Решение № 2132 от 12.11.2021, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Пловдив, 2132/12.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, XX състав, в открито заседание на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

АЛЕКСАНДЪР

МИТРЕВ при секретар Теодора Цанова и прокурор Калоян Димитров като разгледа КАНД № 2395/ 2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.

Образувано е по подадени касационни жалби от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, чрез ст.юриск. Ч. и от адв. В.С., като пълномощник на Г.Д.Д., против Решение №1359 от 01.07.2021г., постановено по административно дело № 3222/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

В касационната жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, са изложени доводи, че решението на Административен съд - Пловдив е неправилно и необосновано.

Посочено е, че в действителност е установена известна пренаселеност в част от спалните помещения, но това се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и останалите помещения, като в тази връзка е посочено, че в светлата част на денонощието помещенията не се заключват. На следващо място се сочи, че килиите, коридорите и сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените от свобода. Твърди се, че по делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН в частност затвора в Пловдив. Изложени са доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че не е налице причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени оспореното решение в осъдителната му част, респективно да постанови ново, с което да отхвърли претенциите на ищеца, евентуално да отмени решението в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати обезщетение за сумата над 500 лв. до присъдения размер от 5000 лв.

В касационната жалба, подадена от адв. С. се твърди, че решението на Административен съд – Пловдив в отхвърлителната му част е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че искът е следвало да се уважи в пълен размер и моли съда за решение в този смисъл.

В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват. В постъпила по делото писмена защита, адв.С. поддържа жалбата и оспорва жалбата на ГДИН.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, и че жалбите следва да бъдат отхвърлени.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив, приема, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

С оспореното съдебно решение съдът е осъдил Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Г.Д.Д., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.01.2015г. до 11.12.2020г. /датата на депозиране на исковата молба/ за Затвора-Пловдив и за Затвора-Пазарджик, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2020г. датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, отхвърлил е претенцията до пълния ѝ размер от 30 000 лева, както и е осъдил Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Г.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата от 10,00 лв., представляваща направените по делото разноски.

За да достигне до този резултат съдът е обсъдил подробно и задълбочено събраните по делото доказателства и приел, че през исковия период от 01.01.2015г. до 11.12.2020г. /датата на депозиране на исковата молба/ за Затвора-Пловдив и Затвора-Пазарджик, с изключение на периодите от 07.05.2019г. до 09.05.2019г., от 22.11.2019г. до 08.12.2019г., от 12.12.2019г. до 19.12.2019г., от 02.02.2020г. до 03.02.2020г., от 09.04.2020г. до 15.04.2020г. и от 15.04.2020г. до 11.12.2020г., ищецът е пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Останалите оплаквания на ищеца за нарушения по ч.3 от ЗИНЗС са отхвърлени, като са изложени подробни и конкретни мотиви защо съдът приема, че няма други нарушения, освен посоченото по-горе. Изложените мотиви се споделят напълно от настоящия съдебен състав, което прави излишно повтарянето им, а е достатъчно препращане към същите. За пълнота и доколкото и двете страни не са съгласни с определения размер на обезщетение следва да се отбележи, че същото е съобразено с това, че осъщественото доказване е за част от периодите, както е посочено по-горе, с дължината на престоя, през който ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия, както и с това, че е доказано само едно от множеството твърдени нарушения, съответно е съобразена и общата цена на иска.

Поради изложеното касационните жалби са неоснователни и Решение №1359 от 01.07.2021г., постановено по административно дело № 3222/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила. Претенциите за разноски са неоснователни, предвид изхода на делото.

Мотивиран от горното,

Административен съд – Пловдив, ХХ състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение

№1359 от 01.07.2021г., постановено по административно дело № 3222/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.