Решение № 1181 от 06.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. Пазарджик, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20265220100921 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК 115010670, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Шести С.“ № 250 чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Б. твърди, че З. Н. М., ЕГН ********** (починал) е бил потребител на ВиК услуги с абонатен № 0101311489 за обект, находящ се в гр. Б., кв. ,,*****.

За дължимите суми за доставена питейна вода ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3709/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик против неговите наследници, както следва: против Р. Г. К., ЕГН ********** от с. К., общ. С., обл. Пазарджик, ул. ,,***** – за сумата от 722,90 лева, представляваща главница за консумирана питейна вода и отведена вода за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, и сумата от 183,23 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.07.2018 г. до 30.04.2025 г., и против Н. З. М., ЕГН ********** от с. К., общ. С., обл. Пазарджик, ул. ,,***** – за сумата от 722,90 лева, представляваща главница за консумирана питейна вода и отведена вода за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, и сумата от 183,23 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.07.2018 г. до 30.04.2025 г.

Тъй като ищецът получил указания от заповедния съд, предявява иск за 1 установяване на вземанията по заповедта за изпълнение и присъждане на разноските по делото.

Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Р. Г. К. и Н. З. М. чрез пълномощника си адвокат Л. И. К. от Адвокатска колегия – Пазарджик намират исковете за допустими, но ги оспорват като неоснователни и недоказани.

Възразяват, че в приложените карнети липсва подпис на потребител или негов представител; липсват доказателства за правото на собственост на наследодателя за поземления имот и за построена в имота сграда, която да е захранена с питейна вода; липсват доказателства за изградена улична канализационна мрежа и за отвеждане на битови отпадни води от сградата или поземления имот; липсват доказателства, че наследодателят е подал заявление за откриване на партида, на какво основание е открита партидата на негово име, редовно ли е водено счетоводството, как са правени отчетите, има ли водомер, дали същият е с изтекла метрологична годност или липсва такъв, за да са налице основания за служебно начисление, колко души обитават имота и как е установен техният брой; на какво основание са начислявани служебно сумите и за колко потребители, какъв е размерът на главницата и лихвата за всеки отделен месец в процесния период; липсват доказателства, че ищецът всеки месец е съставял фактури.

Излагат съображения, че незаконните строежи нямат право на официално присъединяване към водоснабдителната мрежа, респективно ВиК операторите нямат законово основание да откриват партида и да изграждат постоянно водопроводно отклонение към сграда, без нужните строителни книжа.

Посочват, че при липса на индивидуални водомери месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 5 куб.м за нетоплофицирано жилище за всеки обитател месечно, а отчитането на водомерите се извършва в присъствие на потребителя или на негов представител и отчетът се подписва от тях, като при неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел.

Поддържат, че за уважаване на исковете наследодателят им следва е имал качеството на потребител на ВиК услуги, т.е. е притежавал право на собственост или вещно право на строеж върху водоснабдения имот.

Правят възражение за погасяване с 3-годишна давност на претендираните вземания като периодични плащания.

Молят за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноските.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът е доставчик на водоснабдителни и канализационни услуги при 2 публично известни общи условия.

Ответниците Р. Г. К. и Н. З. М. са наследници по закон на З. Н. М., ЕГН **********, починал на ***** г.

За дължимите от всеки от ответниците суми в качеството им на наследници на З. Н. М. за обект, находящ се на адрес: гр. Б., квартал „*****, както следва: главница в размер на 722,90 лева за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 17.06.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 183,23 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 31.07.2018 г. до 30.04.2025 г., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3709/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Против заповедта за изпълнение са постъпили възражения от длъжниците, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно съединени установителни искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за стойността на доставени водоснабдителни и канализационни услуги и на лихва за забава.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която са постъпили възражения по чл. 414 от ГПК от длъжниците, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че през исковия период наследодателят на ответниците е бил потребител на ВиК услуги, като е притежавал право на собственост или вещно право на ползване върху водоснабдения имот, че през същия период до процесния обект са доставяни ВиК услуги в съответното количество и стойност, че в обекта е имало монтирал водомер за студена вода и същият е отговарял на техническите и метрологични изисквания, както и че карнетите за отчитане на потреблението са били редовно и надлежно водени.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на 3 водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно потребител на ВиК услуги е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху водоснабден имот.

В случая от събраните по делото писмени доказателства не се установява ответниците или техният наследодател да са били собственици или да са притежавали вещно право на ползване върху водоснабдения обект през исковия период. Доказателства за това не са ангажирани от ищеца, въпреки изричните указания, дадени от съда по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК в съдебно заседание, проведено на 02.10.2026 г.

Следователно по делото остана недоказано, че ответниците или техния наследодател са имали качеството на потребители на ВиК услуги през исковия период.

Не е доказано от ищеца и осъществяването на останалите правнорелевантни факти, а именно: реалното предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, тяхното количество и стойност, наличието на монтиран водомер за студена вода, отговарящ на техническите и метрологични изисквания, редовното и надлежно водене на карнетите за отчитане на потреблението.

Представените от ищеца писмени доказателства – карнети за отчитане на потреблението, не установяват нито един от тези юридически факти, в т.ч. надлежното отчитане на потреблението, тъй като се касае за частни писмени доказателства, които изхождат от ищеца, не носят подпис на ответниците или техния наследодател, съдържат изгодни за ищеца факти и не се подкрепят от никакви други доказателства по делото, поради което нямат доказателствена стойност и не могат да бъдат ценени от съда.

С отговора на исковата молба ответниците изрично са оспорили съответствието на водомера с техническите и метрологични изисквания, както и наличието на основания за служебно начисляване на потреблението.

С Определение № 1535/11.06.2026 г., както и с протоколно определение от 10.07.2026 г. съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на тези обстоятелства, както изисква разпоредбата на чл. 146, ал.

2 от ГПК, но доказателства за това не бяха събрани по делото, поради което съдът намира тези твърдения на ищеца за недоказани.

При така установените обстоятелства съдът намира, че ищецът не е провел успешно доказване на релевантните за спора факти, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за направата им.

На основание чл. 78а, ал. 2 от ГПК страните следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на съда и разноските за провеждане на един час 4 информационна среща съобразно чл. 60, ал. 2 от Наредба № 12/28.07.2025 г. за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация, тъй като не са участвали в информационна среща за процедура по медиация, без уважителна причина, след като са били задължени от съда.

Неоснователни са изложените от ищеца в молба с вх. № 19475/30.06.2026 г. доводи за наличие на пречка за участие в насрочената информационна среща за процедура по медиация, тъй като доброволното уреждане на спора не е задължително да бъде свързано с признаване на задължения или опрощаване на дълг.

Ответниците също не са присъствали лично в информационната среща, без наличие на уважителна причина, а присъствалият пълномощник не е разполагал с изрично пълномощно, необходимо съгласно чл. 34, ал. 3 от ГПК.

Ето защо и двете страни следва да поемат отговорността за разноските за провеждане на информационната среща, като съгласно чл. 78а, ал. 2, изр. 2 от ГПК разноските за срещата следва да се заплатят поравно от двете страни.

На основание чл. 4 от ЗВЕРБ исковите претенции следва да бъдат превалутирани в евро по официалния курс съгласно чл. 5 от ЗВЕРБ , тъй като считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото.

По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК 115010670, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Шести С.“ № 250 против Р. Г. К., ЕГН ********** от с. К., общ. С., обл.

Пазарджик, ул. ,,***** за съществуване на вземане в размер на 369,61 евро (с левова равностойност 722,90 лева), представляващо главница за консумирана питейна вода и отведена вода за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2025 г. за обект, находящ се в гр. Б., кв. „*****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.06.2025 г., до окончателното изплащане, и вземане в размер на 93,68 евро (с левова равностойност 183,23 лева), представляваща лихва за забава за периода от 31.07.2018 г. до 30.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3709/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.