Решение № 23 от 11.03.2022, Районен съд - Белоградчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Белоградчик, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20211310200145 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., с ЕГН **********, срещу НП № 568/19.08.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ и вр. чл.45 ал.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл.13 ал.3 и 4 от ЗГ.

В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – липса на състав на нарушение по ЗГ, така както е посочено то от АНО, както и че фактическия състав на вмененото поведение – е друг. В с.з. жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от упълномощен представител - адвокат, който поддържа жалбата и доводите за отмяна на НП, включително изтъква, че липсват в АУАН и НП данни за имота, за който са издавани позволителни за 1 сеч, претендира и разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з., не изразява становище по същество на казуса и писмено.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б. АНГ. Б. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика.

В това си качество – на лицензиран лесовъд, в с. В., обл.В., Б. Б. на 19.02.2021 г., на осн. чл.108 от ЗГ и Заповед № ГСП 37/31.01.2013 г., с която е утвърдена ГСП, е издал позволително за сеч № 0602472, с очакван добив на 75.0 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от вида цер, мъждрян и благун, от отдел 228 ”г”, имот кад. № *** /собственост на ФЛ/ в землището на с. В., общ. М., като ФЛ – собственик било предоставило на друго ФЛ – да получи позволителното и осъществи сечта. Съгласно даденото позволително, сечта е следвало да се извърши първоначално в периода 22.02.2021 г. до 31.05.2021 г., като добитите материали следвало да се извозят от сечището в същия период. Впоследствие периодите са удължени – до 31.08.2021 г.

На 22.08.2021 г. на осн. чл.109 от ЗГ, е издаден Протокол № 0599760 – за освидетелстване на сечището по позволително за сеч № 0602472/19.02.21 г., като в него е отразено действително отсечената дървесина /70,99 пл.куб.м./, липса на не отсечени маркирани дървета, и „задоволително“-то провеждане на сечта и почистване на сечището. /този Протокол не е представен по делото, но е достъпен за трети лица, вкл. съда и той се запозна с него, от публичния регистър на ИАГ, намирайки го за относним към спора по делото/.

На 04.06.2021 г. В. А., М. Г. и Ал. П. – горски инспектори първите двама и ст. експерт третия, при РДГ-Берковица в присъствието на още едно лице – вписано като свидетел при проверка и оформяне на документите /а то – и получило позволителното за сеч/, извършили проверка на място, на терен и констатирали, че в имота, посочен в позволително за сеч № 0602472/19.02.21 г., има по-голямо количество разрешени за отсичане дървета, отколкото е предвиденото по утвърдената ГСП № 37/31.01.2013 г. с размер на ползване на 2 дървесина 101 пл. куб.м. След проверка в достъпената електронна система на ИАГ, проверяващите установили, че карнет опис, сортиментни ведомости за маркирани 75 пл. куб.м. дървесина , така и позволителното за сеч от 19.02.21 г. били изготвени - първите, и издадено – третото, от Б. Б.. А за същия имот, по същата ГСП имало издадено преди позволително за сеч № 0096456/07.02.2013 г., имало и Протокол за освидетелстване на това сечище № 0085729/10.03.2013 г. с добити тогава 96 пл. куб.м. дървесина. Поради превишението, спрямо ГСП, на количеството дървесина, позволена за добиване с позволителното от 19.02.2021 г. В. Александров, М. Горанов и Ал.

Пенчев приели, че с издаване на Позволително № 0602472/19.02.2021 г., Б. е нарушил изискванията за добиване на дървесина съгласно утвърдена ГСП – като е превишил разрешеното количество по нея. Своите констатации В. А. отразил в Констативен протокол - № 143092/04.06.2021 г., ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо Б.Б. за извършеното от него.

Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, и позовавайки се на него, като официален документ, на 13.07.2021 г., свид. И.

Бл. И. – горски инспектор при РДГ-Берковица съставил АУАН № 568 от същата дата на Б. Б., в неговото присъствие : за това, че “ на 13.02.2021 г. , в с. В., общ. Д., обл.В., издал Позволително за сеч № 602472 от същата дата за добив на 75 пл. куб.м., въз основа на ГСП № 37/31.01.2013 г. , като по нея е било предвидено извършването на сеч в размер на 101 пл. куб.м., а по същата програма имало издадено и позволително за сеч № 0096456/07.02.13 г. с добити по него 96 пл.куб.м. дървесина“. В реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, И. И. посочил чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ във вр. чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ и чл.45 ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите вр. с чл.13 ал.3 и ал. 4 от ЗГ. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел, отбелязан като такъв на съставяне на акта – Д. В., колега на И.. Нарушителят отказал да подпише акта и да получи копие от него, в уверение на което се е подписал посоченият с имена и длъжност Д. В. – също служител на РДГБерковица.

На 19.08.2021 г. въз основа на акт № 568/13.07.2021 г. на св. И.И., е издадено обжалваното НП № 568/2021 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът 3 прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. Изрични доказателства за това обстоятелство не бяха представени, но нито една от страните, респ. заинтересованата – жалбоподателят, не го оспори. На следващо място, не се спори относно факта, че за сечище по позволително за сеч № 0602472/19.02.21г. , намиращо се в землището на с. В., общ. М., обл.

М . , отдел 228 „г“ и собственост на ФЛ, издателят е Б. Б. , и че това позволително е разрешавало добива на 75 пл. куб. м. от посочения отдел, подотдел на имота.

За съда се доказва и наличието на утвърдена с нарочна заповед ГСП № 37/2013 г. с предвиден добив на 101.00 плътни куб. м. дървесина, касаеща имот с ЕКНМ 111137, в м. “Средни дол“ в землището на с. В., обл. М., като имотът попада в отдел 228 „д“ на ЛУП от 2002 г. на ДГС-Монтана. В съдържанието на самата програмата – в „ А - Обяснителна записка, Глава Втора. Основни данни за гората“, в абзац втори е отразено, че съгласно ЛУП от 2002 г. на ДГС-Монтана, имотът , в който се обособява сечище по програмата попада в „отдел 228 , подотдел д“, докато по предходен ЛУП имотът се е водел в „отдел 228 в“. В таксационното описание на имота, в заявлението за одобрение на програмата и Удостоверение на ДГС-Монтана, издадено на представител на собственика на имота / наследник/, както и Писмо на РИОСВ-Монтана до същия наследник, отново е сочено , че имотът попада в отдел 228 „д“ от ГФ.

Установи се, и че преди в сечището на имота в отдел 228 „д“ е имало проведената сеч, по друго позволително, с добити и извозени тогава от сечището 96,00 пл. куб.м. дървесина общо - от представената по делото от страна на жалбоподателя извадка от ел. система на ИАГ. /По делото, възприети като част от доказателствения материал по случая, съдът по свой служебен почин извърши справка и се сдоби с информация от системата на ИАГ и за позволителното с № 0096456/07.02.13 г. и цитирания по -горе Протокол № 0085729/10.03.13 г. за освидетелстване по тази сеч, в който не са отразени допуснати изрични нарушения при провеждане на сечта и 4 почистване на сечището, дейността е определена като „задоволителна“, както и съдът там достъпи и Протокола за освидетелстване № 059960/22.08.21г. по позволителното от 19.02.21 г. /

Съдът приема за истинни според него приобщените гласни доказателства – свидетелски показания на св. И. и В., а именно, че им е бил представен констативен протокол от извършена от техни колеги проверка на документация, качена в ел. система на ИАГ, в който колегите на И. и В. са отразили установено от тях нарушение и са разпоредили съставянето на АУАН на Б. Б.. Респ. свидетелите по делото не са извършвали лично проверка на фактите и обстоятелствата, отразени в този протокол, а само на базата на него, като официален документ за съставили и подписали АУАН.

От всички приети по делото доказателства – писмени и гласни, за съда на първо място не се доказва безспорно , че Б., в качеството си на лицензиран лесовъд, издавайки и позволително за сеч № 0602472/19.02.2021 г. за добив на дървесина от конкретен имот в землището на с. В., обл. М. е надвишил като кубатура количеството дървесина, която ГСП № 37/2013 г. е позволявала да се добие там. Описваното в акта и НП позволително за сеч, издадено през м.02.21 г. от Б. Б. касае имот в отдел „228 г“ от ГФ, намиращ се в землището на с. В., обл. М.. И въпреки, че сочи като основание за издаване именно ГСП № 37/31.01.2013г., съдът в нея не открива никакви данни за този подотдел към отдел 228. Напротив има данни, че отдел 228 , подотдел „д“, за който е утвърдена програмата , е имал друга номерация, но преди 2002г. – отдел 228, подотдел „в“. Никъде обаче в програмата не се визира подотдел „г“ на отдел 228. Друга програма , на съда не бе представена от АНО.

Позволителното за сеч от 07.02.2013г., издадено въз основа на сочената в него ГСП № 37/31.01.2013г. пък, е издадено именно за отдел 228, подотдел „д“, съобразно тази програма.

Или, ако авторът на позволителното за сеч № 0602472/19.02.2021 г. - Б.

Б. е посочил неправилно основанието си за издаване на документа – погрешна ГСП, то извършеното от него нарушение е съвсем друго, не визираното в акта и НП.

Съдът констатира още – на второ място, че в НП и АУАН има сероизно разминаване в конкретните данни на признаците на извършеното и вменено нарушение. Тези данни съществено променят установената от съда и 5 възприета за правилна фактическа обстановка. Съдът има предвид изложено от свид. И. в АУАН – дата на деянието, респ. издаването на позволителното за сеч от 2021 г., както и идентификация на предходното позволително за сеч /от 2013 г./ , обуславящо незаконосъобразността / като количество/ по повторно издаденото според св. И. и АНО.

Докато в Констативния протокол от извършената проверка по случая правилно са отразени номерата на двете позволителни за сеч – от 2021 г. и предходното от 2013г., както и датите на тяхното издаване, то в АУАН и НП не е така – там са сочени съвсем други данни в тези насоки. И в АУАН актосъставителят и в НП – АНО, неправилно са посочили датата на извършване от Б. на нарушението – 13.02.2021г., когато и според тях е издал позволително за сеч № 0602472. В АУАН правилно е записан номера – 0096456 на позволителното от 07.02.2013г., но в НП, АНО е придал също съвсем друг елемент на нарушеното / друг номер на този документ/. Така, като цяло Б. е наказан за деяние, осъществено на 13.02.2021г., за когато не е издавал никакъв документ, относим към казуса, също така – в НП е визирано предходно позволително за сеч по същата ГСП – позволително № 006956/07.02.13г., каквото липсва в АУАН, и съдът не откри и при служебната си справка в системата на ИАГ – да е издавано за този имот, от когото и да е , по тази ГСП.

Така констатираното от съда не доказване въобще на датата на деянието – приписана 13.02.21 г., и от друга страна - разминаване в предходните документи / първото позволително / , обуславящи евентуално нарушение през 2021 г., представлява също от една страна не обоснованост на отправеното обвинение и от друга - съществено процесуално нарушение на правилата по ангажиране отговорността на отговорния субект по админ. нарушения и води до накърняване правата на същия – правото да разбере в какво точно е обвинен, срещу какво точно да се защитава, да организира правилно своята защита.