Решение № 5 от 03.01.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Свиленград, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200688 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Т. Ц. П. с ЕГН ********** от град *******************************, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 8035240 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – при съществени процесуални нарушения (не била посочена дата на издаване, мястото на нарушението и самото нарушение били неясно описани, както и липсвала връзка с посочените като нарушени разпоредби) и в противоречие с материалния (не било посочено ограничението общо ли е или въведено с пътен знак, радарът мобилен ли е или стационарен и приспадната ли е допустимата грешка) закон, както и се сочи се, че жалбоподателят не бил 1 извършил процесното нарушение.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на ЕФ – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 31.07.2023 година в 09.39 часа в град Свиленград, област Хасково, на улица „Сан Стефано” до казино „Империал”, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока към магазин „Жанет”, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „БМВ”, модел 116 Д с държавен регистрационен номер Х 45 77 КС, със скорост 61 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч (въведена като общо ограничение), съответно превишена стойност на скоростта 11 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 8035240 на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането 2 нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 10.10.2023 година (, видно от Справката за нарушител, Справката относно статуса на ЕФ, Писмо с рег.№ 351000-7783 от 07.11.2023 година и отметката, направена в ЕФ, връчен на жалбоподателя и приложен към Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал.

6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 31.07.202 3 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 31.07.2 0 2 3 година и времето (09.00 ч а с а д о 1 2 . 0 0 ча с а ) , за общото ограничение на скоростта , въведено в населено място - 50 км/ч (разрешена скорост) и точното местонахождение на мястото за контрол , където е използвана системата, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като са налични четири снимки за конкретния клип, на една от които е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер ********* в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 64 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км/ч. Но на всички 3 снимки се вижда и друг автомобил.

От представения Протокол № 7-50-23/10.05.2 0 2 3 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет - страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП и на Кодекса за застраховането.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния 4

Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и евентуалното заплащане на намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

Настоящият състав на Съда намира, че от приложените към Административнонаказателната преписка (АНП) снимки не може да се установи кое от двете МПС е превишило максимално допустимата стойност.

От прегледа на приложените в делото снимки безспорно се различават два автомобила, но от същите по никакъв начин не може да се установи скоростта на кое точно МПС от заснетите автомобили е отчетена с процесното АТСС. В текстовото съдържание на тези снимки липсва индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с автоматизираното техническо средство, за да се приеме, че именно автомобилът на жалбоподателя е този, който е навлязъл в зоната с ограничение на скоростта. Отделно от това при прегледа на снимките е повече от очевидно, че не автомобилът на жалбоподателя е първия в колоната на движение, а другото МПС.

По делото липсват каквито и да са доказателства, от които да става ясно, че в случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта на конкретния автомобил. Липсват указания за начина на определяне на зоната за измерване върху доказателственото изображение (, които биха могли да дадат възможност да се формира извод, че процесният автомобил попада именно в тази зона, при положение че на представените по делото снимки са заснети два автомобила), липсват също така и данни съществуват ли други зони, които се определят от маркерите на изображението и какво е тяхното значение при определяне на нарушителя и най-вече съществува ли 5 зона (от изображението), в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е тя.

При това положение не може да се установи по непротиворечив начин осъществено ли е описаното в ЕФ нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От изложеното следва, че Жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени ЕФ.

Посочената в табличен вид информация относно конкретните параметри на процесното МПС не променя горните изводи на Съда, тъй като тя не е част от заснетия клип, респ. снимков материал.

В посочения смисъл е и Решение № 635 от 27.07.2023 година, постановено по КАНД № 534/2023 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова и др.

Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните съображения:

Обжалваният ЕФ би процесуалноправна страна. бил законосъобразен от формална,

Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя би била правилно ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против не го ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН).