Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 12.01.2026, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Гражданско дело 120/2025
Вид
Решение № 8
Подписан
12.01.2026
Състав
ИВЕТА НИКОЛАЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410, ал. 1, т.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Ихтиман, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. ПЕТРОВА при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251840100120 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори В. М. и В. И., която искова молба е насочена срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, с адрес гр. София, пл. „Македония“ № 3.

Първоначално делото е било образувано като гр.д. № 75673 от 2024 г. по описа на Районен съд - София, но същото, след постъпване на отговор на иска, е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд - Ихтиман.

Настоява се ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 133,86 лева, включваща главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-126119-800628, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба /18.12.2024г./ до окончателното плащане на сумата и 34,59 лева лихва, дължима за периода от 30.07.2020г. до 30.07.2024г.

Във връзка със своите претенции активно легитимираната страна сочи, че на 24.11.2019г. Ц. С. М. е участник - водач в ПТП, като движейки се с МПС марка „БМВ“, по път първи клас №8 на 139 км. в дупка и неравности по пътя.

Сочи се, че ударенията автомобил е застрахован в ЗK „Лев Инс“АД на основание застрахователна полица „Каско“ № 93001810098720, валидна от 19.12.2018г. до 18.12.2019г. Нанесената щета била описана в опис на претенция по щета № 0000-1261-19-800628 и протокол за ПТП. Твърди се, че са причинени щети на „предна дясна гума и джанта“ описани в опис 1 претенция и заключение, като е посочено, че размерът на щетата е определен на 99,27 лева представяващо стойността на извършен ремонт. Твърди се, че на 07.01.2020г. ЗK „Лев Инс“АД е заплатило сумата от 99.27 лева на собственика на автомобила и е поканило Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ да възстанови плетеното обезщетение, като плащане не е постъпило.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, като същият е депозирал отговор, в който са изложени подробни съображения, според които исковата претенция е неоснователна, с оглед на което се настоява същата да бъде оставена без уважение. Прави се възражение за съпричиняване. Не се оспорва обстоятелството, че въпросният пътен участък се стопанисва от ответната страна.

В проведеното открито съдебно заседание на 09.10.2025г. законният представител на ищеца не се явява, депозирано е писмено становище.

Представител на Агенция „Пътна инфраструктура“ - не се явява в съдебното заседание.

Исковата молба, с която е поставено началото на производството, е допустима изхожда от лице, което има правен интерес от нея.

След извършена служебна проверка съдебният състав приема, че са налице всички положителни предпоставки за разглеждане на исковата претенция. Разгледана по същество исковата молба се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ във вр. с чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.

Претенцията за лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според текста на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В чл. 410, алр. 1 т. 2 от КЗ е разписано, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. В чл. 30, ал. 1 от ЗП е предвидено, че Агенция пътна инфраструктура осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на изпълнителите на работата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на 2 възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях с действията или с бездействията си е причинил щетите.

Уважаването на предявен регресен иск с правно основание основание чл.

410, ал. 1, т.2 КЗ във вр. с чл. 49 и чл. 50 ЗЗД е обусловено от установяването на следите факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и застрахователя и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на застрахователното покритие; 2/ настъпила деликтна отговорност, изразяваща се във виновно противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на ответника възложител на работата, в резултат на което е настъпило застрахователното събитие, което има причинна връзка с конкретния вредоносен резултат.

Като писмено доказателство е представен по делото препис от Застрахователна полица полица „Каско“ № 93001810098720, валидна от 19.12.2018г. до 18.12.2019г, видно от която автомобил марка „БМВ“ в ЗK „Лев Инс“АД.

По делото е представена и приета като доказателство Регресна покана от ЗK „Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А по повод щета № 0000-1261-1980628, до Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089.

Представен и приет, като доказателство по делото е и доклад по щета № 0000-1261-19-80628 на ЗK „Лев Инс“АД, ЕИК 121130788.

Видно от представено платежно нареждане на 06.01.2020г. от ЗK „Лев Инс“АД, ЕИК 121130788 са изплатили на А. Д. М., чиято собственост е автомобил марка „БМВ“ сумата от 99.27 лева.

В съдебно заседание свидетелят Ц. М., който е и водач на МПС марка „БМВ“, същото собственост на А. Д. М. сочи, че по време на пътуване точно след табелата на изхода на Момин проход посока с. М. дясната лента на пътното платно при дъждовно време минал през голяма необозначена дупка и срязал задна дясна гума на автомобила. Твърди, че дупката, била в неговата лента за движение. Видял дупката в последния момент и успял да я избегне с предната гума, но не и със задната. Сочи, че се е движил с нормална скорост в ограничението.

По делото е изготвена и приета съдебно-авотетхническа експертиза. В заключението на същата е посочено следното, щетите по лек автомобил марка „БМВ“, могат да се получат по описания начин - от преминаване на процесното МПС през препятствие на пътя - дупка с остри ръбове в асфалта, но също така могат да настъпят и удар в бордюр. В съдебно заседание вещото лице, изслушано след разпита на свидетеля, заявява, че поддържа експертното заключение.

В настоящия случай според показанията на свидетеля по платното за движение е имало множество дупки, не само тази, в която е попаднал управляваният от него автомобил, като в насрещното платно е имало движещи се автомобили, които обстоятелства по мнение на съдебния състав не са дали възможност на шофьора своевременно да избегне същата. Поради тези съображения в настоящия случай не може да се възприеме за основателно 3 възражението за съпричиняване на вредите.

Съдът като се запозна с останалите възражения на ответника инкорпорирани в отговор на искова молба и в последваща депозирана молба по хода на делото ги намира за неоснователни.

От изложеното дотук се налага извод, че в резултат на настъпилото произшествие на 24.11.2019г. действително по процесния лек автомобил са нанесени щети - спукана гума, които са били възстановени от ищцовата страна, която е имала качеството на застраховател по имуществена застраховка, сключена във връзка със застраховане на увредения автомобил.

От значение е обстоятелството, че показанията на свидетеля, разпитан по делото, са последователни и в тях не се констатират противоречия, като същите кореспондират с останалия доказателствен материал. Поради тези съображения съдът приема, че действително е настъпило застрахователното събитие, в резултат на което е била увредена една от гумите на лекия автомобил, което е наложило подмяната й, за което е заплатена сума в размер на 99,27 лева от застрахователното дружество.

Следва да бъде уважен и иска за сума в размер на 34,59 лева лихва, дължима за периода от 30.07.2020г. до 30.07.2024г.

На уважаване подлежи и предявеният осъдителен иск за акцесорното вземане законната лихва върху главницата, дължима от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2024г. до пълното погасяване на дълга.

Предвид изхода на делото ищецът има право и на сторените от него съдебни разноски, а именно: 50,00 лева - внесена държавна такса, 300 лева внесен депозит за изготвена на експертиза, и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, които суми следва да бъдат присъдени в тежест на ответната страна. По отношение на сумата от 50,00 лева - внесен депозит за явяване и разпит на свидетел, съдът констатира, че в съдебно заседание свидетелят е заявил, че желае присъждане на разноски за явяването му, поради което тази сума не може да бъде възстановена.

Така мотивиран съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с адреса: гр. София, бул.

„Македония“ № 3 и адрес за кореспонденция: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на ЗK „Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А главница в размер на 50,77 евро - регресно вземане, която сума представлява изплатено застрахователно обезщетение във връзка с лек автомобил марка „БМВ“, който автомобил е увреден при настъпило произшествие на 24.11.2019г., като обезщетението е изплатено от ищцовото дружество по силата на договор за имуществена застраховка „Каско“, сключен посредством застрахователна полица № 93001810098720, ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума за времето от датата на подаване на исковата 4 молба 18.12.2024г до окончателното изплащане на задълженията и 17,69 евро лихва от 30.07.2020г. до 30.07.2024г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с адреса: гр. София, бул.

„Македония“ № 3 и адрес за кореспонденция: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на ЗK „Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А следните суми, представляващи сторени съдебни разноски: 25,60 евро - внесена държавна такса, 153,39 евро внесен депозит за изготвена на експертиза и 25,60 евро юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.

8 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - София, в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5