Определение № 293 от 28.10.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. Велико Търново, 28.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000259 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 83, ал. 2 ГПК.

С определение № 448 / 01.10.2025 г. по търг. д. № 143/ 2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, К. К. Б. е освободен, на основание, чл. 83, ал.2 ГПК от заплащане на държавни такси в производството по т. д. № 143/2025 г. на Плевенски окръжен съд, като е отхвърлено, като неоснователно искането му за освобождаване от заплащането на разноски в производството по делото.

Срещу горепосоченото определение, в отхвърлителната му част, е подадена частна жалба от К. К. Б., с искане за отмяна, като неправилно.

Изложени са съображения за неправилност на извода на първоинстанционния съд за възможност на ищеца да заплаща разноските по делото, предвид това, че бил безработен, понякога имал сезонна работа – копаел, режел и цепел дърва, нямал постоянни доходи, не притежавал имущество, а собственият му лек автомобил бил на 25 години, с повреди. Живеел в малък град – гр. Червен бряг и нямал възможност да си намери постоянна работа, а възнагражденията за вещи лица по поисканите от него експертизи били високи. Към жалбата са приложени представените и пред Окръжен съд – Плевен служебна бележка от 1

Д“БТ“ – Червен бряг и декларация по чл.83, ал.2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна, и допустима.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на жалбоподателя, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното определение съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Първоинстанционното производство по делото е образувано по подадена от К. К. Б. против „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД искова молба, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ в размер на 48 000 лева, вследствие ПТП, настъпило на 31.03.2025г., причинено виновно и противоправно от водач, застрахован при ответника по застраховка „ГО“ на автомобилистите и иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 30.04.2025г. – датата на уведомяване на застрахователя за застрахователната претенция до окончателното й изплащане.

Макар в заглавната част да е посочена и цена на иск за заплащане на имуществени вреди, в исковата молба не са изложени обстоятелства за претърпени такива и не е формулиран петитум за това, което следва да бъде съобразено от първоинстанционния съд при проверка по чл. 129, ал.2 ГПК.

С исковата молба са направени доказателствени искания за допускане на САТЕ и СМЕ.

Ищецът е направил и искане по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски в производството по делото, като се е позовал на тежко финансово състояние, непозволяващо заплащането им.

Приложил е служебна бележка от Д “БТ“ – Червен бряг от 08.04.2025г., удостоверяваща, че е безработен /регистриран като търсещо работа лице/.

Приложил е и декларация по чл.83, ал.2 ГПК от 01.09.2025г., в която е удостоверил, че е в добро здравословно състояние, неженен, няма недвижими имоти, притежава лек автомобил БМВ с година на регистрация – 2000 г., не 2 реализира никакви доходи – не получава заплата, наеми, пенсии, рента, дивиденти или дялово участие в дружества. В декларация е посочил, че работи сезонно, без договор, на повикване – общ работник.

Решаващият състав на Окръжен съд – Плевен е уважил частично искането на ищеца по чл. 83, ал. 2 ГПК, като е постановил определение № 448 / 01.10.2025 г., с което е приел, че с оглед представената декларация и дължима държавна такса съобразно цената на иска в размер на 1920 лева, ищецът няма достатъчно средства да заплати такса в такъв размер, поради което го е освободил от заплащането на такси по производството. Със същото определение, съдът е приел, че с оглед работоспособната възраст на ищеца, здравословното му състояние, декларирането на получаване на доходи от сезонна работа без посочване на размера им, е в състояние да заплаща разноските по делото, поради което е отказал да го освободи от заплащане от разноски по производството, в която част определението е предмет на настоящия въззивен контрол.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като съдът следва да прецени доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.

Съобразно разрешенията, дадени в т. 12 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, следва да се има предвид това, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички 3 инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

Предвид горното и като изходи от това, че ищецът, макар и в трудоспособна възраст (на 21 години) е безработен, не реализира постоянни доходи, няма недвижимо имущество, а притежаваното от него МПС е с първа регистрация – 2000 г., съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 83, ал.

2 ГПК за освобождаването му от заплащане на разноски по делото до приключването му във всички съдебни инстанции. Този извод на съда не се променя от факта, че ищецът е декларирал, че понякога е ангажиран с нискоквалифицирана сезонна работа. Предвид преценката на решаващия състав на ОС - Плевен, че данните по делото сочат на липса на достатъчно средства за заплащане на дължимата по делото държавна такса, напълно основателно е искането на ищеца да бъде освободен и от заплащането на разноски, независимо че към този момент не е ясен техният размер и без разрешението на съда да се обуславя от евентуални и хипотетични възможности за реализиране на доход /в този смисъл определение № 462 / 05.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1521/2019г., определение № 342/10.08.2018 г. на ВКС по ч . гр. д. № 1790 / 2018 година, III г. o. и др./ Освен това, следва да се съобрази, че основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява, не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а и доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноски за цялото съдебно производство – арг. от т. 12 на горецитираното ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд, определение № 448 / 01.10.2025 г. по търг. д.

№ 143/ 2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен следва да бъде отменено, в обжалваната му част, като вместо това ищецът бъде освободен изцяло от заплащане на разноски по делото до приключването му във всички съдебни инстанции.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 448 / 01.10.2025 г. по търг. дело № 143 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в частта, с която е оставено без 4 уважение искането на ищеца за освобождаване от заплащането на разноски в производството по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал.2 ГПК, ищеца К. К. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Червен бряг, **************, от заплащане на разноски по търг. дело № 143 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, до приключването му във всички съдебни инстанции.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. Велико Търново, 28.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000259 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 83, ал. 2 ГПК.

С определение № 448 / 01.10.2025 г. по търг. д. № 143/ 2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, К. К. Б. е освободен, на основание, чл. 83, ал.2 ГПК от заплащане на държавни такси в производството по т. д. № 143/2025 г. на Плевенски окръжен съд, като е отхвърлено, като неоснователно искането му за освобождаване от заплащането на разноски в производството по делото.

Срещу горепосоченото определение, в отхвърлителната му част, е подадена частна жалба от К. К. Б., с искане за отмяна, като неправилно.

Изложени са съображения за неправилност на извода на първоинстанционния съд за възможност на ищеца да заплаща разноските по делото, предвид това, че бил безработен, понякога имал сезонна работа – копаел, режел и цепел дърва, нямал постоянни доходи, не притежавал имущество, а собственият му лек автомобил бил на 25 години, с повреди. Живеел в малък град – гр. Червен бряг и нямал възможност да си намери постоянна работа, а възнагражденията за вещи лица по поисканите от него експертизи били високи. Към жалбата са приложени представените и пред Окръжен съд – Плевен служебна бележка от 1

Д“БТ“ – Червен бряг и декларация по чл.83, ал.2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна, и допустима.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на жалбоподателя, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното определение съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Първоинстанционното производство по делото е образувано по подадена от К. К. Б. против „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД искова молба, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ в размер на 48 000 лева, вследствие ПТП, настъпило на 31.03.2025г., причинено виновно и противоправно от водач, застрахован при ответника по застраховка „ГО“ на автомобилистите и иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 30.04.2025г. – датата на уведомяване на застрахователя за застрахователната претенция до окончателното й изплащане.

Макар в заглавната част да е посочена и цена на иск за заплащане на имуществени вреди, в исковата молба не са изложени обстоятелства за претърпени такива и не е формулиран петитум за това, което следва да бъде съобразено от първоинстанционния съд при проверка по чл. 129, ал.2 ГПК.

С исковата молба са направени доказателствени искания за допускане на САТЕ и СМЕ.

Ищецът е направил и искане по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски в производството по делото, като се е позовал на тежко финансово състояние, непозволяващо заплащането им.