Определение № 1046 от 19.03.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …….../15.03.2019 год. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия Павлова частно търговско дело № 280 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх.

№ 83087/14.12.2018 год. на К. К.К. и Н.Б.К. против разпореждане № 47836/04.12.2018 год., постановено по ч.гр.д. № 10144/2018 год. на ВРС – 40 състав, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от държавна такса и за ползване на правна помощ.

Настоящият състав на ВОС, след запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира обжалваният акт за недопустим, поради следните съображения:

С определение №

414/04.02.2019 год., при извършена проверка относно редовността и допустимостта на производството, съставът на въззивния съд е констатирал, че макар и в придружителното писмо на

ВРС да посочено, че се изпраща цялото производство по ЧГД № 10144/3018 год., в изпратената от заповедният съд преписка са приложени избирателно документи.

Констатирал е липса както подаденото възражение срещу заповедта по чл.414 ГПК, така и последващото произнасяне на съда, включително и сезирането на съда с молбата за освобождаване от държавна такса, произнасянето на съда /обжалваемият акт – предмет на настоящата жалба/ и доказателства за съобщаването му на страната.

При връщане на делото във ВОС не са налице приложени други, различни документи, като обжалваемият акт е заверен за вярност от деловодителят на състав. Липсва попълване на преписката с молбата за сезиране заповедния съд за освобождаване на жалбоподателите от предварително внасяне на държавна такса за въззивно обжалване по смисъла на чл.83 ГПК, както и липсва сезиране на съда с искане за предоставяне на правна помощ по конкретно процесуално действие.

Въззивният съд констатира, че единствените искания за освобождаване от такси и разноски са ообективирани в депозираните от длъжниците жалби срещу произнасянето на съда по чл.419 ГПК и чл.420 ГПК, в които същите се позовават на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК относно направените в хода на заповедното и на изпълнителното производство разноски, а в жалбата срещу произнасянето на съда по чл.420, ал.2 ГПК /вх.№ 76265/20.11.2018 год. се иска и предоставяне на служебна правна помощ.

Че се касае именно за така намерените от ВОС искания е видно и от изпратената до въззивния съд за произнасяне по същество жалба, в която се оплакванията на жалбоподателите касаят произнасянето именно по тези искания.

Общо формулираното обаче искане за освобождаване от направените в хода на заповедното и на изпълнителното производство разноски не съставляват искане за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване, за което съдът се е произнесъл почти бланкетно – поради липса на представяне на доказателства по чл.83 ГПК. Искането касае други съпътстващи производства /разноски в заповедното и разноски в изпълнителното/, което е видно и от представените доказателства за внесена държавна такса по депозираните частни жалби. В конкретиката на казуса, заповедният съд е следвало да предприеме действия по изясняване на искането на страните /за изменение на разноските в заповедното или друго/, след което да се произнесе с надлежен акт, съответен на сезирането. Като не е постъпил mо горния начин и се е произнесъл по искане, с което не е сезиран, заповедният съд е произнесъл недопустим акт, който следва да бъде обезсилен.

Недопустимо се явява и определението в частта относно оставяне без уважение на искането на жалбоподателите по чл.94 ГПК. Видно е, че при евентуално положително произнасяне на съда по искането за предоставяне на правна помощ, с определението си съдът следва да посочи вида и обема на предоставяната правна помощ. В конкретния случай, заповедния съд дори не си е направил труда да изясни искането на страната, което при упражнено от тях право на жалба би било безпредметно, ако се иска и ограничава до последното.

По изложените съображения, настоящото дело следва да се обезсили и делото върнато на състава за последващи процесуални действия по общо формулираните искания на страните, съобразно мотивите по-горе.

Водим от гореизложеното, съдът

О

П Р Е Д

Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение от 04.02.2018 год., постановено по ч.гр.д. № 76265/2018 год. на ВРС – 40 състав, в частта, с която са оставени без уважение молбите на длъжниците по чл.83 ГПК и по чл.94 ГПК, като недопустими.

ВРЪЩА гр. д. № 10144/2018г. по описа на ВРС, 40-ти състав, за последващи процесуални действия, след изясняване на конкретните искания на страните, съобразно мотивите по-горе.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: