Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 10.11.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
710/2023
Подписан
10.11.2023

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.43 ал.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1985 град Пловдив, 10.11.2023 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и участието на прокурор Росен Каменов като разгледа докладваното от председателя административно дело № 710 описа на съда за 2023 година, взе предвид следното:

Производство по Глава XI от АПК вр. чл.

285, ал. 1 ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба на С.И.М., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. В.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” –София, с искане да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение в размер на 50000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, обида, огорчение, възмущения, внушаване на чувство за малоценност по време на престоя му в Затвора гр.Пловдив за времето от 02.11.2020г. до 30.08.2021г. и от 14.03.2022г. до датата на завеждане на исковата молба, дължащи се на нарушения на чл.3 ЗИНЗС от затворническата администрация при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Излагат се обстоятелства, че нанесените му неимуществени вреди се изразяват в липса на достатъчно жилищна площ, липса на постоянно течаща студена и топла вода, липса на естествена светлина и свеж въздух; липсата на отделно помещение за сушене на друхите и така в спалното полещение се развили мухъл и плесен; не му е разрешено да внесе телевизор, липса на адекватни медицински грижи, липса на подходяща храна с оглед заболяването му, липса на възможност да се снабдява и да получава необходи за здравето му лекарства, течове по тавана и падащи мазилки, постоянно наличие на гризачи и други вредители, застрашаващи здравето му, с което са нарушени права по чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС.

Редовно призован, в съдебното заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв.С., като поддържа изцяло иска и ангажира писмени и гласни доказателства. По същество на спора счита, че искът е доказан по своето основание и размер и моли да бъде изцяло уважен. Претендира разноски за държавна такса.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” -София, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявената искова претенция по основание и размер и ангажира писмени доказателства съобразно тежестта си на доказване. По същество на спора счита, че искът не е доказан, същият е неоснователен и моли да бъде изцяло отхвърлен. Не претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на предявения иск. Алтернативно счита, че следва да бъде присъдено обезщетение в по-малък размер.

От фактическа страна се установи следното:

Ищецът М. е търпял наказание лишаване от свобода, за което е постъпил в Затвора гр. Пловдив на 09.02.2019г.. За времето на неговото изпълнение му е било присъдено съответно обезщетение за причинени му неизмуществени вреди в периода от 09.02.2019г. до 03.11.2020г. вкл., съгласно влязло в сила Решение №839 от 21.04.2021г. по адм.дело №2828/2020г по опис на Административен съд-Пловдив, което е между същите страни и на същото основание. Затова предмет на разглеждане в настоящото производство е само периода от 04.11.2020г. до 31.08.2021г. и от 14.03.2022г до дата на предявяване исковата молба.

Установява се от приложеното от Затвора Пловдив становище от 19.04.2023г., че за времето на пребиваването на ищеца от 04.11.2020г. до 31.12.2020г. същият е бил настанен в спално помещение № 72 при пост №2. Дадена е информация относно размери и оборудване на спалното помещение /площ 25.73кв, с прилежащ санитарен възел с площ 3.91 кв.м., 2 бр отваряеми прозореца с размери 1х1.17 и 0,45х1.17, прозорец на санитарен възел с размери 0.30х0.50/, както и неговия капацитет и брой настанени лишени от свобода през различни подпериоди от процесния. Така от посочената справка при даден в нея капацитет от 6 лишени от свобода, за времето от 03.11.2020г до 21.05.2021г. М. в период от общо 102 дни е пребивавал в условията на пренаселеност, изразила се в това, че ответника не му е осигурил минималната жилищна площ в спалното помещение от 4 кв. м. на човек съгласно изискванията на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС. За периода от 22.05.2021г. до предсрочно условното му освобождаване на 20.07.2021г. съгласно справка рег.№96/22 от 27.04.2023г. на Затвора –Пловдив /л.60-61 от делото/, ответникът не е представил доказателства за престоя на ищецът, като липсват данни за спалните помещения, в които е пребивавал ищецът и колко лица са били настанени в тях.

Ето защо съобразно презумпцията по чл.284 ал.4 ЗИНЗС претендираните от М. съобразно предявената искова молба неимуществени вреди, дължащи се на бездействие на органите при ответника за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м. за периода 22.05.2021г. до 20.07.2021г., общо за 59 дни, се предполагат за настъпили.

Следващото постъпване на ищеца в пенитенциарното заведение е за времето от 14.03.2022г. до датата на завеждане на исковата молба. Същият е прибивавал в приемно отделение, стая РЦ за времето до 29.03.2022година вкл.. Сочи се в справка рег.

№1766/18.04.2023г. на Затвора -Пловдив, че тя е с обща площ 27.04 кв.м., разполагаща с два прозореца с размери 0.49мх1.2м и 1.0мх1.2м, с отделен санитарен възел с площ 2.66 кв.м. с един прозорец с размери 0.34мх1.2м., предназначена за 6 лица. Общо за период от 12 дни по време на престоя на ищеца в това помещение, ответника не му е осигурил минималната жилищна площ от 4 кв. м. на човек съгласно изискванията на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС. На 30.03.2022г. до 09.06.2022г и от 25.11.2022г. до 09.02.2023г. ищецът е бил настанен в затворническо общежитие от открит тип при общ режим на изтъпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Със справка от 26.04.2023г са представени данни за настаняване на ищецът в ЗООТ „Хеброс“ към Затвора Пловдив за времето от 25.11.2022г. до 09.02.2023г., където той е бил настанен в стая №15, което е с площ 47 кв.м. и е предназначено за 11 лица при спазване на изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Зремето на престой на М. в него не е бил превишаван изискуемият се капацитет, като броя на настанените е бил 6 човека. За времето на престой на ищеца в ЗООТ Смолян няма данни при какви условия е пребивавал, като ответникът не е представил съответните за това писмени доказателства. За времето от 10.02.2022г. до дата на подаване на исковата молба /с изкл. съответния период на настаняване в ЗООТ/, М. е престоявал единствено в спално помещение №4 на пост 6 от Затвора Пловдив. Същото съгласно справка рег.№2819/18.04.2023г на Затовора Пловдив е с обща площ 28.19 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 0.50мх1.00м и 0.95мх0.95м, отделен санитарен възел към него с площ 2.99кв.м. с един прозорец с размери 0.30мх1.10м..

Спалното помещение е предназначено според изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС за настаняване на 7 лишени от свобода, който за времето на пребиваване на М. в него не е бил превишаван.

Сочи се в приложените справки на Затвора Пловдив, че всяко спално помещение е обзаведено със стандартно легло и шкаф за всеки един от настанените, като е подсигурена течаща студена вода от градската водопреносна мрежа и санитарен възел, до които лишените от свобода имат неограничен достъп. На помещение №72 е извършен цялостен основен ремонт през 2019г.. Отоплението се осигурява посредством централно парно отопление. Проветряването на стаите е по желание на настанените там с отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения е отговорност на лишените от свобода, за което им се осигуряват хигиенни материали. Достъп до течаща топла вода е съобразно приложен график за ползване на баня по групи. Прането се осъществява по решение на самият лишен от свобода в пералнята към затвора, ръчно или чрез изнасяне на близките. Не са приложени данни за това, имало ли е определени помещения за неговото изсушаване.

Всеки от лишените от свобода, получава спално бельо и постелен инвентар, като грижата за тяхната чистота е на лишените от свобода и се изпира по утвърден график. Според постъпилото по делото становище, всички възникнали и докладвани повреди по материалната база на Затвора-Пловдив се отстраняват своевременно, в технологични срокове.

Видно от приложените по делото протоколи за извършени услуги /л.18-30 от делото/ през периода 04.08.2020г- 12.01.2023г. в Затвора гр. Пловдив е била извършвана редовна процедура за обезпаразитяване и дезинсекция.

По отношение на наведеното оплакване на ищеца за липса на адекватни медицински грижи при пребиваването му в Затвора гр. Пловдив е приложен негов здравен картон и медицинска документация /л.62-92 от делото/. От заключението на проведената СМЕ се установява, че същият има заболяване хипертонично сърце без застойна недостатъчност, за което са му предписани и съотвените медикаменти, които той следва да приема всяка вечер. Посочено е, че същият е лекуван адекватно за съответните заболявания, изпращан е редовно на консултативни прегледи, било е следено стриктно неговото състояние, като са изписвани съответните медикаменти. Представена е диета, която той е приемал след тонзилектомията. В допълнително заключение на СМЕ е посочено, че никога на М. не е изписвано лекарството „карбамапезин“, защото с оглед здравословното му състояние и приобщената медицинска документация, това не е било необходимо, още повече, че за него се изисква прием под стриктен лекарски контрол.

По делото са приобщени гласни доказателства, касаещи показанията на свидетелят И.С.И.. Същият излага факти относно доброто си познанство с ищеца при съвместното им пребиваване в Затвора гр.Пловдив, като сочи, че спалните помещения, в които М. е престоявал са пренаселени, непрекъснато има дървеници и хлебарки в тях, които не се влияят от извършените дезинфекции и дезинсекции. Сочи на факта, че в помещението има постоянен мухъл, породен от влага, който уврежда здравето на пребиваващите в него лица, а през зимата парното не отоплява ефективно стаята. Липсвала и постоянно течаща топла вода.

При така изяснената фактическа обстановка и съобразно прибощените по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, иск за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Исковата претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество. Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.