Разпореждане № 4352 от 10.12.2025, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4352 гр. Благоевград, 10.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Частно гражданско дело № 20251210102774 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от *****, македонски гражданин - законни представители, чрез юрисконсулт срещу длъжника С. М. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: село *****, за заплащане на следните суми и на следните основания по предоставени електронни съобщителни услуги и неустойка, предоставяни със системен партиден номер М7130505, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 504273701 от дата 25.07.2023 година, сключен между „А1 България“ ЕАД и С. М. С., както и мораторната лихва върху тях, от които:

- 43,18 лв. /четиридесет и три лева и осемнадесет стотинки/ - неплатени електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М7130505 и подписано Приложение 1 на 25.07.2023г. за услуга 201005244183 с план А1 DTH 100 за срок от 24 месеца, дължима за периода 03.09.2023г. - 02.02.2024г.;

- 8,20 лв. /осем лева и двадесет стотинки/ -дължима лихва за забава върху сумата от 43,18 лв., начислена за период на забава 21.10.2023г. - 03.12.2025г.;

-1,85 лв. /един лев и осемдесет и пет стотинки/ - начислена Такса за събиране на дължими суми за периода 03.12.2023 г. - 02.01.2024 г. по договор с партиден номер М7130505;

-0,34 лв. /тридесет и четири стотинки/ -дължима лихва за забава върху сумата от 1,85 лв., начислена за период на забава 21.10.2023г. - 03.12.2025г.;

-100 лв. /сто лева/ - начислена неустойка по договор с партиден номер М7130505 за услуга 201005244183, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за предоставен цифров приемник за посочения номер;

- 15,56 лв. /петнадесет лева и петдесет и шест стотинки/ -дължима лихва за забава върху сумата от 100 лв., начислена за период на забава 17.04.2024г. – 03.12.2025г.

- 26,26 лв. /десет и шест лева и двадесет и шест стотинки/ - начислена неустойка по договор с партиден номер М7130505 за услуга 201005244183, представляваща неустойка в размер на 1

3 стандартни месечни такси с ДДС за посочения номер;

- 4,41 лв. /четири лева и четиридесет и една стотинки/ -дължима лихва за забава върху сумата от 26,26 лв., начислена за период на забава 03.03.2024г. – 03.12.2025г.;

Претендира се и законната лихва върху цялата сума 171,29 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 04.12.2025 г. до окончателното изплащане, както и държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заявителят е представил копие от цитираните договори, приложения, общи условия.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице, съдът намира, че в случая се касае за договор за мобилни услуги, при който освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съдът намира, че клаузите, според които се дължи неустойки за прекратяване на рамковия договор по вина на абоната, начислена съгласно чл. 54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите за отговорност на приложенията към рамковия договор противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:

Неустойката, претендирана от кредитора, е регламентирана в нарочна клауза, фигурираща в договора за електронни съобщителни услуги, според която: „В случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ-карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата за всички месечни абонаменти за съответния абонаментен план за всяка една СИМкарта/номер до края на срока на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти“.

Относно неустойката за невърнато оборудване съдът намира, че уговорката е неясна, защото липсва каквато и да било конкретизация относно размера на задължението, което е 2 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Dimitar Rumenov Berovski на 28.11.2024 г. в 12:33:43 ч. Актът е постановен на 28.11.2024 възможно да възникне при предсрочното прекратяване, поради което е налице хипотезата на чл. 143, ал.

2, т. 9 ЗЗП, и договорната клауза не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора - чл. 143, ал. 2, т. 18 ЗЗП, а и клаузата не дължи 2 сметка за обема на неизпълнението, поради което неустойката винаги е равна на цената на ново устройство, поради което е налице обоснована вероятност да се задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение - посочената хипотеза на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. При договорена по този начин неустойка потребителят не бил в съС.ие да направи информиран избор, тъй като не бил наясно отнапред колко би дължал при евентуално разваляне на договора. В договора не е посочено при уговаряне на задължението, как е определена стойността на оборудването, като действително липсва каквато и да е конкретизация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора и към кой момент. Освен това, тази претенция не е пряко свързана с присъщите функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото при невръщане на предоставено устройство мобилният оператор би могъл да иска връщането му, респ. да претендира дължимата сума за устройството до края на срока на договора за продажба на изплащане, но не и да претендира стойността му под формата на неустойка. Отделно от това, липсват твърдения - какво е предоставеното оборудване и кога е предоставено, на каква стойност е същото.

Уговорката е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).

Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. - и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС), съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността и.

Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай към момента на сключването на договора.

Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.

Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС).

Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението, 3 за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето - като глобална сума или процент от главницата; базата за нейното начисляване - съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка за плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението; принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д.

№ 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т. о. на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).

Няма съмнение в практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен (продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране под формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след неговото прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора да предоставя ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради колизията й с добрите нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., Решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).

В сега разглежданата хипотеза уговорената неустойка е предвидена точно за случай, при който доставчикът на далекосъобщителните услуги има възможност, при каквато и да е форма на неизпълнение на договорните задължения на абоната, да прекрати едностранно облигационноправната връзка помежду им, да преустанови предоставянето на съответните услуги и въпреки това да получи всички месечни такси до редовния краен срок на сделката.

Тази неустойка обезпечава всякакви форми на неточно изпълнение от страна на абоната.

Формирането на размера на неустойката е конструирано чрез сборуване на уговорените пълни месечни такси до края на договора, които се дължат без доставчикът да предоставя каквито и да било услуги. Следователно на практика е възможно да се достигне до ситуация, при която и заради най-малкото отклонение от договорните си задължения абонатът да дължи под формата на неустойка цялата стойност на уговорените услуги, без реално да ги е ползвал. По този начин доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна, без да предоставя ползването на услугите и то в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен (т. е. ако ги беше предоставил).

Тези характеристики на неустойката в конкретния казус, преценени на плоскостта на принципните критерии, визирани по-горе, дават основание да се приеме, че уговорената между страните неустоечна клауза е натоварена с функции, излизащи извън присъщите за нея обезпечителен и обезщетителен ефект. Така се стига и до логичния извод, че процесната неустойка пряко нарушава принципа на справедливостта и е предпоставка за неоснователно обогатяване на доставчика на далекосъобщителните услуги, за сметка на абоната, което противоречи на добрите нрави.