суми: сумата от 2526, 18 лева, представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия, на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2023г. до окончателното й изплащане; сумата 178, 32 ле в а , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2526, 18 лева за периода 28.03.2023г. – 18.10.2023г., на основание чл. 86 ЗЗД; сумата о т 1263, 09 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 24.02.2023 г. до 24.05.2023 г., на основание чл.

226, ал. 2 КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.10.2023г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано.

1

Относно иска по чл. 222, ал. 3 КТ неправилно е прието, че основанието за прекратяването на трудовия договор на ищцата е ирелевантно, като не е съобразено, че ищцата не е представила пред работодателя си (дружествотовъззивник) доказателства, че е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което и работодателят е бил в невъзможност да прецени и да приеме този факт за осъществен и съответно и да заплати на ищцата предвиденото в нормата на чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение. Поради това счита, че решението в частта му, с което искът по чл. 222, ал. 3 КТ е приет за основателен и е уважен е неправилно. С оглед на горното неправилно е уважен и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума за обезщетение по чл.

222, ал. 3 КТ.

По отношение на иска по чл. 226, ал. 2 КТ неправилно е прието, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.

327, ал. 1, т. 12 КТ, а не поради наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „Уволнение", както и че работодателят е задържал трудовата книжка след получаването й на 24.02.2023г. до 25.05.2023 год. – датата, на която ищцата е подала заявление за отпускане на пенсия. Оспорени са и изводите на съда, че на дата 24.02.2023 год. работодателят бил получил и трудовата книжка на ищцата за да бъде оформена, заедно с молбата й за прекратяване на трудовия й договор. Този извод е направен въз основа на показанията на доведената от ищцата свидетелка Геновева И., без да бъде отчетено, че тя е заинтересован и пристрастен свидетел – същата води дело с въззивника; по жалба на въззивното дружество срещу свидетелката има висящо наказателно производство, а освен това свидетелката живее на съпружески начала със сина на ищцата.

Неправилно и в нарушение на поцесуалните правила не са ценени показанията на свидетеля Д. П., които са изцяло в опровержение на твърдяното от ищцата и от които се установява, че незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата няма.

Твърди се още, че неправилно е счетена за неоснователна и заявената от ответника (настоящ въззивник) под формата на възражение за съдебно прихващане претенция по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на сумата от 325 лева.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, ищцата, настоящ въззиваем, Р. С., оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено.

В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от „МиБМ Експрес“ ООД, с ЕИК 131394882, със седалище гр. София, въззивна жалба срещу Решение № 4105/18.11.2024 год., постановено по гр. дело № 20233110113537 по описа на РС-Варна за 2023 год.;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.04.2025 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 от ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3