Решение № 19153 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19153 гр. С. 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110119920 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на З. З. С., ЕГН **********, срещу „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ******** с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, с които се иска да бъде прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит „ПКС“ № 40037643082 от 10.10.2025 г. поради противоречие на закона, евентуално за прогласяване за нищожни на отделни клаузи от договора и общите условия към него – на чл. 10 ОУ, уреждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение и клаузата в параграф VI от договора, предвиждаща фиксиран лихвен процент в размер на 47,50 % – на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави.

Ищцата твърди, че е сключила на 10.10.2025 г. Договор за потребителски кредит „ПКС“ № 40037643082, по силата на който ответното дружество й е предоставило в заем сумата от 1 000 лв. (511,29 евро), със срок на кредита 30 месеца, размер на вноската по кредита 56,59 лв. (28,93 евро), ГПР - 58,72 %, ГЛП - 47,50 %, и общо дължима сума по договора 1 697,62 лв. (867,98 евро). Към договора е съставен погасителен план, в който е посочена за дължима и неустойка поради непредоставяне на обезпечение в размер на 700 лв., разсрочена за 15 месеца, съгласно чл. 10 ОУ. Счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание – ГПР, тъй като в посочения в договора ГПР не са включени всички разходи по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, конкретно вземането за неустойка. Не е посочено кои точно разходи формират ГПР, като счита, че посочените в договора по-ниски стойности представляват невярна информация и следва да 1 се окачествят като заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, което е в пряко противоречие с изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК, чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Счита, че клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели постигане единствено на неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че уговорената неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по договора за кредит, а води единствено до скрито оскъпяване на кредита.

Счита, че е недействителна и клаузата за възнаградителна лихва, като накърняваща добрите нрави, тъй като уговореният в договора ГЛП надвишава три пъти размера на законната лихва. По тези съображения моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на договора за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание. Твърди, че всички императивни изисквания на ЗПК са спазени по отношение на процесния договор. Счита, че размерът на ГЛП не противоречи на добрите нрави, тъй като с оглед принципа на свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочения размер на ГЛП. Твърди, че ЗПК определя зависимост на ГПР от законната лихва, но не и на ГЛП. Счита, че при евентуална недействителност на уговорения лихвен процент съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Сочи, че тъй като лихвеният процент е фиксиран, не е необходимо изготвянето на методика за определянето му, което се отнася и за ГПР. Добавя, че посоченият ГПР е правилен, както и че в договора са описани всички дължими суми. Твърди, че неустойката, предвидена в допълнително споразумение не произтича от нищожна клауза, тъй като начисляването на неустойката е санкция за неизпълнение на поето договорно задължение, както и че същата не следва да се включва в размера на ГПР. Счита, че клаузата не е неравноправна, тъй като е уговорена индивидуално и неустойката не е прекомерна. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а се установява и от приетите писмени доказателства Договор за потребителски кредит „ПКС“ № 40037643082 от 10.10.2025 г., Общи условия на „ПКБ“ ЕООД към договор за потребителски кредит и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, че между „ПКБ“ ЕООД – като 2 кредитор, и З. З. С. – като потребител, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищцата потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на сумата от 1 000 лв. (511,29 евро), при годишен лихвен процент по кредита – 47,50 % (чл. VI), лихвен процент на ден – 0.13 %, годишен процент на разходите – 58,72 % (чл. VI), със срок за погасяване на кредита - 30 месеца, с размер на вноската по кредита – 56,59 лв. (28,93 евро), дължими в периода от 01.11.2025 г. до 01.09.2027 г. и обща сума, дължима от потребителя – 1 697,62 лв. (867,98 евро). По делото е прието и допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит „ПКС“ № 40037643082 от 10.10.2025 г., с което страните са констатирали, че при сключване на договора за кредит клиентът не е предоставил поисканото от кредитора обезпечение, поради което на клиента е даден допълнителен срок от 14 календарни дни за предоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 ОУ, при неизпълнение на което клиентът ще дължи неустойка в размер на 700 лв. (357,90 евро), разсрочена за 15 месеца; отразено е, че клиентът има право да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок на кредита, в който случай кредиторът ще преизчисли неустойката. Неразделна част от допълнителното споразумение е погасителен план за разсрочване на неустойката. От последния е видно, че неустойката се дължи за периода от 01.11.2025 г. до 01.01.2027 г. – общо 15 месечни вноски, от които 14 вноски в размер на 46,67 лв. (23,86 евро) и последна вноска в размер на 46,62 лв. (23,84 евро), за който период вноската за главница нараства на 103,26 лв. (52,80 евро), съответно 103,21 лв. (52,77 евро). В СЕФ изрично е посочено, че при изчисляване на ГПР не са включени разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, в това число начислени такси и неустойки.

Според чл. 10, ал. 1 ОУ клиентът се задължава да представи на кредитора обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитора на основание договора за потребителски кредит, ОУ и допълнителни споразумения, ако има такива, включително главница, лихви, такси и други разноски, за изпълнение на което задължение може да избере да предостави някое от следните обезпечения: т. 10.1.1. – банкова гаранция, издадена от българска търговска банка, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по договора за потребителски кредит, със срок на валидност равен на срока на договора за потребителски кредит и с бенефициент „ПКБ“ ЕООД; т. 10.1.2. – гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по договора за потребителски кредит, със срок на валидност равен на срока на договора за потребителски кредит и с бенефициент „ПКБ“ ЕООД; т. 10.1.3. – солидарен длъжник, който да отговаря на следните изисквания: физическо лице на възраст между 23 и 64 години, което да има осигурителен доход в минимален размер от 1 300 лв. (664,68 евро), съгласно наличните данни в информационната система на НОИ; да има доказуем доход, който да надвишава месечните разходи по кредита; да работи по безсрочен трудов договор; да работи при настоящия работодател минимум 6 месеца; да не е клиент или солидарен длъжник по договор за потребителски кредит, сключен с кредитора; да няма кредити към банки или 3 финансови институции с класификация, различна от „Редовен“ както по активни, така и по погасени задължения, съгласно наличните данни в информационната система на ЦКР към БНБ; т. 10.1.4. – ипотека върху недвижим имот. Съгласно чл. 10, ал. 2 ОУ при предоставяне на обезпечение солидарен длъжник на основание чл. 121 до чл. 127 ЗЗД солидарният длъжник се задължава да отговаря за задълженията на клиента за погасяване на кредита, за евентуално наложените договорни санкции и следващи задължения, произтичащи от договора за потребителски кредит и ОУ; съгласно чл. 10, ал. 3 ОУ задълженията на солидарния длъжник спрямо кредитора са поети при условията на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение както от клиента, така и от солидарния длъжник.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че договорът, респективно оспорените клаузи са нищожни на посочените в исковата молба основания, а именно, че противоречат на закона и/или накърняват добрите.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, както и индивидуалното уговаряне на клаузите от договора.

С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото са отделени за безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен соченият Договор за потребителски кредит „ПКС“ № 40037643082 от 10.10.2025 г. с описаното съдържание, по силата на който на ищцата е отпусната заемна сума от 1 000 лв., както и че в посочения в договора размер на ГПР от 58,72 % не е включена неустойката при непредоставяне на обезпечение.

Следва да се разгледат доводите на ищцата за недействителност на договора, по които съдът приема следното:

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищцата е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. По настоящото дело не се твърди и не се доказва сумата по предоставения кредит да е използвана за свързани с професионалната и търговската дейност на кредитополучателя цели, поради което договорът за кредит се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и на забраната за 4 неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно – чл. 7, ал. 3 ГПК.