Решение № 2773 от 13.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2773 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ******* при участието на секретаря ************* като разгледа докладваното от ******* Гражданско дело № 20241110168445 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „*****“ дължи на „ЗК Лев инс“ АД сумата от 1889.25 лева, представляваща неизплатена част от регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение (в т. ч. 25.00 лева ликвидационни разноски) по имуществена застраховка „***“ за вреди по лек автомобил „*в“ с рег. *** **** КТ вследствие на ПТП от 11.06.2020г., настъпило в гр. Пловдив, на бул.

„Марица“, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „***“ с рег. *** ********* СН, чиято гражданска отговорност в това му качество била застрахована по силата на сключен със „*****“ договор за задължителна застраховка „*** на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2024г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 645.78 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.05.2021г. до 12.05.2024г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 28310/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „***“ на МПС- на 11.06.2020г., в гр. Пловдив, на бул. „Марица“ настъпил пътен инцидент между застрахования при него по договор за застраховка „***“ лек автомобил „*в“ с рег. *** **** КТ и лек автомобил „***“ с рег. *** ********* СН, чийто водач ударил с автомобила си намиращия се пред него лек автомобил „*в“. В резултат по последния настъпили увреждания на стойност 3953.78 лева, която сума била изплатена от ищеца в полза на правоимащото по застраховка „***“ лице, а ответникът в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач бил поканен да възстанови на ищеца заплатеното обезщетение, както и разноските за определянето му в размер на 25.00 лева, от която сума изплатил в полза на ищеца само част, възлизаща на сумата от 2089.53 лева. По изложените съображения в настоящия процес ищецът претендира остатъка от регресното си вземане, законна лихва, обезщетение за забава, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

1

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че изплатената от него преди процеса сума е достатъчна за обезщетяване на действително причинените при ПТП увреждания по застрахования от ищеца лек автомобил. Независимо от това, оспорва иска, оспорвайки изложения в исковата молба механизъм на ПТП, доказаността на същия въз основа на представените с нея доказателства, както и вредоносният резултат, чиято обезвреда се претендира, да се дължи на виновно противоправно поведение на водача на автомобила, гражданската отговорност на автомобилистите на който е била застрахована от ответното дружество към датата на ПТП. Поддържа във връзка с последното, че причина за настъпване на пътния инцидент е поведението на водача на сочения за увреден автомобил.

Независимо от изложеното, оспорва иска и по размер, считайки размерът на изплатеното застрахователно обезщетение, както и на разходите за определянето му за завишени.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „***“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ осъществяване на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „***“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.

Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения лек автомобил „*в“ е имало сключен договор за застраховка „***“ с предмет този автомобил, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „***“ в това му качество към този момент е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „*** на автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „***“ застрахователно обезщетение в размер на 3953.78 лева, че е сторил и разноски за определянето му в размер на 25.00 лева, както и че за погасяване на регресното вземане на ищеца е погасил сумата от 2089.53 лева.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства: застрахователна полица № 930417002744/31.07.2019г. за застраховка „***“ между ищеца и собственика на сочения за увреден лек автомобил „*в“ с рег. *** **** КТ, справка от поддържания от Информационния център на Гаранционния фонд електронен регистър за наличие на застраховка „*** на автомобилистите на лек автомобил „***“ с рег.

*** ********* СН, чиято презумптивна доказателствена сила, установена в нормата на чл.

574, ал. 12 КЗ, не е оспорена и оборена в настоящия процес, фактура № 2000070738/20.07.2020г. за стойността на ремонта на лек автомобил „*в“, издадена от дружеството, на което същият е възложен, както и платежно нареждане от 21.08.2020г. за извършено от ищеца в полза на това дружество плащане на сумата по фактурата с посочване на номера на образуваната при ищеца застрахователна преписка.

2

Съгласно съставения след ПТП и приобщен като писмено доказателство двустранен констативен протокол за ПТП процесният пътен инцидент настъпил на 11.06.2020г., в гр.

Пловдив, на бул. „Марица“, като движейки се по булеварда, лек автомобил „***“ с рег. *** ********* СН ударил в задната му част спрелия пред него лек автомобил „*в“ с рег. *** **** КТ, в какъвто смисъл са и данните в подаденото до ищеца от водача на лек автомобил „БМВ“ уведомление за застрахователно събитие. С оглед на това, при липсата на доказателства в различен смисъл, както и на такива, разколебаващи доказателствената стойност на коментираните протокол за ПТП и уведомление за настъпило застрахователно събитие, а и при съобразяване на извършеното преди процеса плащане от ответника в полза на ищеца във връзка с процесното застрахователно събитие (за което не се твърди да е извършено без основание, поради което следва да се приеме като извънсъдебно конклудентно признание на неизгодни за страната факти с правно значение- осъществено от водача на лек автомобил „***“ виновно противоправно поведение, довело до ПТП, което, преценено по реда на чл. 172 ГПК, намира опора в останалата доказателствена съвкупност) следва да се приеме за установено, че процесният пътен инцидент е настъпил именно в резултат от описаното в протокола за ПТП поведение на водача на лек автомобил „***“, съставляващо нарушение на нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.

Нещо повече, правдоподобността на така установения механизъм на ПТП се потвърждава и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, в което въз основа на всички приобщени по делото доказателства, съдържащи и данни за местоположението, вида и характеристиките на уврежданията по всеки от двата автомобила, експертът е потвърдил възможността същите да се получат при възпроизведения в писмените доказателства механизъм.

Същевременно, във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение в този смисъл следва да се изясни, че по делото не са приобщени доказателства, въпреки указанията към ответника в тази насока, съдържащи се в доклада по делото, за осъществено от водача на сочения за увреден лек автомобил поведение, което да бъде преценявано като единствена причина за ПТП, респ. като допринесло за настъпването му.

Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по лек автомобил „*в“ се установяват от съставения от ищеца опис- заключение по щета, като съгласно неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- автотехническата експертиза от техническа гледна точка посочените в описа вреди се намират в пряка причинно- следствена връзка с възприетия механизъм на ПТП, поради което следва да се приеме за доказано правнорелевантното обстоятелство, че същите са резултат от процесното застрахователно събитие и поради това подлежат на обезвреда от прекия причинител на вредата, респ. от застрахователя на гражданската (деликтната) му отговорност.

Изрично в писменото си заключение експертът е отбелязал, че към датата на ПТП лек автомобил „*в“ е бил в експлоатация 4 години 10 месеца и 22 дни от датата на първоначалната регистрация, като от данните по делото- издадена фактура за ремонта на МПС, се установява, че същият е извършен в официалния сервиз за марката.

При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз и изплатени във връзка с ремонта фактури. При липса на което и да е от посочените две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата 3 застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. В този смисъл са както установената практика на въззвината инстанция- Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 2867/2019 г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от 18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в и др., така и нормите на чл. 17 и чл. 19 от Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по отношение на задължението на застрахователя по застраховка „***, съгласно които стойността по издадената и изплатена фактура е от значение за размера на обезщетението в случаите, в които тази фактура е издадена от официален вносител и се касае за МПС със срок на експлоатация до три години.

Следователно, доколкото в случая увреденият лек автомобил, макар да е отремонтиран в сервиз, за който се установява, че е официален за марката, е бил със срок на експлоатация повече от три години към датата на ПТП, стойността на процесното застрахователно обезщетение следва да бъде определена по средни пазарни цени към датата на ПТП. За пълнота и прецизност, тук следва да се изясни, че ирелевантно според настоящия съдебен състав за метода на определяне на обезщетението е дали увреденият автомобил е предмет на т. нар. „удължена гаранция“ по силата на съществуващото между собственика на МПС и продавача на същото правоотношение, тъй като, както бе изяснено, от значение съобразно цитираните разпоредби на Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по отношение на задължението на застрахователя по застраховка „*** и съдебната практика по приложението им е срокът на експлоатация на МПС, а евентуално по- дългият гаранционен срок е релевантен за вътрешните отношения между страните по договора за покупко- продажба на автомобила.