Решение № 133 от 10.10.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Свиленград, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20225620200556 по описа за 2022 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0351-000245 от 11.07.2022 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на М. Д. Д. с ЕГН ********** от град ************, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 77, област Хасково, чрез адвокат К. Т., за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. (пункт 1) и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 1 месец (пункт 2).

Жалбоподателят М. Д. Д. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен, неправилен и постановен при съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон – сочи, че по отношение на второто нарушение било налице противоречие между 1 описаната фактическа обстановка и правната квалификация.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. Д. Д. , не се явява.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково , редовно призован, н е изпраща представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 24.06.2022 година вечерта в град Любимец, област Хасково, движещото се по улица „Иван Рилски” в посока кръстовището с улица „Дойран”, МПС – лек автомобил марка „Ауди”, модел „Ку 7” с държавен регистрационен номер Х 63 66 КР - собственост и управляван от жалбоподателя, се удря в ляво по посока на движението си в бетонен електрически стълб, след което продължава движението си и се удря в следващия на същата улица стълб. На двата стълба са нанесени материални щети. Д. не остава на место и напуща местопроизшествието. Във връзка със случилото се пътно-транспортно произшествие (ПТП) на место около 22.40 часа пристигат свидетелите Б. П. Б. и Д. Г. Г. (служител на РУ - Свиленград) след разпореждане от дежурния в РУ – Свиленград.

Нарушителят около 02.00 часа на дата 25.06.2022 година идва при полицейските служители.

Налична е по делото Декларация, в която Д. декларира, че на дата 24.06.2022 година около 22.40 часа той е управлявал процесното МПС.

Предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, свидетелят 2

Б. П. Б. – Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, съставя против жалбоподателя Д. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 448485, серия GA.

Последното процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Д. Г.

Г.. В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на фактическите нарушения, свързани с управление на МПС с несъобразена скорост и загуба на контрол на управляваното МПС, поради което предизвиква ПТП и неоставане на местото на ПТП до пристигане на представители на органите на реда, както и на обстоятелствата по извършването и откриването им. А досежно квалификациите, нарушенията правно квалифицира с разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДвП, които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя нарушителя М. Д., който сочи че няма възражения против констатациите.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 220351-000245 на 11.07.2022 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правните квалификации на нарушенията, дадена от контролния орган - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДвП и налага на жалбоподателя Д. съответно административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. и административни наказания „Глоба” в размер на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 25.08.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана лично от нарушителя. В този смисъл са и данните, съдържащи се в Справката за нарушител/водач и изявлението на нарушителя, инкорпорирано в Жалбата.

Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Бончо Цветанов Бонев) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по 3

ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Б. П. Б. заема длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол” , група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-5059 от 29.08.2022 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, видно от която е санкциониран с няколко влезли в сила НП и Електронни фишове за различни нарушения на ЗДвП, както и че няма наложени принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесните Глоби не са платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тези части в резултат на плащане на финансовите санкции.

4

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.

189, ал. 12 от ЗДвП. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 25.06.2022 година актосъставителят Б. П. Б. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (в този смисъл е и изявлението му, направено в открито съдебно заседание на 03.10.2022 година), т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, а група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят Б. П. Б. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.

Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Вярно е че в АУАН не е посочен адрес на свидетеля Д. Г., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и местоработата му, е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност.

Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вменените на жалбоподателя противоправни деяния, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова). Фактът, че при посочване на нарушените правни норми и изписването на относимите текстове, актосъставителят е смесил правните 5 норми и текстовете им, респ. разделил правните норми, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в АУАН се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, какво е извършил).

Към момента на извършване на процесните деяния, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, не е подал възражение в тази насока, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът привежда следващите правни съображения:

По отношение нарушението по пункт 1 – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:

Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства (ППС) при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на виД.ст, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвиД. препятствие, както и намалят скоростта и в случай на необхоД.ст да спрат, когато възникне опасност за движението.

Сред задължителните реквизити на АУАН и НП е описанието на нарушението. То следва да е сторено от актосъставителя и наказващия по такъв начин, че пълно, точно и ясно се посочат всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на деянието, т.е. подробно да се индивидуализира осъщественото от нарушителя противоправно деяние в съответствие със съвкупността от признаци, характеризиращи нарушението като такова. Това изискване към съдържанието на АУАН и НП е свързано с гарантиране правото на защита на нарушителя - да даде възможност на 6 последния да узнае всички съставомерни признаци на деянието, за което му е наложено административно наказание, като същевременно по този начин се определя и предмета на доказване по делото.