Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 540 от 18.06.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 630/2024
Вид
Решение № 540
Подписан
18.06.2024
В сила
18.06.2024
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12, ал.4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.13 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.13, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.15, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.16, ал.5 и ал.6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.16, ал.5 и ал.6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.16, ал.9 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.17, ал.3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.19, ал.6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.7 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Бургас, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100500630 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е въззивна жалба от В. Г. Л., ЕГН **********, живуща в гр.

Н., местност К., № **, чрез процесуален представител адв. Петър Атанасов срещу решение № 74/05.03.2024 год. по гр.д.№ 950/2023 год. по описа на Несебърския районен съд, с което е отхвърлен иска на В. Г. Л. , ЕГН **********, живуща в гр. Н., местност К., № **, за отмяна на всички решения, взети на проведено на 05.09.2023 г. общо събрание на Етажната собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Несебър, съставляваща сграда „Виола 2“, находяща се в гр. Несебър, обективирани в нарочен протокол от 05.09.2023 г., като е осъдена В. Г. Л. , ЕГН **********, живуща в гр. Н., местност К., № **, да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, съставляваща сграда „Виола 2“, находяща се в гр. Несебър, сумата от 1000 лв., представляващи разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно 1 като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, с практиката на ВКС и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Твърди се, че във връзка с оспорване на истинността на представени по делото пълномощни, районният съд е обърнал доказателствената тежест, като неправилно е приел, че ищцата е следвало да установи тяхната неистинност.

Твърди се също, че в отклонение от съдържанието на пълномощните, съдът е приел, че те дават право на упълномощените лица да участват с общото събрание на етажната собственост. Сочи се, че в нарушение на чл.10 от ГПК районният съд е отказал да изясни съществено за разрешаване на спора обстоятелство - отказа на протоколчика на събранието да подпише протокола.

Останалите изводи на районния съд са оспорени като направени в противоречие с материалния закон. Не е изрично посочено, но предвид изложените възражения за неправилност на решението, става явна волята на жалбоподателя за отмяна на обжалвания съдебен акт и за уважаване на предявения иск.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по предявения иск Етажната собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, съставляваща сграда „Виола 2“, находяща се в гр. Несебър, представлявана от управителя Ольга Белоцерковская, чрез процесуален представител адв. Цветомир Милатов.

Твърди се, че въззивната жалба е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока за обжалване, а също - от адв. Петър Атанасов, за който са наведени възражения, че е без представителна власт за представителство на ищцата пред въззивния съд. Евентуално се твърди, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушенията твърдени от въззивницата. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение съдът се е позовал на относимите правни норми, а изводите му са направени на базата на цялостен анализ на събраните доказателства и са обосновани. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд.

При служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение е връчено на процесуалния представител на ищцата на 07.03.2024 год., поради което подадената на 20.03.2024 год. въззивна жалба е в срока за обжалване. Видно от приложеното на л.41 от делото на НРС адвокатско 2 пълномощно, адв. Петър Атанасов е упълномощен да представлява ищцата пред всички съдебни инстанции до приключване на настоящото дело, поради което разполага с представителна власт за представителство на ищцата и пред въззивния съд. Ето защо възраженията на въззиваемия за недопустимост на въззивната жалба са неоснователни. Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Несебърският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС.

Предмет на произнасяне от въззивния съд след обжалването е предявеният пред Несебърския районен съд иск от В. Г. Л. , ЕГН **********, живуща в гр. Н., местност К., № ** срещу Етажната собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, съставляваща сграда „Виола 2“, находяща се в гр. Несебър, за отмяна на решенията, взети на проведено на 05.09.2023 год. общо събрание на Етажната собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, съставляваща сграда „Виола 2“, находяща се в гр. Несебър, представлявана от управителя Ольга Белоцерковская, обективирани в нарочен протокол от 05.09.2023 год.. В исковата молба се твърди, че свикването и провеждането на събранието е при съществени нарушения на ЗУЕС. Твърди се, че поканата е поставена два дни преди провеждане на събранието, поради което е нарушен чл.13, ал.1 от ЗУЕС. Повечето от етажните собственици, които са представили ел. адрес и телефон, не са били уведомени за провеждане на събранието по посочените от тях начини, поради което е нарушен и чл.13, ал.2 от ЗУЕС. Събранието не е проведено на посоченото в поканата място, а в едни от апартаментите собствени на Оксана К., с което са нарушени чл.13, ал.7 и чл.5, ал.1, т.2 от ЗУЕС. Протоколът от събранието не е бил поставен на видно място, а К. е отказала да го предостави на ищцата и на другите етажни собственици.

Решението за предсрочно прекратяване на мандата на УС на ЕС е взето в нарушение на чл.19, ал.6 и чл.17, ал.3 от ЗУЕС. Направено е искане за уважаване на предявения иск и присъждане на съдебните разноски, ангажирани са доказателства.

Ответникът оспорва иска, твърди, че не са допуснати сочените от ищцата нарушения, оспорва твърденията на ищцата по исковата молба, моли 3 за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на съдебните разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна по спора:

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му, по допустим иск предявен от етажен съсобственик в предвидения в чл.40, ал.2 от ЗУЕС преклузивен срок, поради което е валидно и допустимо.

При преценката за правилност на решението въззивният съд е обвързан единствено от наведените във въззивната жалба възражения.

Установено е по делото, че ищцата е етажен собственик в процесната сграда-етажна собственост.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 05.09.2023 год. е проведено общо събрание на етажната собственост /ОСЕС/. Събранието е свикано от легитимирани лица по чл.12, ал.4 от ЗУЕС - четирима етажни собственици - от предходното общо събрание, което е било проведено на 09.08.2022 год. е изминала повече от една година. В представената по делото покана са посочени лицата, които са свикали събранието, описани са притежаваните от тях обекти в етажната собственост, дневният ред, като е посочено, че събранието ще се проведе от 17 часа, в дворното пространство в сградата от западната страна на сграда „Виола-2“. Поканата съдържа изискуемите реквизити и при спазване на чл.13 от ЗУЕС, видно от представения протокол за поставянето й, /подписан от свикващите събранието етажни собственици и трима свидетели-етажни собственици/, е била залепена на информационното табло при входа на етажната собственост и на входната врата на 28.08.2023 год. в 20 часа. За извършените действия по свикване и провеждане на общото събрание и поставяне на поканата на две места в общите части на етажната собственост на посочената дата, е разпитаната по делото свидетелка К. – етажен собственик, един от свикващите събранието собственици и председател на събранието, като нейните показания за извършените действия, обективирани в протокола, не се опровергават от други доказателства по делото, включително от показанията на свидетеля А. и съдът изцяло ги кредитира. Свидетелят А. е обитател на апартамент, собствен на неговата майка, като твърди, че живее в етажната 4 собственост, но от една страна не представя доказателства, че е регистриран като обитател в нарочната книга на етажната собственост по чл.7 от ЗУЕС, а от друга-обстоятелството, че не е възприел поставянето на поканата, не доказва липсата й. Свидетелят не отрича, че предварително е знаел за събранието и че е присъствал на него - бил „там“ /явно в двора/ около пет без петнадесет заедно с други етажни собственици. Сочи, че през деня не е валяло, но след като започнало събранието заваляло и тогава се преместили в апартамент от етажната собственост. Свидетелят твърди, че имал пълномощно от майка си да я представлява, но след като влезли в апартамента не го представил, тъй като не го носел със себе си. Тогава лице на има Ж. /протоколчик/ му казало, че няма право да участва в събранието и не му била дадена думата. В апартамента освен множество руски граждани собственици на жилища, присъствали К. /първоначална ищца, спрямо която делото е прекратено поради липсата на качеството етажен собственик/ и синовете на госпожа Л. /ищцата по делото/. Според свидетеля, след като дошъл адвокат Милатов и представил пълномощни за представителство на някои от собствениците, започнало едно „викане“. Свидетелят, К. и синовете на госпожа Л. стояли 15 минути и си тръгнали. След това искали от Оксана протокола от проведеното събрание, но такъв не им бил даден.

Съдът кредитира показанията на свидетеля А., но те не само не доказват, но и опровергават твърденията на ищцата за сочените нарушения.

Видно от представения протокол за поставено съобщение по чл.16, ал.7 от ЗУЕС, на 12.09.2023 год., в седмодневния срок от провеждане на събранието, избраната за управител на ЕС-Ольга Белоцерковская и свидетеляетажен собственик Н. З., поставили на входната врата в сградата на таблото за информация съобщение за изготвения протокол от събранието проведено на 05.09.2023 год.

Противно на твърденията на ищцата, изготвеният протокол за проведеното ОСЕС отговаря на изискванията на чл.16, ал.5 и ал.6 от ЗУЕС, като същият е бил подписан от председателя на събранието Оксана Катаева.

Съгласно изискванията на закона, в протокола е отразено, че не е подписан от протоколчика, поради отказа му да го подпише. В закона не се изисква отразяване на причините за отказа на протоколчика. При разпита си пред съда свидетелката К. сочи, че при изготвяне на протокола свидетелката е 5 констатирала множество фактически грешки на протоколистката, които е поправила, и тъй като протоколчика /Ж./ не била съгласна с поправките, е отказала да подпише протокола. Съдът дава вяра на тези свидетелски показания, като отчита и обстоятелството, че същите не са опровергани от други доказателства. Неоснователно е възражението направено с въззивната жалба, че обстоятелствата относно отказа на протоколчика да подпише протокола са съществени и са останали неизяснени поради несъдействието на съда. Възражението във връзка с неподписването на протокола от протоколчика Ж. Д., като заявено за първи път с въззивната жалба е преклудирано, поради което не обвързва съда за произнасяне по него. В исковата молба не са наведени изрични възражения и обстоятелства за допуснати нарушения при изготвяне на протокола. В настоящото производство съдът е задължен да се произнася само по изрично въведените в исковата молба възражения, а въззивният съд – само по тези възражения посочени в исковата молба, които се поддържат във въззивната жалба. От друга страна, съдържанието на протокола не е оспорено от ищцата в срока по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, поради което оспорването му за първи път пред съда е недопустимо. От отразеното в него се установява, че в обявения час - 17 ч., регистриралите се съсобственици на общите части са съставлявали 35,815 % ид.ч., поради което при спазване на чл.15, ал.2 от ЗУЕС събранието е било отложено за 18 ч. В протокола е отразено, че заедно с регистриралите се за участие в събранието, ищцата, както и други лица – несобственици са присъствали в 17 ч. в двора към сградата. Ищцата е отказала да се регистрира, като е обявила, че ще обжалва резултата от събранието. В 18 ч. на събранието са присъствали собственици на 35,815% ид.ч. от общите части, което се потвърждава от приложения към протокола присъствен лист /протокол за регистрация/, като в протокола са отразени обсъжданията, гласуванията и взетите решения.