Решение № 7941 от 05.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7941 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря Н. Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110165990 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу Е. С. Е. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 45007/2024 г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Е. С. Е. за: сумата от 437,47 лЕ. (четиристотин тридесет и седем лЕ. и 47 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 75,82 лЕ. (седемдесет и пет лЕ. и 82 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 15.07.2024 г., сумата от 27,18 лЕ.

(двадесет и седем лЕ. и 18 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,69 лЕ.

(шест лЕ. и 69 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 15.07.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лЕ. (двадесет и пет лЕ.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лЕ. (петдесет лЕ.).

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. на 1 ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответницата, чрез назначения й по делото особен представител, оспорва исковете като неоснователни. Оспорва основанието, на което ищецът счита, че ответницата е потребител на топлинна енергия за процесния период, респ. носител на задължението за заплащане на топлинна енергия. Сочи, че не са представени доказателства да е собственик и носител на вещно право на ползване на имота. Излага, че от представен от ищеца нотариален акт за замяна на недвижим имот се установявало, че ответницата е приобретател на ½ ид. част от имот, находящ се в гр. София, ж.к. „ като другата ½ част принадлежи на друго лице. Счита, че задължението за плащане би следвало да възникне по равно за двамата съсобственици.

Счита, че не е налице основание за дължимост и на претендираната сума за дялово разпределение. По отношение на претендираните лихви за забава отделно сочи, че са недължими и поради факта, че не са настъпили условията, предвидени в ОУ за изпадането й в забава за извършаване на плащанията. Прави и възражение за изтекъл период на погасителна давност по отношение на част от претендираните вземания.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца не ангажира становище по основателността на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в 2 изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 15.05.2025 г. и обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 24.04.2025 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебносчетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделения за безспорен факт за доказано.

От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот по нот. дело № г. на нотариус при СРС се установява, че на 28.02.1975 г. лицата Е и Б даряват на своя внук Л апартамент № , находящ се в гр. София, ул.

От приетото по делото удостоверение, издадено от ГИС София на 25.04.2019 г. се установява, че стар адрес ж.к. се отнася за жилищна сграда – многофамилна с три входа, отразена с идентификатор . Ето защо може да се направи извод, че недвижимият имот, предмет на договора за дарение, представлява процесния имот.

От приетата по делото справка от НБД Население за лицето Лоберт Богданчов Петков, придобил собствеността на имота през 1975 г., се установява, че след смъртта му, настъпила на 10.03.1994 г., същият е оставил две наследници по закон – неговите дъщери Г П и Я П които на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН са наследили процесния имот при равни права.

От приетия по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот г. се установява, че на 28.02.1995 г. Г прехвърля на ответницата Е. С. Е. притежаваната от нея ½ част от процесния недвижим имот. Не се установява впоследствие придобитата ½ част да е отчуждена.

По делото не са налице данни останалата ½ част от недвижимия имот да е прехвърлена от Яа след придобиването й по наследство.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответницата Е. С. Е. е собственик на ½ част от процесния имот в процесния период по силата на договор за замяна на недвижим имот. Като собственик на процесния имот, ответникът има и качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за 3 енергетиката и следователно се намира в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост. Основателно е обаче направеното от ответната страна възражение, че същата може да отговаря само за ½ част от дълга, съответстваща на притежаваната от нея част от топлоснабдения имот.

Като безспорни по делото са отделени обстоятелствата, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за изтекъл период на погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 23.07.2024 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 23.07.2024 г., са погасени по давност.

По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.

Сборът от фактурите, по които се претендира плащане в настоящото производство, е посочен в приетата по делото справка /л. 27/. Видно от същата е, че първата фактура, сумата по която се претендира, е от 30.06.2021 г., като изискуемостта за нея е настъпила след 16.07.2021 г., поради което задължението единствено по тази фактура е погасено поради изтекъл давностен срок. Видно е, че същата е издадена за сумата от 1,06 лЕ. главница за ТЕ. Ето защо общото задължение за ТЕ, което не е погасено по давностен срок за процесния период е в размер на сумата от 436,41 лЕ. и е за периода от 23.07.2021 г. до 30.04.2023 г. Посочи се, че ответницата следва да отговаря за ½ част от дълга, поради което искът за главница за ТЕ срещу нея следва да бъде уважен за сумата от 218,21 лЕ. и за периода от 23.07.2021 г. до 30.04.2023 г., като бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 437,47 лЕ. и за периода от 01.05.2021 г. до 23.07.2021 г. като неоснователен.