Протокол № 560 от 30.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 560 гр. Пазарджик, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500088 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За жалбоподателя „ВАРАН ПЕЩЕРА“ ЕООД, редовно призовани, представител не се явява.

Ответникът Л. Н. Г., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.

И. П., упълномощен отпреди.

Ответниците И. Д. Д. и В. Д. Д., редовно призовани, се явяват лично.

Ответниците Н. Г. В., М. Н. В., Г. Н. Г., Н. В. В., Д. В. В., редовно призовани, не се явяват.

В момента постъпва писмена молба от адв. М. с искане да не се дава ход на делото поради нередовното призоваване на третото лице. Евентуално при даване на ход изразява становище.

Ответникът Н. С. Н., нередовно призован, не се явява. Призовката му е върната в цялост с отбелязване, че лицето е в чужбина.

Третото лице помагач И. Н. К., нередовно призован, не се явява.

Призовката му е върната в цялост с отбелязване, че лицето е в Англия и няма близки, на които да бъде връчена призовката.

Адв. П.: След докладване от съда начина на връчване на книжата мисля, че няма пречка за даване ход на делото.

Отв. И. Д. и отв. В. Д. : Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка по хода на делото.

1

Ответниците са редовно призовани, като за двамата ответници, които не са получили лично призовките си са налице условията за прилагане разпоредбата на чл. 41 от ГПК. Според данните по делото тези страни отсъстват повече от месец от адреса, който е съобщен по делото, на който веднъж им е връчено съобщение. Тъй като не са изпълнили задълженията си да посочат нов адрес за призоваване съдът счита, че призовките следва да бъдат приложени по делото и тези лица да се приемат за редовно призовани.

Изрично по отношение на третото лице помагач, в какъвто смисъл са възраженията в молбата следва да се посочи, че още при връчване на решението на първоинстанционния съд е констатирано, че това лице не е на адреса, на който е призовавано, работи в Англия и няма близък, който да получи призовката. В този смисъл е отбелязването за насрочване на настоящото заседание.

Между двете действия по призоваване на лицето е изтекъл период подълъг от един месец, поради това СЪДЪТ приема, че по отношение на това лице е приложима разпоредбата на чл. 41 от ГПК, за това при условията на чл.

142 от ГПК при отсъствие на редовно призованите страни ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесулане кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик,постановено по гр.д.№ 2754 по описа за 2023 година са отхвърлени предявените от „Варан Пещера“ ЕООД, ЕИК 201777541, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Симеон Налбант“ № 60, чрез процесуален представител адвокат Е. М. от АК Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ***, ет. 2, офис 4, против Л. Н. Г., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ***, ет.2, Н. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ***, Н. С. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ***, Н. В. В., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ***, вх.А, ет. 5, ап. 9, Д. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „К. Ч.“ № 8, вх.А, ет. 5, ап. 9, И. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Пловдив, ж.к „Т.“ №155, вх. Е, ет. 4, ап. 16 и В. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пловдив, ***, ет. 1, ап. 4, искове с правно основание чл.108 ЗС, за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-281 от 27.10.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на имота в с. Х., общ. Пазарджик, ул. „Т.“, целия с площ от 840 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване 2

/до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 276, кв. 27, парцел III, при съседи: ***, ***, ***,

*** и *** и поземлен имот с идентификатор №

***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-281 от 27.10.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на имота в с. Х., общ. Пазарджик, ул. „Т.“, целия с площ от 777 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 276, кв. 27, парцел II, при съседи: ***, ***, ***,

***, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху горепосочените недвижими имоти.

Осъдено е дружеството „Варан Пещера“ ЕООД, да заплати на Л. Н. Г., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ***, ет.2, сумата в размер на 1750 лева, представляващи сторените в производството разноски.

Производството е проведено при участието на И. Н. К., като трето лице – помагач на страната на ищеца.

В срок така постановеното решение е обжалвано от „Варан Пещера“ ЕООД.

За да отхвърли иска, съдът приел, че не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че неговият праводател е бил собственик на процесните имоти, че осъществената реституционна процедура, не легитимира наследниците на И. К. като собственици на парцел IV в кв. 45 на с. Х., тъй като волеизявленията по деактуване на имота като държавна собственост по чл.78 ЗДС не притежават конститутивно действие по отношение на правото на собственост

Тези изводи били неправилни и несъобразени доказателства по делото и съдебната практиката. със събраните

Твърденията на ищеца били, че процесните имоти са закупени от собственик на имота по наследствено правоприемство, противопоставимо на ответниците несобственици.

Между страните в производство, респективно техните праводатели имало спор, при наличие на конкуренция на права по реституционни производство.

И. К. продал на ищеца собствените, придобити по наследство от Н.

К.,поч. 02.06.2015год., недвижими имоти, след възстановяване на имота към 26.05.1997год. като отнет от свещеник И. К..

По делото била приложена преписката за реституиране на имота с вх.№ 17012/02.07.2024 год. на Районен съд- Пазарджик, от която било видно, че дядото на И. К. – И. К., се е снабдил с нотариален акт за собственост№ 174, 3 том 2 рег.№1470 дело 440 от 23.08.1944 год., издаден по реда на Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общинско място, дадено или заето за жилище на бездомници.

С Уведомително писмо № 845 от 15.07.1947год., собственика К. бил уведомен за решението на Общинска комисия по ТПС по Протокол № 1 от 02.09.1946год., за отчуждаване на имота и причисляването му към държави поземлен фонд на основание чл.48, ал. 2 от ЗТПС /отм./.

Със Зап.№ 210/22.11.1962 год. на Председателят на ОНС -Пазарджик, процесните имоти по тогава действащи планове включени в квартал 45 са изцяло изключени от регулационния план на с. Х., като видно от Удостоверение изх.№ 773 15.08.1996год. изд. от Кметството на с. Х. не се били включвани в блок на ТКЗС.

С Молба вх.№ 94-00548/22.04.1997год, подадена от правоимащите включително и Н. К. поч. 02.06.2015год. било направено искане за уреждане и прекратяване съсобствеността възникнала с държавата, предмет на молба с вх. № 94-00- 548/03.05.1997год. на Областен управител. Определена била оценка което е заплатена от молителите.,

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика като редът и начинът за отписване на актуваните имоти. От съдържащите се в преписката доказателства, било видно наличие на успешно проведена процедура и именно в резултат на успешното и провеждане било прието,че по отношение на правоимащите .респективно праводателя и са налице условията на закона за което е издадена Зап. №365 от 26.05.1997 год. на Областен управител, с кето е приключила реституционната процедура.

Споделят изводите на първоинстанционният съд, че акта няма конститутивно действие, но съдът не отчел, че издаването му. представлява правна, а не фактическа дейност.

След издаването на Заповед №365 от 26.05.1997год на Областен управител още към 1999год., правоимащите се снабдили с Констативен нотариален акт №136 том 6 рег. № 1853 нот. дело № 1256/19.04.1999год. от Нотариус при Районен съд- Пазарджик, с който праводателят Н. К. и сестра му М. П. са признати при равни квоти за всеки един от тях за собственици на недвижими имоти предмет на реституционната преписка.

В производство по гр.д. № 1052/2004год. по описа на Районен съд Пазарджик е сключена съдебна спогодба на 3.11.2004 година по силата на която Н. И.ов К. / баща на продавачът И. К. / е получил в дял процесните недвижими имоти.

Съдебната спогодба имала силата на съдебно решение, а за да я одобри, 4 съдът проверявал и съсобствеността върху имота.

Неправилно първоинстанционният съд отказал, поради настъпила преклузия, да разгледа направеното под формата на възражение, твърдение на ищеца, за изтекла придобивна давност в полза на продавача и праводателите му, направено в първо съдебно заседание, провело се на 29.05.2024год., по повод постъпилият отговор и направените възражения и оспорвания от ответника Л. Г. чрез процесуалният му представител.

Анализират се свидетелските показания,за да се обоснове подържаното, че праводателя на ищеца е бил собственик на имотите.

Чрез приетите по делото заключения на експерти била установена идентичността на имотите, предмет на иска, с тези предмет на реституционната претенция,реализирана чрез Заповед № 361 от 26.5.1997год. на Областен управител Пловдив, съответно с тези,чиято собственост е призната с Констативен нотариален акт №136 том 6 рег. № 1853 нот. дело № 1256/19.04.1999год. от Нотариус при Районен съд- Пазарджик, по отношение на които е постигната съдебната спогодба от 03.11.2004год. по гр.д. № 1052/2004год. по описа на Районен съд Пазарджик.

Следвало да се съобрази и представеното решение № 1250/2008год. постановено по гр.д. 5559/2007год. по описа на Върховен касационен съд 4-то отделение.

С това решение, независимо, че касаело за съседни имоти собственост на праводателите на продавача И. К., били признати правата на наследодателя на праводателя на ищеца.

Неправилно съдът приел, че наследодателят на ответниците С. В. се легитимира като собственик на процесиите имоти с Решение № 1Б309 от 19.03.1998 г. по заявление № 52441/24.02.1992 г. на Поземлена комисия гр.

Пазарджик.