Определение № 37395 от 17.09.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37395 гр. София, 17.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110106156 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Л. Ц. В., А. Ц. В., В. С. П. и И. Т. А., с която срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Ищците твърдят, че са наследници по закон на М. И. С. /починал на 15.11.1989 г./, като сочат, че Л. В. и А. В. са деца на Ц. М.ов В. /починал на 03.09.2017 г./, който е син на М. И. С., а В. П. и И. А. са деца на Г. М.ова Я. /починала на 28.02.2009 г./, която е дъщеря на М. И. С.. Твърди се, че с решение № 141 от 24.02.2000 г. на поземлена комисия в община Младост, област София – град за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Горубляне, е било признато правото на собственост на наследниците на М. И. С. /Б./ в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: нива от 88/270 ид. части от 3.605 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на гр. София в местността Грамадите, имот № 20024, при съседи – С. Ц. Б., А.

К. М., Ц. Т. Б., общинска, Д. Д. С., заявен с пореден № 8 от заявлението и установен с емлячен регистър 1202/18.09.92г., т. V, стр. 517. Със същото решение е възстановено правото на собственост на наследниците на М. И. С. /Б./ в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 88/270 ид. части от 2 020 дка, пета категория, находяща се в строителните граници на гр. София в местността Грамадите, имот № 20024, при съседи: по букви А-Б-Д-Е-А, съгласно скица на вещо лице от 22.04.1999 г. по гр. д. № 2150/96 г. на СРС, 48 състав, заявен с пореден № 8 от заявлението и установен с емлячен регистър 1202/18.09.92г., т. V, стр. 517. Сочи се, че решението на поземлената комисия е постановено въз основа на решение от 28.07.1999 г. по гр. д. № 2150/1996 г. на 48 състав, по описа на СРС /влязло в сила на 23.12.1999 г./, с което е отменено решение № 135/13.02.1996 г. по преписка № 505/14.04.1992 г., решение № 138/14.02.1996 г. по преписка № 322.26.02.1992 г. и решение № 141/14.02.1996 г. по преписка № 338/26.02.1992 г. на ПК „Младост“ и е постановено възстановяването на правото на собственост на наследниците на Й. И. С. /починал на 02.03.1975 г./, Стойлка В.а Л. /починала на 10.11.1968 г./ и на М. И. С. /починал на 15.09.1989 г./, върху 2 020 кв.м., представляващи част от следния недвижим имот – нива от 3 605 дка, находяща се в строителните граници на кв. Горубляне – гр. София, 1 при съседи: С. Ц., Д. С., Ц. Т. и селска мера, съставляваща имот пл. № 20024, в стари реални граници, обозначени с червен цвят между буквите А-Б-Д-Е-А на приложената към делото скица от 22.04.1999 г., при следните квоти – за наследниците на Й. И. С. и М. И. С. – по 88/270 ид. ч., а за наследниците на Стойлка В.а Л. – 9/270 ид. ч. от посочения имот. Съгласно регулационния план на НПЗ „Горубляне“, одобрен със Заповед № РД-50-09-156А/20.04.1983 г., нива от 3,5 дка в землището на с. Горубляне, м. „Грамадите“, попадала в терен, отреден за СД „Озеленяване“ и СД „Водоснабдяване“, като били реализирани мероприятия, заемащи част от имота в размер на 1 585 кв.м., а останалите 2 020 кв.м., попадащи между буквите А-Б-Д-Е-А на скицата от 22.04.1999 г. /цитирана в решението на поземлена комисия в община Младост и неразделна част от решение от 28.07.1999 г. по гр. д. № 2150/1996 г., на 48 състав по описа на СРС/ били свободни за възстановяване. Така на наследниците на М.

С., на лицата Й. С. и Стойлка Л., било възстановено правото на собственост върху 2 020 кв.м., представляващи част от нива от 3 605 дка, подробно описана, а от тези 2 020 кв.м., на ищците /като наследници на М. С./ били възстановени 88/270 ид. части.

Ищците претендират правото си на собственост на основание наследяване, в качеството им на наследници на низходящите на М. И. С. – Г. М.ова Я. и Ц. М.ов В., като ищците Л. Ц. В. и А. Ц. В. /наследници на Ц. М.ов В./ се твърди, че са придобили по ¼ идеална част /22/270 ид.ч./ от правото на собственост върху процесния имот, а ищците В. С. П. и И. Т. А. /наследници на Г. М.ова Я./ се твърди да са придобили също по ¼ идеална част /22/270 ид.ч./ от правото на собственост върху процесния имот, за каквито части молят да се признае за установено правото им на собственост, както и да им бъде предадено владението на процесния имот. Поддържа се, че влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като е посочено, че нито към 01.03.1991 г., нито към настоящия момент върху имота са налице построени сгради, както и не е отстъпвано право на строеж. Имотът с площ от 2 020 кв.м., който се претендира на основание чл. 108 ЗС, се явявал част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Младост, целият с площ от 69 930 кв.м., като съгласно представена от ищците скица-проект № 15-870102-23.09.2020 г., имотът бил обозначен с цифри 1 – 7 – 5 – 5 – 8 – 9 – 2 – 4 – 1.

Реалната част била с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: нива, при съседи /граници/ на целия имот с площ от 2 020 кв.м.:

***, ***, ***.

С уточнителна молба е посочено, че на лицето Т. Й.ов И., на когото била възстановена 88/270 ид. ч. от процесния имот, подал заявление в АГКК за изменение на КККР относно поземлен имот с идентификатор ***, като било поискано нанасянето на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2 020 кв.м., попадащ в имот с идентификатор ***, като площта на последния се намалявала. По започналото административно производство били уведомени заинтересованите лица, като в деловодството на СГКК, постъпило възражение от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с което се възразявало срещу поисканото изменение, тъй като последното дружество било собственик на целия имот, който бил одържавен с АДС № 3019/19.06.1984 г., впоследствие актуван като общински и апортиран в капитала му. Поради невъзможността на ищците да ползват имота, същите претендират обезщетение за лишаване от ползване за период от 36 месеца, считано от 09.06.2020 г. до 09.06.2023 г. в общ размер на 18 000 лева /по 500 лв. месечно/, в условията на разделност, съответно по 4500 лева за всеки от ищците, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Представят писмени документи, които искат да се приемат като доказателства по делото. Заявяват искане по чл. 195 ГПК – за допускане изслушването на съдебно2 техническа и на съдебно-счетоводна експертиза, за издаване на СУ, което да послужи пред АГКК гр. София за снабдяване със скица от действащата кадастрална карта за целия имот, част от който е и процесният, както и по чл. 186 ГПК за изискване на преписката от ОСЗ. Искат съдът да допусне двама свидетели за установяване на състоянието на имота, както и за обстоятелството, че същият не е и никога не е бил застроен.

Ответникът е подал в срок отговор, с който оспорва исковете. Излага становище за недопустимост на исковете по чл. 108 ЗС, тъй като по отношение на целия имот с № 20024, представляващ нива с площ от 2020 кв.м., в местност „Грамадите“, в землището на Горубляне, гр. София, било налице висящо производство, образувано по-рано пред СГС – гр. д. № 12144/2022 г., по описа на СГС, 1-7 състав, от наследниците на Й. И. С.

– Й. Т.ов И. и Е. Т.ов И., които претендирали установяване на правото на собственост за целия имот 185/270 ид. ч. /2х88/270 + 9/270/ от 2 020 кв.м., по отношение на ответното дружество, както и за предаване на владението върху имота от последното, като исковете били предявени от името на всички наследници на Й. И. С., М. И. С. и Стойлка В.а Л. /т.е. и от името на настоящите ищци/. Недопустимост се твърди да е налице и по отношение на исковете за неоснователно обогатяване, тъй като същите били обусловени от ревандикационните искове. Моли се за прекратяване на производството, респ. за спирането му на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърди се също, че исковете са неоснователни, тъй като ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** на основание апорт, извършен от Столичен общински съвет с решение № 41, обективирано в протокол № 12 от 29.05.2000 г., който имот представлявал терен – УПИ I, кв. 6 по плана на гр. София, местност „НПЗ „Изток“, Горубляне, с площ от 80 850 кв.м., с балансова стойност 565 950 лева. Сочи се, че чрез присъединяване владението на праводателите на ответника, имотът се стопанисвал и ползвал от 1984 г., като бил застроен законно със средства на ответника преди 01.03.1991 г. Поддържа, че сроковете за оспорване на решенията на СОС, с които е извършен апортът от 29.05.2000 г., са изтекли и решенията са влезли в сила.

Твърди се, че преди стартиране на процедурата по реституция на земи, имотът с идентификатор № *** е актуван с Акт за държавна собственост № 3019 от 19.06.1984 г., в който било отразено, че същият е станал държавна собственост по силата на Разпореждане на МС № 404/68 г., изменено с разпореждане, обнародвано в ДВ, бр. 9/81 г. В акта било отразено, че имотът е предоставен за оперативно управление на държавната организация „РНС – район „Хр. Ботев“, като имотът бил отреден за СД „Озеленяване“ и СП „Водоснабдяване“, съгласно заповед № РД-09156а/20.04.1983 г. на гл. архитект на гр. София, което било видно и от писмо № АБ-0700-235/01.07.1983 г., от което се установявало, че имотът е държавен. Впоследствие имотът бил предоставен на ответното дружество, което в периода на 80-те и 90-те години реализирало строителни мероприятия на СД „Озеленяване“ и СП „Водоснабдяване“. Видно от писмо № 14-91-00-14/07.02.1996 г., били изградени обекти на СД „Озеленяване“. От обяснителна записка и виза за обект – База „Горубляне“ от м. юни 1986 г. било видно, че част от обектите кухненски салон и трафопост били общи за СД „Озеленяване“ и изградената база СП „Водоснабдяване“.

След изчерпване на бюджета на СД „Озеленяване“, имотът бил предоставен на „ВиК“, видно от писмо № 393/10.10.1994 г. на СД „Озеленяване“ до Столична община и до „ВиК“, след което дружеството било преобразувано в еднолично акционерно дружество с общинско имущество – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.

Ответникът се позовава на чл. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г., респ. чл. 17а ЗППДОбП (отм.), съгласно които разпоредби, при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, собствеността върху недвижимите имоти и другото имущество, което е било предоставено от държавата на 3 предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на дружеството, освен ако в акта за преобразуването е посочено друго, следователно актът за преобразуване имал вещно-транслативно действие и представлявал производен придобивен способ. Включването на имуществото в баланса на преобразуващото се държавно предприятие и изразената от принципала воля за включване в капитала на дружеството, се явявало пречка за възстановяване в реални граници на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, когато това имущество се явява държавна собственост към момента на преобразуването, включено е в баланса на преобразуващото се предприятие и в акта за преобразуване, това имущество не е изрично изключено, твърди още ответникът. На следващо място се сочи, че на 01.09.1999 г., бил издаден акт за частна общинска собственост № 611, в който било отразено, че имотът е станал общинска собственост. На основание чл. 2, ал. 2 ЗОС, след включване на имота в капитала на дружеството, същият е престанал да бъде общински имот и е станал собственост на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, за което било издадено решение № 41 на СОС, обективирано в Протокол № 12 от 29.05.2000 г. /апорт/ и била извършена отметка в акта за частна общинска собственост № 611/01.09.1999 г.