Решение № 166 от 31.10.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Варна, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500376 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез надлежен процесуален представител, против решение № 260012/14.05.24г., поправено с решение № 260018/10.07.24г., постановени по гр.д. № 2382/18г. на ОС-Варна, с което е отхвърлен иска й за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва:

- против Я. М. Я. от гр. Варна, за отнемането на основание чл. 154, вр.

141, вр. чл. 142 ал. 1 т.1 от ЗОНПИ на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Корса“, рег. № *;

- против Ф. И. Ю. от гр. Варна, за отнемането на основание чл. 145, ал. 2, вр. чл. 141 от ЗОНПИ на едноетажна жилищна сграда еднофамилна, с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-64 от 16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед №18-565 от 21.01.2016г. на Началник на СГКК-Варна, без упоменатата площ по предходни документи, по скица с площ от 53 кв.м., а съгласно удостоверение за данъчна оценка с площ от 49.64 кв.м., състояща се от две антрета, две стаи, изба - без упомената площ по предходни документи, а съгласно удостоверение за данъчна оценка с площ от 5.72 кв.м., както и ½ идеална част от тоалет, ведно с ½ идеална част от дворното място, в което е разположена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор 1

*** по КККР, цялото с площ от 288 кв.м., съгласно документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка, а съгласно скица - с площ от 296 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, при начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, ведно със съответната идеална част от подобренията и приращенията в поземления имот, и Комисията е осъдена да заплати направените от ответниците разноски, както и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им представител, осъществил безплатна адвокатска защита.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се решаващият мотив на съда, че след като наличното имущество е на стойност от 43 311.60 лв., то липсва значително несъответствие по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.

Поддържа се, че значителното несъответствие се преценява с оглед на нетния доход, в който се включват разходите на проверяваното лице, а не простото изчисляване единствено на наличното имущество в края на проверявания период. В тази връзка се счита, че законодателят е бил наясно с факта, че при липсата на законни средства за издръжка, при пресмятането ще се получи величина с отрицателен размер, но въпреки това е предвидил извършването на съпоставка, формулирайки начина на изчисление като разлика между доходите, приходите и източниците на финансиране и размера на извършените обичайни и извънредни разходи. Позовава се на определение № 50228/08.06.23г. по гр.д. № 2831/22г. на ВКС, ІV г.о. Поради това се поддържа, че по настоящото дело е налице значително несъответствие и същото по никакъв начин не е обвързано с изискването наличното имущество да е на стойност над 150 000 лв. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноските по делото.

В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни Я. М. Я. и Ф. И. Ю., представлявани от общия си процесуален представител адв. Н. И.. Същите са оспорили въззивната жалба като неоснователна и се претендира решението да бъде потвърдено като правилен краен резултат, макар и същото да е било постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост, но изцяло в съответствие с материалния закон. Изложени са подробни съображения за допуснати от съда нарушения, свързани с необсъждането на всички събрани по делото доказателства (гласни и писмени доказателства във връзка с липсата на фактическо съпружеско съжителство между ответниците през проверявания период; заключенията на експертизите). В тази връзка е посочено, че съобразно заключението на допълнителната СИЕ нетният доход за проверявания период е положителна величина от 3 922.35 лв., а придобитото имущество е на стойност от 40 715.10 лв. Поради това и не е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Счита се, че цитираното от въззивника определение на ВКС е неотносимо към настоящия казус, тъй като предмет на иска, след направения частичен отказ от иска, не са парични средства, които не са 2 налични в патримониума на ответниците. Претендира се от настоящия съд и присъждането на направените по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

Изразените във въззивната жалба и в подадения отговор становища, се поддържат пред въззивния съд чрез процесуалните представители на страните.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт.

За да се произнесе настоящият съд прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по подадената на 18.10.18г. искова молба, с която Комисията е предявила против ответниците Я. М. Я. и Ф. И. Ю., на осн. чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), във вр. с § 5, ал.

1 от ПЗР на ЗПКОНПИ (в редакцията на тази норма към датата на подаване на исковата молба) иск за отнемане на имущество на обща стойност от 49 500лв.

(след предприетото изменение на иска, съчетан с частичен отказ от първоначално предявените претенция с молба вх. № 265002/06.10.23г. и въз основа на Решение № 964/03.10.23г. на КПКОНПИ, допуснато с протоколно определение от 25.10.23г. чрез частично прекратяване на производството по част от предявените претенции), съставляващо стойността на описания погоре л.а. „Опел“ модел „Корса“ с рег. № * (с посочена от ищеца стойност от 2 800 лв.) и стойността на описания по-горе недвижим имот, находящ се в гр.

Варна, район „*“, ул. „* *“, № * (с посочена от ищеца стойност от 46 700 лв.).

Комисията е твърдяла, че посоченото имущество е незаконно придобито през периода на извършената против ответника Я. Я. проверка от 18.08.2007г. до 18.08.2017г. В исковата молба Комисията е посочила, че е образувала проверката въз основа на постъпило уведомление с вх. рег. № УВ1274/10.08.17г. от ОП-Варна за привличането на Я. като обвиняем по ДП № 916/17г. по описа на ОД на МВР-Варна, пр. преписка № 6735/17г., за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. С определение от 13.10.17г. е било одобрено споразумение, с което Я. е бил признат за виновен в това, че за периода от 14.04.17г. до 23.06.17г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества (подробно посочени), на обща стойност от 456.82 лв., с цел разпространение, вкл. и чрез посочване на конкретните изпълнителни деяния на 14.04.17г. и на 21.06.17г. по разпространение чрез продажбата на посочени лица на подробно посочени високорискови наркотични вещества – престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, попадаща в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 25 от ЗОПДНПИ (отм.). С Протокол № ТД04ВА/УВ10936/18.08.2017г. е била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Я. през проверявания период, а с решение № 625/15.08.18г. на Комисията е било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. С решение № 3

827/12.10.18г. на Комисията е прието да се внесе искане в съда за отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците (л. 18-31 от делото).

Цитираните в исковата молба уведомление с вх. рег. № УВ-1274/10.08.17г. от ОП-Варна и Протокол № ТД04ВА/УВ-10936/18.08.2017г. се съдържат в бялата папка, приложена към материалите по делото.

За да обоснове основателността на предявения иск Комисията е твърдяла, че по справки в НБД „Население“ е било установено, че проверяваният Я. е неженен, но има дъщеря З. (родена на *г.) и е с регистриран постоянен адрес, идентичен с този на баща си. Освен това детето З. е родено от майка Ф. И. Ю., която също има регистриран постоянен адрес, идентичен с този на ответника Я. и регистриран настоящ адрес в гр. Варна, ул.

„* *“ *, на който е регистриран настоящият адрес на детето З.. Освен това Ф. има и син – И. Ф. И., роден на *г., с регистрирани постоянен и настоящ адрес като на майка си. Поради това Комисията е приела, че по делото е установено фактическото съжителство между Я. Я. и Ф. Ю., както и членовете на тяхното семейство – двете деца, за целия проверяван период.

С уточняваща молба от 20.06.19г. Комисията е посочила, че към началото на проверявания период не е било установено притежавано имущество от проверяваното лице и свързаните с него лица. По банкова сметка на Ф. И. е било установено салдо към началото на проверявания период в размер на 0.15 лв. Установеното имущество, което е налично в края на проверявания период се състои от описания недвижим имот в гр. Варна на ул. „* *“ *, собственост на Ф. Ю., както и описания л.а. „Опел“, „Корса“, рег.

№ *, собственост на Я.. Освен това по посочен спестовен влог в „Б. П. (Б.)“, с титуляр ответницата Ю., крайното салдо към 18.08.17г. е било в размер на 5.41 лв. и по посочена разплащателна сметка на ответницата в „Общинска банка“ АД крайното салдо към крайната дата на проверявания период, е било 1.31 лв.

С депозираното с молбата за частичен отказ от иска Решение № 964/03.10.23г. на Комисията (л. 234-239), последната е приела, че проверяваното лице и членовете на семейството му за целия проверяван период са имали доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 22 058.78 лв., обичайните им и извънредни разходи са възлизали в общ размер на 151 921.97 лв. (установен недостиг на средства в размер на 129 863.19 лв.), но са придобили имущество на обща стойност от 40 715.10 лв., изразяващо се в придобиването на описаните недвижим имот и МПС и иззетата при претърсване и изземване в хода на наказателното производство сума в размер на 430 лв. Поради това се е поддържало, че установеното несъответствие между нетния доход и имуществото е в размер на общо 170 578.29 лв. (сбора от стойността на посоченото имущество и отрицателния размер на нетния доход), което е значително по смисъла на приложимия към момента на подаване на исковата молба закон. Основавайки се на разпоредбите на посочения нормативен акт, Комисията е поддържала, че е налице обосновано предположение, че имуществото на ответниците е незаконно придобито. Поради това след частичния отказ от исковете е 4 отправена претенция за отнемане на наличния недвижим имот от ответницата и на наличното МПС от ответника, за които се поддържа, че са придобити с незаконни източници на доходи или приходи на средства. Не се претендира за отнемане намерената при претърсването сума от 430 лв., тъй като с влязлото в сила споразумение на наказателния съд, същата е била отнета в полза на държавата.

В депозирания в срок отговор на исковата молба, ответниците чрез общия си процесуален представител, са оспорили допустимостта и основателността на предявения иск. Недопустимостта се обосновава с изтичането на срока по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), както и на едногодишния срок за предявяване на иска. Освен това са се позовали на нередовност на исковата молба, с която се претендира отнемане на имущество по реда на посочения специален закон. Оспорено е твърдението за наличието на фактическо съжителство между ответниците за проверявания период; посочените стойности на имуществото и размера на направените от ответниците обичайни и извънредни разходи. Освен това се поддържа, че Комисията не е навела твърдение за наличието на причинна връзка между инкриминираното деяние, за което ответникът Я. е бил осъден с влязла в сила присъда, и имуществото, което се претендира, че е незаконно и се иска неговото отнемане в полза на държавата. Наведени са били твърдения относно законен произход на средствата, с които ответницата е закупила процесния недвижим имот на 24.03.16г. с посочване на конкретни източници.