Решение № 77 от 19.04.2024, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 75/2024
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 19.04.2024
- В сила
- 18.04.2024
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10а, ал.1, 3 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1, 3 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1, 3 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. Смолян, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500075 по описа за 2024 година за да се произннесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 453/14.12.2023 г. по гр.дело № 827/2023 г.
Смолянският районен съд осъжда „Сити Кеш“ ООД -гр.София да заплати на А. М. Х. сумата от 33,85 лева, представляваща получена без основание сума по недействителен Договор за паричен заем Кредирект ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 21.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Дружеството „Сити Кеш“ ООД също така е осъдено да заплати на А. Х. и разноски по водене на делото в размер на 50 лв. за държавна такса; а в полза на адв.М.В.М – от АК-П. - адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.
Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД-гр.София, чрез юрк.Ц.Б., с искане да бъде отменено, да се отхвърлят исковете на А. Х. и да се присъдят на дружеството разноските за двете инстанции.
1
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, не се явява представител.
С писмен отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият А. М.
Х., чрез пълномощника си адв.М.М., оспорва жалбата и моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Чрез писмено становище неговият пълномощник адв.М.М. продължава да оспорва жалбата.
Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Смолянския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:
Таксата за „експресно разглеждане“ по т.3.10 от договора за паричен заем Кредирект ***., сключен между страните, задължително следва да бъде включена в годишния процент на разходите, съобразно изискването на ал.1 на чл.19 и § 1, т.1 ЗПК.
Отпуснатият на 02.05.2022 г. на А. Х. заем е в размер на 500 лв. Той следва да се погаси с една вноска от 508,34 лв. /т.3.2/ на падежната дата 17.05.2022 г. Таксата за експресно разглеждане е в размер на 87,66 лв., което съставлява близо 18 % от заетата сума. В заявлението на А. Х. до кредитора липсва искане да се възползва от услугата „Експресно разглеждане“ на искането му за кредит. Независимо от това, в параметрите на заема по т.3 от договора, тази такса е посочена, като въобще не е ясно по какъв начин се определя нейният размер. В Стандартния европейски формуляр, в т.4.3 е записано, че, при избор на услугата „Експресно разглеждане на искане“ /какъвто избор не се доказва Х. да е направил/, заемателят дължи на заемодателя такса в размер на 87,66 лв.
В договора е записано, т.3.5, че годишният процент на разходите е 49,56 %, фиксираният годишен лихвен процент е 40,95 %, общата сума за плащане по т.3.9 е 508,34 лв., а по т.3.11 – 596 лв. вноска с такса експресно разглеждане, която се намалява с отстъпка от 62,15 лв. за събрани от Х. точки, при което крайният и размер, съгласно т.3.13, възлиза на 533,85 лв.
Тази такса обаче не е включена в годишния процент на 2 разходите ГПР, което се признава от ответното дружество-жалбоподател. То счита, че таксата не следва да се включва в ГПР, като твърди, че сумата от 25,51 лв. платена от Х. заедно с 500 лв. главница и 8,34 лв. възнаградителна лихва, с което изцяло погасил кредита, била за неустойка, съгласно справка за разнесени суми по договора.
Това разбиране противоречи на закона, защото чл.19, ал.1 ЗПК разпорежда, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В същия смисъл е § 1, т.1 от ДР на същия закон, според която: " Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.“
Очевидно е, че таксата представлява разход за потребителя по кредита, поради което е следвало да намери отражение в ГПР.
Най-важно в случая обаче е, че поради невключване на таксата в ГПР, който е записан в договора, последният всъщност не съдържа задължителните реквизити по чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, което го прави нищожен на осн.чл.22 ЗПК и оттам – кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита, съгласно чл.23 ЗПК. Затова правилно е уважен осъдителният му иск срещу кредитора за връщане на платеното над чистата стойност от 500 лв., което в случая е 33,85 лв.
При изчисляване от съда на осн.чл.162 ГПК на действителния ГПР посредством Калкулатор.бг се изяснява, че действителният лихвен процент е 230.40%, а ГПР е цели 722.84%.
Последното противоречи и на повелителната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК.
3
Няма никакво значение дали таксата е начислена само веднъж или повече, защото законът не свърза задължението за включване на подобна такса/разход/ в ГПР с това колко пъти е начислявана. Несъстоятелно е и позоваването в жалбата на чл.10а, ал.1, 3 и 4 ЗПК и в тази връзка оплакването, че съдът не ги бил съобразил. Тези разпоредби не съдържат изключения от правилото какво точно трябва изразява ГПР, установено с чл.19, ал.1 и § 1, т.1 ЗПК, поради което не могат да оправдаят невключването в ГПР на таксата за експресно разглеждане.
Несъстоятелно и оплакването как, след като няма отделен диспозитив, с който обявява договора за кредит за недействителен, съдът не може да уважава осъдителния иск за връщане на сума поради недействителност на договора. Въпросът за последната е преюдициален, т.е., за да реши дали ищецът има претендираното притезание срещу ответника, съдът задължително трябва да реши въпроса дали недължимостта на плащането в полза на кредитора произтича от недействителността на договора. Този въпрос касае елемент от фактическия състав и не е необходимо по всеки един такъв въпрос да се води отделен иск, съответно – да има отделен диспозитив, за да се постанови и осъдителният диспозитив.
Ответникът не оспорва; напротив, признава, че е получил от ищеца Х. плащане в размер общо на 533,85 лв. по процесния договор между тях, с което кредитът е изцяло погасен. Затова е неоснователно оплакването в жалбата, че не било установено Х. да е платил такса за експресно разглеждане. Твърди, се, че в справка към договора в графата за такси нямало отбелязани плащания за такси. Такава справка не е представена, макар да е посочено, че се представя като приложение към отговора на исковата молба.
Вместо справка, е представен два пъти един и същи СЕФ. И да беше представена обаче, би била без значение, защото изхожда само от кредитора и противоречи на записаното в договора и на неоспорения от него факт, че е получил от Х. общо 533,85 лв., част от която сума представлява именно плащане на такава такса, както правилно и съобразно записаното в договора, е прието от СмРС. Никъде в договора не е уговорено плащане на неустойка, ето защо не може да се твърди от жалбоподателя, че заемателят е платил сума за погасяване на неустойка.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 453/14.12.2023 г. по гр.дело № 827/2023 г. на Смолянския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5