Решение № 3016 от 12.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3016 гр. Пловдив, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330117305 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Р. П. Л., ЕГН ********** срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 500 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем Кредирект № ******г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.12.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се излагат съображения, че на 9.08.2022 г. между страните бил сключен договор за паричен заем Кредирект № ***** по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 800 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР в размер на 48,62 %.

В чл. 3.10 от договора било предвидено заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 409,95 лева. Ищецът твърди, че е заплатил сума от 500 лева, надхвърляща чистата стойност на кредита, която следва да се върне като неоснователно платена, поради недействителност на договора за паричен заем, евентуално поради недействителност на клаузата на таксата за експресно разглеждане. Излага съображения за недействителност на договора и на таксата за експресно разглеждане, поради противоречието им с повелителни правни норми. С оглед посоченото се предявява исковата претенция и се претендират разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Сити Кеш“ ООД, с който се посочва, че е налице злоупотреба с процесуални права, доколкото ищецът образувал няколко дела за оспорване на една и съща клауза по различни договори. Поради изложеното се претендира производствата да бъдат съединени. От правна страна се излагат доводи, че договорът за паричен заем и клаузата за такса експресно разглеждане са действителни, доколкото са спазени всички изисквания на ЗПК. В договора били посочени ГПР и начинът му на формиране. Таксата не следвало дасе включва в ГПР, доколкото задължението за нейното заплащане представлявала доп. услуга, която не била свързана с усвояването на кредита. Признава се получаването на сумата от 1300 лева. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, съобрази възраженията, доводите и исканията на страните, намира за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните по делото, че са сключили договор за паричен заем Кредирект №*******г. при следните параметри: предоставена сума от 800 лева, при ГЛП 40,05 % и ГПР 48,62 %), както и че ищцата е аплатила по договор за кредит общата сума от 1300 лева.

Не е спорно и че между страните е постигната договореност съобразно чл. 3.10 от договора, че е предвидена такса за експресно разглеждане в размер на 409,95 лева. Горните обстоятелства документално се подкрепят от представения договор за паричен заем отребителски кредит, общи условия и стандартен европейски формуляр.

Относно въпроса за недействителност на договора за кредит:

Като взе предвид характеристиките на съглашенията и на страните по тях, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договорите за задоволяване на свои лични потребности: липсват данни да е действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Посочената такса за експресно разглеждане е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Това не е било сторено, видно от отговора на исковата молба, в който този факт се признава, ето защо съдът приема, че посочения в процесния договор за кредит размер на ГПР не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. След като процесния договор за паричен заем е недействителен, платената по кредита сума от потребителя е в размер на 1300 лева, лева, а чистата стойност на кредита е 800 лева, като всичко платено над чистата стойност на кредита подлежи на връщане като неоснователно платено на осн. член 23 ЗПК, а именно сумата от 500 лева. Върху тази сума ще се присъди и законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане, което искане е правоувеличаваща последица от предявяването на искова и е своевременно заявено.

По разноските:

С оглед изхода от спора следва да се осъди „Сити Кеш“ ООД да плати на ПРС държавна такса по производството в размер на 21,73 евро за държавна такса и 300 евро за платено адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на Р. П. Л., ЕГН ********** сумата от 255,65 евро, платена без основание по недействителен договор за паричен заем Кредирект №***** сключен на*****., между Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и Р. П. Л., ЕГН **********, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от 23.12.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на Р. П. Л., ЕГН ********** разноски от държавна такса по производството в размер на 21,73 евро и 300 евро платено адв. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 3016 гр. Пловдив, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330117305 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Р. П. Л., ЕГН ********** срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 500 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем Кредирект № ******г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.12.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се излагат съображения, че на 9.08.2022 г. между страните бил сключен договор за паричен заем Кредирект № ***** по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 800 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР в размер на 48,62 %.

В чл. 3.10 от договора било предвидено заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 409,95 лева. Ищецът твърди, че е заплатил сума от 500 лева, надхвърляща чистата стойност на кредита, която следва да се върне като неоснователно платена, поради недействителност на договора за паричен заем, евентуално поради недействителност на клаузата на таксата за експресно разглеждане. Излага съображения за недействителност на договора и на таксата за експресно разглеждане, поради противоречието им с повелителни правни норми. С оглед посоченото се предявява исковата претенция и се претендират разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Сити Кеш“ ООД, с който се посочва, че е налице злоупотреба с процесуални права, доколкото ищецът образувал няколко дела за оспорване на една и съща клауза по различни договори. Поради изложеното се претендира производствата да бъдат съединени. От правна страна се излагат доводи, че договорът за паричен заем и клаузата за такса експресно разглеждане са действителни, доколкото са спазени всички изисквания на ЗПК. В договора били посочени ГПР и начинът му на формиране. Таксата не следвало дасе включва в ГПР, доколкото задължението за нейното заплащане представлявала доп. услуга, която не била свързана с усвояването на кредита. Признава се получаването на сумата от 1300 лева. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, съобрази възраженията, доводите и исканията на страните, намира за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните по делото, че са сключили договор за паричен заем Кредирект №*******г. при следните параметри: предоставена сума от 800 лева, при ГЛП 40,05 % и ГПР 48,62 %), както и че ищцата е аплатила по договор за кредит общата сума от 1300 лева.

Не е спорно и че между страните е постигната договореност съобразно чл. 3.10 от договора, че е предвидена такса за експресно разглеждане в размер на 409,95 лева. Горните обстоятелства документално се подкрепят от представения договор за паричен заем отребителски кредит, общи условия и стандартен европейски формуляр.

Относно въпроса за недействителност на договора за кредит:

Като взе предвид характеристиките на съглашенията и на страните по тях, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договорите за задоволяване на свои лични потребности: липсват данни да е действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Посочената такса за експресно разглеждане е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Това не е било сторено, видно от отговора на исковата молба, в който този факт се признава, ето защо съдът приема, че посочения в процесния договор за кредит размер на ГПР не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. След като процесния договор за паричен заем е недействителен, платената по кредита сума от потребителя е в размер на 1300 лева, лева, а чистата стойност на кредита е 800 лева, като всичко платено над чистата стойност на кредита подлежи на връщане като неоснователно платено на осн. член 23 ЗПК, а именно сумата от 500 лева. Върху тази сума ще се присъди и законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане, което искане е правоувеличаваща последица от предявяването на искова и е своевременно заявено.